Салата айсберг с чери домати, зелен лук и слънчогледов дресинг

Салатата айсберг е превъзходна – много свежа и хрупкава, с прекрасен леко сладникав вкус. Една глава обикновено разделям на три или дори четири части, като се старая да приготвям с тях различни комбинации. Така с остатъка от последния айсберг се получи една забележителна салата, като този път сушените черита бяха заменени с пресни. Зеленият лук и маслинките са си задължителни, но този път салатата преливаше от разкош, осигурен от слънчогледовия дресинг (това е всъщност добре познатият и често използван вкъщи слънчогледов сос без олио). А каква свежест, каква сочност и колорит дават пресните чери доматчета…


1/3 салата айсберг
10-ина чери доматчета
2-3 стръка зелен лук
щипка сол
няколко маслини
слънчогледов сос без олио


Салатата айсберг се накъсва на парченца в купа. Зеленият лук се нарязва на ситно, чери доматчетата – на половинки и се добавят в купата. Полива се с дресинга и се разбърква. Няма нужда от олио и оцет – те се заместват от слънчогледовия сос; може да се добави само щипка сол, защото сосът не е много солен. Салатата се украсява с маслинки и е готова за сервиране.

Салатата е разкошна – изключително свежа и апетитна. От айсберга идва прекрасната хрупкавост, черитата внасят цветен акцент и сочност, а слънчогледовият дресинг е идеалното допълнение – овкусява блестящо салатата и я прави завидно лека (за разлика от зехтина или друга мазнина) и загадъчно пикантна. И всяка хапка от нея е върховно удоволствие за небцето!

Зелена салата с чери доматчета и дресинг от слънчогледов тахан

Когато зимните салати и туршии започнат да омръзват или просто свършат, е време за промяна в менюто. А настъпващата вече пролет ме примамва да обърна поглед към нещо зелено… И понеже повечето от любимите ми диворастящи зелении закъсняват тази година, заложих на салата и спанак от магазина, но мъничката нежна коприва набрах собственоръчно по време на една приятна разходка. А за допълнителна свежест и цветови акцент добавих няколко черита. Черешката на тортата, пардон, на салатата, обаче е дресингът – този път изневерих на обичайния за тази цел сусамов тахан и заложих на слънчогледовия. И резултатът ме изненада много приятно – салатата стана с по-различен и загадъчен аромат от преди.


1/3 къдрава салата
шепа бейби спанак
шепа коприва
2-3 стръка зелен лук
10-ина чери доматчета
няколко маслини

дресинг:
1 с.л. (20 г) слънчогледов тахан
2-3 с.л. (25 г) домашен ябълков оцет (или лимонов сок)
щипка сол


Копривата се намачква в кърпа, за да се обезвредят парещите власинки.
Слънчогледовият тахан се разбърква с оцета и солта до гладка смес. (Може да изглежда, че оцетът е много, но домашният не е толкова кисел като купешкия; освен това част от него винаги може да се замени с вода – до получаване на подходяща гъстота на дресинга.)
Къдравата салата и спанакът се накъсват на парченца в купа, копривата и лукът се нарязват на ситно и се прибавят към тях. Добавят се нарязаните на половинки доматчета, полива се с дресинга и се разбърква. Салатата се украсява с маслини и се сервира веднага (ако престои, омеква).

Салатата е прекрасна – свежа, цветна и много вкусна. Дресингът наистина е разкошен и придава неочакван и загадъчен аромат на зелениите (в сравнение с обичайния зехтин или шарлан). А черитата са очарователно допълнение и внасят чудесна сочност и нежност…

Сушени чери доматчета

За сушене освен домати сорт рома са подходящи и симпатичните черита. Естествено и при тях има различни сортове, така че за целта трябва да се подбере правилният – да са месести и не толкова сочни. И това са точно тези продълговати сладурчета, с които ни снабдиха щедри приятели! За да се изсушат по-бързо и по-добре, се нарязват на половинки и се подреждат плътно в подходяща тава. След това – всичко е ясно, тавата се слага на слънце.

Достатъчни са им 3-4 дни – в зависимост от времето (колко е горещо и сухо), от силата на слънчевото греене, дали има вятър…

Когато са готови, се съхраняват в буркан – може и само натурални черита, а може и бурканчето се допълни със зехтин. Така се мариноват и се запазват чудесно и след това могат да се ползват за каквито ви хрумне глезотии…

На пръв поглед изглежда, че за мариноването се прахосва много голямо количество зехтин, но той в действителност не се похабява, а също има добро приложение в множество рецепти, защото е прекрасно ароматизиран.

Зеленчуци в пакет

Търсейки рецепти с аспержи, попаднах на тази идея на Бон апети. Освен тях тук има и доста други зеленчуци, които задушени в хартия, стават много вкусни. Особено пък ако са пресни, т.е. млади, пролетни. Чесънът и лукът може да се зелени (пресни), но много добре се получава и с млад червен лук на глави и скилидки млечен чесън – обожавам го в тази му фаза на зрялост. Грамажът на продуктите е ориентировъчен; ако се пропусне някой от зеленчуците, няма да е фатално, както може да се добави и нещо друго по желание. Но по една люта чушка в пакетче си е направо задължителна – тя допълва съвършенството!


300 г пресни картофи (5 средни картофа)
5 моркова (около 200 г)
1 тиквичка
1 глава млад червен лук (1 връзка пресен)
4 големи скилидки чесън (2 стръка пресен)
10-12 броя зелени аспержи (около 200 г)
100 г грах (замразен)
100 г чери домати (8 броя)
4 люти чушки
1 ч.л. риган
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене
20 мл ябълков оцет
4-5 стръка магданоз


Картофите се нарязват на полукръгчета (ако са дребни – на цели кръгчета), морковите – на кръгчета по диагонал, тиквичката – на едри кубчета, лукът – на дебели полумесеци, чесънът – на филийки. На аспержите се отрязва долната част, обелват се и се нарязват на 3.

Всички зеленчуци се слагат в голяма купа, поръсват се с ригана, солта, зехтина и оцета и се разбъркват. Сместа се разпределя върху 4 парчета хартия за печене, които се загъват добре на пакети, като във всеки се добавя и по една люта чушка.

Пакетите се подреждат в голяма тава и се пекат в предварително загрята фурна на 180 градуса на долен и горен реотан около 40 мин.

Всеки пакет се срязва отгоре на кръст по диагонал, разтваря се и се поръсва с наситнен магданоз, преди да се сервира.

Зеленчуците стават превъзходни! Задушават се много добре в хартията, без да стават като сварени, и смесват вкусовете и ароматите си в прекрасна хармония. Лесно, вкусно, а защо не и изискано ястие! И много цветно! Идеално е за чаша студена биричка… Който не обича люто, може да пропусне чушките, макар че като са цели, те не олютяват останалото съдържание на пакета.

А това е най-добрата оценка за вкусовите качества на зеленчуковите пакетчета – даже и котаракът ни сладко-сладко си хапна от тях…

Аспержи с чери домати на фурна

Доскоро бях опитвала аспержи само навън, не бях купувала и готвила самата аз. Тази година за първи път си купих от тези така хвалени зеленчуци и естествено се почна едно чудене – как да ги сготвя? Така попаднах на една доста добра рецепта на Гответе с мен; простичка и лесна е и много вкусна! За 2 порции са нужни:


250 г зелени аспержи
струйка зехтин за готвене
200 г чери домати
2 скилидки чесън
10-ина листа пресен босилек
1 с.л. балсамов оцет (тъмен)
сол на вкус
смлян пипер меланж


Долната част на аспержите се отчупва и се обелват. Слагат се в малка тавичка (да са на един ред), поръсват се със сол и пипер меланж на вкус и се поливат със струйка зехтин. Разбъркват се и се пекат в предварително загрята на 200 градуса фурна на долен и горен реотан 7-8 мин.
През това време доматите се нарязват на кръгчета, босилекът – на лентички, чесънът се накълцва на ситно или се пресова. Всичко се слага в купа, добавят се оцетът и сол на вкус и се разбърква. Доматената смес заедно с отделилия се сок се разпределя върху запечените аспержи и тавата се връща във фурната за още 7-8 мин., като се превключва на функция грил – целта е да се запекат приятно и доматите.

Ястието е експресно, изключително вкусно и ароматно, съвсем леко и приятно. Комбинацията от босилек, чесън и балсамов оцет е божествена и просто прави чудеса! Идеално е и самостоятелно, но ако се притеснявате, че няма да ви засити достатъчно, много му върви сварен кафяв ориз. И една препоръка – доматите е добре да са чери или поне някакъв месест сорт, защото ако са по-сочни, при печенето се разкашкват и ястието става прекалено чорбаво.

Фарината на тиган с плънка от кладница, чушки и чери домати

Фаринатата е традиционно италианско печиво от нахутено брашно. Наричат го плосък хляб, но повече прилича на палачинка – и на вид, и като консистенция. По принцип се пече в тава на фурна и се получава изключително вкусно нещо – тънко и ароматно, с хрупкава коричка. Но съвсем спокойно сместа може да се изпече и на тиган – както се прави с истинските палачинки. Получената вкуснотия из нета е популярна и като омлет без яйца. Толкова много имена за едно нещо! Но какво! Заслужава си да се приготви, още повече че подлежи на много експерименти по отношение на плънката и подправките. Аз заложих на следните:


тесто:
1 ч.ч. нахутено брашно (100 г)
1 ч.ч. вода (240 мл)
½ ч.л. сол
2 с.л. зехтин (за готвене)
стръкче розмарин
щипка черен пипер
2 стръка пресен лук
зехтин за пърженето

плънка:
3 листа къдрава салата
150-200 г задушена кладница
1-2 зелени чушки
10-12 чери доматчета


Брашното се пресява в купа, добавя се солта и постепенно се налива водата. Разбърква се с тел до гладко тесто – получава се рядко, подобно на палачинково. Добавят се зехтинът, нарязаният на ситно розмарин и черният пипер, отново се разбърква и купата се покрива с найлоново фолио. Оставя се да престои поне 2 часа (по-добре и повече).
Когато тестото е готово, се добавя нарязаният на ситно лук и се разбърква.
В загрят тиган се сипва мъничко зехтин и част от тестото – да покрие дъното (като за дебела палачинка). Като се запече до златистокафяво, се обръща и от другата страна. Така се продължава и с останалото тесто. От горната доза излизат 3 палачинки в тиган с диаметър 20 см.
На едната половина на готовите палачинки се слага листо къдрава салата (или всякаква друга зеления), отгоре се разпределят няколко гъбки и кръгчета чушка и се завършва с разполовени чери доматчета. Останалата половина на палачинката се захлупва върху плънката и готово! Върху пълнежа може да се добави горчица или друг предпочитан сос, но задушената кладница си е достатъчно сочна и ароматна и аз пропуснах това.

Дали ще наречем получения полумесец фарината, палачинка или омлет, е без значение! Важното е, че е божествено вкусно!
Плънката подлежи на всякакви вариации и заменки, всичко е въпрос на вкус, желание и налични продукти. В тестото също могат да се правят промени с подправките, така всеки път ще се получава ново ястие.