Слънчогледов сос без олио

Слънчогледовият сос не е новост за нашата трапеза, но този заслужава специално внимание – усъвършенстван е в здравословна посока, защото в състава му няма никаква екстрахирана мазнина. Базата, от която тръгнах, е превъзходна и като вкус, и като текстура. Но 50-те г зехтин в състава ѝ ме притесняваха – не може ли без тях или поне с по-малко, нали все пак слънчогледът съдържа значително количество мазнини? Нямаше как да разбера, докато не пробвам – и добре, че се заех, защото опитите си струваха! Първия път просто пропуснах зехтина – получи се приличен сос, с чудесен вкус, осезаемо по-лек, но не толкова плътен. Затова продължих да мисля по темата – как да постигна тази приятна плътност без никаква мазнина? Тогава ме осени идеята, че идеалният за целта продукт е аквафабата – може би защото от предния ден ми беше останала течността от една консерва бял боб и се чудех за какво да я използвам… И така, резултатът от втория опит се оказа блестящ! Пухкав и нежен сос, много лек и въздушен, с чудесна плътност, и то без капка мазнина!!! Аквафабата, с която разполагах, беше 110 г, затова добавих 40 г вода; ако не бях направила това, сосът щеше да се получи по-гъст и щеше да е съвършената майонеза!


100 г белени слънчогледови семки
½ ч.л. мед
2 скилидки чесън
1 ч.л. дижонска горчица
сок от 1 лимон
½ ч.л. сол
щипка черен пипер
150 мл аквафаба (течността от консерва боб)


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти се блендират заедно до гладка смес. Сосът е може би мааалко по-гъстичък от необходимото, но все пак е прекрасен.

Сосът действително е уникален – много лек и нежен, пухкав и въздушен. И е просто сензационен! Наистина невероятно е как без никаква мазнина се получава такава прекрасна плътност, но всичко е благодарение на аквафабата. А сосчето върви на всичко, за което се сети човек…