Слънчогледов сос

На въпросния сос попаднах при Момичетата от града – беше предназначен за една картофена салата по френски. Според дадените там продукти обаче се получи нещо, което по-скоро прилича на майонеза, а за да се нарече сос (не че майонезата не е вид сос), по моето скромно мнение сместа трябва да бъде по-рядка. Експериментирайки и усъвършенствайки нещата, открих, че ако се увеличи количеството на водата и лимоновия сок, резултатът е истински великолепен сос – просто гениален и идеален заместител на популярния чеснов млечен сос, който така ми липсва за някои ястия…

Сосът може да се приготви и без зехтин – от това не губи нищо като вкусови качества, даже става по-лек; единствената дребна разлика е в текстурата (със зехтин е леко по-плътен). Но пък е по-добрият вариант за тези, които избягват екстрахираните мазнини.


100 г белени слънчогледови семки
50 г зехтин
½ ч.л. мед
2 скилидки чесън
1 ч.л. дижонска горчица
сок от 1 лимон
½ ч.л. сол
щипка черен пипер
150 мл вода


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти (включително и пулпът, останал след изстискването на лимона) се блендират заедно до гладка смес.
С количеството на водата естествено може да се варира – вероятно всеки има различни предпочитания за гъстотата на соса. Затова е по-добре да се започне с по-малко количество, което после може да се увеличи. Важно е да се отбележи, че веднага след приготвянето сосът е по-рядък и течен, но като престои, се сгъстява и уплътнява.

Сосът е уникален – леко накиселяващ и много ароматен, с прекрасен дъх на зехтин, пикантен вкус от горчицата и чесъна, прелестна свежест от лимона и нежна нотка от меда. Не се притеснявайте – не се усеща никаква сладост, медът само омекотява и облагородява сместа. Сосът е идеален за всякакви печени или задушени зеленчуци, няма по-добър от него за фалафели и дюнери, става и за дресинг за салати.

Той е най-добрата компания за сладките картофи и пащърнака на фурна – балансира чудесно сладостта на картофите с леко киселия си вкус и освежава брилянтно текстурата на печените зеленчуци.

Сосът може да се приготви и без зехтин – от това не губи нищо като вкусови качества, даже става по-лек и е по-добрият вариант за тези, които избягват екстрахираните мазнини. Единствената дребна разлика е в текстурата (със зехтин е леко по-плътен), но този недостатък много лесно може да бъде отстранен, ако водата се замени с аквафаба – така сосът става невероятно нежен и пухкав.