Червена леща с картофи

След супервкусната леща със сладки картофи нямаше как да не опитам и друг вариант на ястието – с червената ѝ сестричка и най-обикновени нашенски картофи. Замених лука с праз, чушката пропуснах и цялостно опростих начина на готвене. А резултатът толкова много ми хареса, че за съвсем кратък период от време сготвих два пъти тази невероятна вкуснотия… Първия път ползвах лютеница и накрая, когато изключих котлона, добавих букетче киселец и 7-8 връхчета коприва, нарязани на ситно. Втория път сложих доматено пюре и пропуснах зелениите, но категорично заявявам: и по двата начина е зашеметяващо вкусно!


100 г червена леща
3-4 картофа (500 г)
3 моркова (200 г)
1 стрък праз
2 ч.л. къри
3 ч.л. сол
3 с.л. доматено пюре (или лютеница)
2 дафинови листа
1 л гореща вода


Лещата се накисва от предния ден в студена вода.
Картофите и морковите се нарязват на дребни кубчета, празът – на ситно.
Лещата се изплаква добре и се слага на котлона с вода, колкото да я покрие. Като заври, водата се излива, лещата се измива от пяната и се налива около 1 л гореща вода. След като заври отново, се добавят картофите, морковите, празът, кърито и дафиновите листа. Вари се 10-ина минути – докато омекнат картофите. Тогава се добавят доматеното пюре (лютеницата) и солта и се готви още 10-ина минути. Котлонът се изключва и ястието се оставя на него да престои известно време, преди да се сервира.

Манджата е колкото простичка и невзрачна на вид, толкова и вкусна и ароматна. Наистина е трудно да се опише с думи какво ухание се носи из цялата кухня! Лещата почти се е разварила и създава чудесна гъстота и текстура, изобщо съотношението на всички продукти е много добро. И как върви по щипка лют пипер на всяка порция…

Крем супа от целина и пащърнак

Много ценя целината заради прекрасния ѝ аромат и полезните ѝ свойства и обичам да я слагам в различни ястия (великолепна е и сурова на салата), но винаги досега съм я ползвала като допълнителен продукт и в неголеми количества. Този път обаче тя е главен герой в тази вълшебна супа – цяла голяма глава (българска от пазара, не от вносните гиганти-мутанти – не че няма да си купя и от тях, когато няма друга). Не се сдържах обаче да ѝ добавя и равностойно по присъствие и ухание другарче – любимия ми пащърнак. Останалите продукти са за допълнителен аромат и текстура на готовата супа, която стана божествено вкусна. Количеството на продуктите е според тяхната големина и макар че не вярвам някаква дребна разлика в съотношението им да е от фатално значение за крайния резултат, давам и някакви приблизителни грамажи за по-голяма яснота:


1 глава целина (500 г)
3 корена пащърнак (450 г)
2 средни картофа (200 г)
1 стрък праз (250 г)
3-4 скилидки чесън
1½ л вода (колкото да се покрият зеленчуците)
3 ч.л. сол
конопено семе за поръсване


Всички зеленчуци се почистват и се нарязват на едро. Слагат се в тенджера, налива се вода, колкото да ги покрие, и се добавя солта. Варят се 20 мин., докато омекнат. Няколко колелца праз се изваждат, за да ползват за украса накрая, и останалото се пасира. При сервиране всяка порция се поръсва с някакви семена (аз имам слабост към конопеното) или каквото друго ви е на сърце и се добавят заделените преди пасирането пръстенчета праз.

Супата е наистина феноменална! Невероятно вкусна и уханна, с прекрасна гъстота и плътност и великолепен цвят. Всички продукти в нея са изключително ароматни, така че просто няма нужда от никакви подправки. Признавам си обаче, че сложих в тенджерата и половин малка глава лук и мъничко карфиол (100 г) – те ми останаха от любимите индийски хлебчета, с които съчетах супата, но съм сигурна, че присъствието им не е решаващо за нейния вкус и аромат.

Гратен от картофи и кейл

Като видни земеделци 😄 тази година за първи път си посадихме кейл – този тъй прехвален и изключително полезен зеленчук. С нетърпение и интерес наблюдавахме как малките стръкчета се показват от земята и започват да растат и как нежните листенца закачливо се къдрят и диплят. Дотук добре, но после започна голямото чудене какво да приготвям с него, защото той расте ли, расте неудържимо… Започнах с най-лесното (и най-полезно) – да режа по няколко сурови листа в салатата в добавка към домати или краставици, но все ми се искаше да го ползвам и за някоя манджица. Обикновено комбинирам зеленолистните с ориз, но сега исках да е нещо по-различно, затова се спрях на картофи. И тогава се сетих, че мога да ползвам изпитаната рецепта за гратен, като заменя броколите с кейл: то като се замисли човек – все зеле, но различен вид… Важното е, че новата вариация се получи отново супервкусна и апетитна. За гратена с броколи картофите ми бяха едри и затова първо ги обелих и после, нарязани на кубчета, ги сварих. Този път обаче бяха дребнички и съответно ги сварих цели, след което ги обелих и нарязах. Исках по подобие на броколите да оставя кейла без предварителна термична обработка, но в сурово състояние (особено пък нарязан) той е твърде обемист и щеше да е много трудно да го събера в тавичката, затова го задуших за кратко в малко водичка. Подобрих и нещо от миналия път – за да стане повече сосче, увеличих количеството на тофуто, а то пък е обичайното, което ползвам (в саламура) и е идеално за целта, защото е приятно кисело на вкус.


800 г картофи
200 г кейл
300 г тофу
300 г вода от варенето на картофите
15-ина листа босилек
5-6 стръка прясна чубрица
1 ч.л. сол
2 филии хляб


Картофите се сваряват, обелват се и се нарязват на средни кубчета. Кейлът се нарязва и се задушава в малко водичка за няколко минути – да спадне обемът му и да омекне лекичко.
Тофуто се блендира с водата от варенето на картофите. Филиите се смилат на трохи в чопър. Босилекът и чубрицата се нарязват на ситно.
Картофите и кейлът се слагат в тавичка, добавят се босилекът, чубрицата и солта и се разбърква. Всичко се полива със соса от тофу и се поръсва с трохите. Ястието се пече около 25 мин. на 180 градуса на долен реотан с вентилатор, докато трохите се запекат до златисто.

Съвсем според очакванията ми гратенът отново е разкошен. Кейлът много добре се съчетава с картофи, а сосчето от тофу великолепно ги обединява в едно завършено цяло, като придава и една изключително приятна киселинност на ястието. Хармонията прекрасно се допълва от чубрицата и босилека – те също се оказаха чудесно попадение, като е добре да са в по-щедри количества, понеже кейлът не блести с някакъв забележителен вкус и аромат…

Постна мусака (със соеви гранули)

Първият ми опит за постна мусака беше преди няколко години, като вместо кайма ползвах леща. Но съществува и друг, още по-близък неин заместител – соевите гранули. В наши дни за тях (изобщо за соята като продукт) се срещат какви ли не мнения и коментари и не ги бях ползвала от едно отда-а-авна минало време, когато за първи път се появиха на нашия пазар. Тогава се приемаха като здравословна алтернатива на каймата и бяха станали доста популярни. Днес обаче всеки е професор и разбира от всичко и масово соята, както и продуктите от нея, се анатемосват. Но съществува и друга страна по темата – че това е целенасочено очерняне, продиктувано от интереси на високо ниво, и всъщност соята не е вредна и опасна (стига да не е ГМО). И затова след толкова дълго избягване на т.нар. соева кайма се престраших да я използвам отново. За да я овкуся по-добре, добавих подправки и сол още като я залях с гореща вода, която пък се оказа, че трябва да е наполовина от посоченото на пакета (според препоръките на производителя гранулите се накисват във вода в съотношение 1:2, но това е прекалено много).


2 ч.ч. (140 г) соеви гранули
2 ч.ч. (480 г) гореща вода
1 глава лук
1-2 моркова
около 1 кг картофи
3 с.л. доматено пюре
2 ч.л. червен пипер
1 ч.л. кимион
щипка пипер меланж
щипка чубрица
струйка зехтин (или шарлан)
3½ ч.л. сол (на вкус)

заливка:
1 ч.ч. (100 г) нахутено брашно
1 ч.ч. (240 мл) вода
1 ч.л. сол
струйка зехтин за готвене


Първо се приготвя сместа за заливката – поне 2 часа предварително. Нахутеното брашно се пресява в купа, добавя се солта и постепенно се налива водата. Разбърква се с тел до гладко тесто – получава се рядко, подобно на палачинково. Добавя се зехтинът и отново се разбърква. Оставя се да престои поне 2 часа (може и повече).
Соевите гранули се заливат с гореща вода, добавят се кимионът, шареният пипер, чубрицата и 1½ ч.л. сол и се оставят да набъбнат. Лукът и морковът се нарязват на ситно, картофите – на кубчета.

Лукът се запича в суха тенджера на среден огън при непрекъснато бъркане, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковите, соята, червеният пипер и доматеното пюре и се бърка още малко. Прибавят се картофите, слага се още малко сол (2 ч.л.) и всичко се разбърква добре. Сместа се прехвърля в тавичка (около 20х30 см), налива се чаша вода (240-250 г) и се пече 40-45 мин. на 180 градуса – до омекване на картофите и изпаряване на излишната течност. Изважда се от фурната, полива се със струйка зехтин и отгоре се излива нахутената смес. Мусаката се допича само на горен реотан (грил) до зачервяване.

Мусаката е много вкусна и изключително успешна алтернатива на традиционната рецепта, дори и месоядните я харесаха. Съотношението на картофите и соевите гранули е добро, подправките са си на мястото. Заливката също е чудесна имитация на оригиналната. Така че ако не се страхувате от соята като продукт, запрятайте ръкави! 😉

Салата „Винегрет“ – оригиналната руска салата

У нас погрешно наричаме руска салатата, изобретена и сервирана през 19 век в московски ресторант от френския готвач Оливие (в Русия тя е известна с името на своя създател или като френска). Всъщност наричаме така не точно първообраза от онези далечни времена, защото тогава дори не сме и подозирали за съществуването му, а днешната популярна негова наследница, в която за куриоз не е останало почти нищо от оригинала… Коя тогава е истинската руска салата и има ли изобщо такава? Има – и руснаците ѝ казват „Винегрет“. По нея се запалих неотдавна отново от „Черешката на тортата“, но реших да поразгледам и няколко руски сайта, преди да я приготвя. Което се оказа нож с две остриета – хем се приближих до извора, хем се обърках малко, защото се оказа, че единна рецепта няма, а е пълно с всякакви варианти. Задължителното във всички от тях са картофите, цвеклото, морковите (макар че пък в българското предаване не сложиха) и лукът. Масово в руските рецепти ползват грах, но с опцията да се замени с боб; киселите краставички също имат алтернатива – кисело зеле или дори консервирани гъби. Лукът е обикновено бял, но за салати аз ползвам червен (така или иначе накрая всичко порозовява от цвеклото). А за овкусяване освен сол, оцет и олио (последното аз го пропуснах) могат да се добавят зелен лук, магданоз, копър, горчица или черен пипер. Количеството и съотношението на основните продукти също може да варира (зависи и каква е големината на зеленчуците) – излиза, че всичко е въпрос на вкус и лични предпочитания. И все пак ето на какви продукти и приблизителни грамажи се спрях аз:


5 големи картофа (800 г)
2 средни глави цвекло (400 г)
3 моркова (150 г)
400 г сварен боб (отцеден)
1 буркан кисели краставички (350 г отцедени)
1 глава червен лук
4 ч.л. сол
домашен ябълков оцет на вкус


Картофите и цвеклото се сваряват поотделно (цвеклото за по-дълго, около час) и се обелват. Морковите също се сваряват – може да се сложат в една тенджера с картофите, но се изваждат по-рано. Всички продукти се нарязват – зеленчуците на по-едри кубчета, лукът – на ситно. Слагат се в купа и се добавя бобът. Поръсва се със сол и оцет на вкус и се разбърква. Салатата трябва да престои поне няколко часа, за да се овкусят добре всички продукти, а най-добре е да се сервира на другия ден.

Салатата е разкошна – богата, суперапетитна и засищаща! Спокойно може да мине и за основно ястие – напълно е достатъчна да се нахрани човек само с нея. И е наистина учудващо как от толкова простички и непретенциозни продукти, без никакви подправки и специални добавки, без сложни кулинарни техники може да се получи такова изключително вкусно блюдо. Естествено цвеклото със своята силна боя оцветява останалите продукти, но в руските сайтове прочетох един трик: ако като се нареже на кубчета, се разбърка с малко олио и тогава се прибави към останалите продукти (също вече омазнени), не се получава такова оцветяване. А при мен сякаш порозовяването се получи по-наситено от очакваното, защото не сложих изобщо никаква мазнина. Но смея да твърдя, че от това салатата само спечели – липсата на олио изобщо не се усеща, а така тя е много по-лека и здравословна.

Крем супа от наситнени броколи

Понеже останах очарована от супата от броколи, която приготвих неотдавна, тези дни си наумих да я повторя. Този път обаче реших да променя и опростя технологията на готвене – пропуснах запичането на лука в началото и просто залях зеленчуците с вода и ги сварих. Но – ето я голямата промяна – без броколите! Тях предварително накълцах в чопъра и ги оставих да престоят, след което ги добавих в тенджерата, когато другите зеленчуци бяха почти готови. Така постигнах двойна печалба – първо, образува се ценният сулфорафан, и второ, броколите запазиха хубавия си цвят, защото се готвиха за съвсем кратко време. А супата не само че отново стана чудесна, а е значително по-свежа и цветна!


1 глава броколи (500 г)
1 глава лук
2 моркова
2 картофа (300 г)
1 л вода
100 г кокосово мляко (сметана)
щипка чубрица
щипка джоджен
1½ ч.л. сол
конопено семе за поръсване


Броколите (включително и кочанът, той се обелва) се накълцват в чопър и се оставят да престоят час и половина – така се образува ценното вещество сулфорафан, освен това после ще имат нужда от съвсем кратка термична обработка и така няма да загубят цвета си.
Лукът, морковите и картофите се нарязват на едро, слагат се в тенджера и се заливат със студена вода, колкото да ги покрие. Добавят се чубрицата, джодженът и солта и зеленчуците се варят 10-ина мин., до полуготовност. Тогава се добавят броколите и се готви още не повече от 5 мин. Тенджерата се сваля от котлона и всичко се пасира. Добавя се кокосовото мляко и се разбърква. При сервиране всяка порция се поръсва с конопено семе (или с каквото друго ви е на сърце).

Супата е колкото лесна и простичка, толкова и апетитна и красива. Не се различава драстично от предишния вариант, но със сигурност това е по-добрият начин за готвене – и по-лесен, и по-здравословен, и с по-хубав цвят на крайния резултат. А това я прави много по-свежа и привлекателна – и на вкус, и на вид.

Постна крем супа Вишисоаз

Вишисоаз е класическа супа от праз и картофи, смятана за френска, но станала известна първо в Ню Йорк. Целта ми обаче не е да изследвам произхода ѝ, а да представя нейния постен вариант. А той е невероятно вкусен – то и няма как да е по-различно, защото всичко с праз (и в случая с добавка на ароматното кокосово мляко) е изключително вкусно. Оригиналът на супата е студен, т.е. тя се сервира охладена. Но за мен празът е есенно-зимен продукт, а в този сезон студени супи не ми вървят, така че я сервирах топла – уверявам ви, че и така е фантастична! По принцип се приготвя с бульон, но съвсем не лошо се получава и с вода (опция е да се добави малко домашна вегета).
Във всички рецепти, които открих в нета, празът първо се запържва в мазнина, но това няма как да се случи в моята кухня. Затова просто сварих продуктите заедно, след което ги пасирах и супата стана разкошна. Но стандартният начин на готвене все ме човъркаше, затова при втория опит задуших праза в малко зехтин и водичка и тогава добавих картофите. Вкусът не стана кой знае колко по-различен, супата пак е много добра, но сякаш е малко по-тежка (по-скоро като аромат), без задушаване на праза е някак по-лека и свежа, така че това е моята рецепта.


2 стръка праз – бялата част (300 г)
2 картофа (300 г обелени)
800 мл вода или зеленчуков бульон (колкото да покрие зеленчуците)
(1 с.л. домашна вегета)
2 ч.л. сол
50 г кокосово мляко (сметана)
див лук за сервиране


Празът и картофите се нарязват на едри парчета и се слагат в тенджера. Налива се бульон или вода (във втория случай може да се сложи сушена зеленчукова подправка) колкото да ги покрие, добавя се солта и зеленчуците се варят 25-30 мин., докато омекнат. Супата се пасира и се добавя кокосовото мляко. Сервира се, като всяка порция се поръсва с наситнен див лук.

Супата е разкошна! Максимално простичка е – и като използвани продукти, и като приготвяне, а е невероятно вкусна и ароматна. И дори и без предварително задушаване на праза (съответно и без никаква мазнина) пак е прекрасна. Кокосовото мляко е напълно достатъчно за овкусяване и постигане на нежна текстура. А който няма проблем със студените супи през зимата, може да си я хапва и охладена…

Постна руска салата с майонеза без олио

В миналото не минаваше Нова година или друг голям семеен празник по нашите земи без руска салата. Това е класика, любима на мнозина, а за мен специално – и с голяма сантиментална стойност (особено откакто от менюто ми излязоха животинските продукти)… Доста години не бях опитвала това любимо от детството блюдо и стоически отказвах дори да мисля за него. Но напоследък започнах да правя опити за модификации само с растителни продукти. Така се появи един много добър вариант само от картофи, моркови, кисели краставички и царевица и със зехтин вместо майонеза (ако се бърка по-дълго, част от картофите се смачкват и се превръщат в приятно подобие на майонеза), който беше предназначен за новогодишната трапеза под формата на венец или елхички и звездички. Но това не ми беше достатъчно – исках да заменя и щедрото количество зехтин с по-здравословна алтернатива. Тогава реших да ползвам за майонеза вече изпитаният слънчогледов сос без олио, като употребя течността от консервата грах (наложи се да добавя и малко от саламурата на краставичките, за да станат 150 г). Въпреки че се получава малко по-рядък от стандарта за майонеза, сосът е идеален на гъстота, когато започне да се разбърква с нарязаните на кубчета зеленчуци. И последно уточнение – някой ще рече: „Що щат царевица и лимонов сок в руската салата?“ Ами така ми е по-вкусно – обичам да ми е по-киселко, а царевицата идеално имитира жълтъците на сварените яйца в салатата. Количествата и съотношението на продуктите е по желание – на око, на цвят и на вкус; ето колко използвах аз:


10 средни картофа (1 кг)
10-ина кисели краставички (300 г)
4-5 моркова (300 г)
1½ ч.ч. (220 г) грах от консерва
1½ ч.ч. (220 г) царевица
лимонов сок на вкус
2-3 ч.л. сол (на вкус)

100 г белен суров слънчоглед
110 г аквафаба от граха
40 г саламура от краставичките
100 г сок от лимон (включително и пулпът)
½ ч.л. сол
1 ч.л. горчица


Картофите се сваряват и се обелват. Морковите също се сваряват, но да не омекват много (за 7-8 мин., ако са по-тънки – за по-кратко). Картофите и морковите се нарязват на дребни кубчета, посоляват се и се разбъркват леко. Краставичките също се нарязват на дребни кубчета и заедно с граха и царевицата се добавят към картофите. Сипва се лимоновият сок и всичко се разбърква. Количеството на солта и лимона е на вкус, но трябва да се внимава, защото краставичките са кисели и солени, царевицата и грахът също са солени. С количествата и съотношението на другите продукти също може да се варира – зависи от вкуса на всеки.
Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти за майонезата се блендират заедно до гладка пухкава смес. Добавя се към зеленчуците и се разбърква добре.

Салатата е феноменална! Особено като престои малко, за да се овкусят добре всички зеленчуци. Трябват върховни усилия на волята, за да се спре човек навреме, преди неусетно да е погълнал огромно количество…

И на вид, и на вкус е идеална имитация на класическата руска салата. А е в пъти по-лека и здравословна от нея. Толкова съм доволна от резултата! Душата ми ликува, небцето ми пирува! И не ме питайте колко изядох направо от купата с голямата вилица, докато пишех рецептата! 😊

Картофи с гъби и моркови на фурна

Печените картофки често присъстват на нашата трапеза – те са вкусни и здравословни. По-често са сами в тавата, но понякога компания им правят и други зеленчуци – грах и моркови, тиквички, лук, зелен фасул… Този път обаче освен морковите към тях се присъединиха и няколко гъбки печурки. Само не питайте какви са количествата на зеленчуците – карайте на око и на вкус!


няколко картофа
2-3 моркова
няколко печурки
1-2 щипки мащерка
1-2 щипки джоджен
1 ч.л. сол (на вкус)
бучица кокосово масло (колкото лешник)


В затоплена незалепваща тава (мушка се във фурната за кратко, докато тя загрява) се слага малко кокосово масло, за да се разтопи. Картофите се обелват и се нарязват на дебели резени, морковите – на кръгчета под ъгъл, гъбите – на четвъртинки или шестинки (зависи от големината им) и всичко се слага в тавата. Поръсва се с мащерка, джоджен и сол на вкус и се разбърква. Зеленчуците се пекат 30-35 мин. на 200 градуса на горен и долен реотан – до омекване на картофите.

Ястието е съвсем простичко, приготвя се много лесно и бързо, а е забележително вкусно и ароматно. Гъбите и картофите си подхождат много, а морковите внасят цвят и свежест във всяка порция.

Елхички от картофена салата с моркови, кисели краставички и царевица

Тази салата е вече задължителна част от празничното декемврийско меню вкъщи – тя е заместителят на любимата някога руска салата, естествено с някои промени. Може да се сервира и без никакви особени допълнителни усилия, но може да се поднесе и по много оригинален начин – под формата на коледен венец или на симпатични малки елхички, а защо не и звездички, ботушчета, камбанки… Така празничната трапеза – независимо коледна или новогодишна, става още по-красива и приканваща и допринася за повишаването на настроението на всички…


10 средни картофа (1 кг)
8 кисели краставички
4-5 моркова
1 ч.ч. царевица
зехтин
ябълков оцет или лимонов сок
сол на вкус


Картофите се сваряват и се обелват. Морковите също се сваряват, но да не омекват много. Зеленчуците се нарязват на дребни кубчета (парче морков се оставя за украсата). Добавя се царевицата, посолява се и се овкусява със зехтин и оцет (още по-добре с лимонов сок). Количеството на солта и оцета (лимона) е на вкус, но трябва да се внимава, защото краставичките са кисели и солени, царевицата също е солена. С количествата и съотношението на другите продукти също може да се варира – зависи от големината им и от вкуса на хапващите.
Салатата се разбърква добре; ако се бърка по-дълго, част от картофите се смачкват и се превръщат в приятно подобие на сосче, все едно е добавена и майонеза…
В чиния се слага формичка за коледни сладки елхичка (естествено може и с друга форма – звездичка, ботушче, камбанка…) и се запълва добре със салата. Заравнява се отгоре и формичката внимателно се изважда. От парче маслина с миниформичка се изрязват звездички – за връх на елхичката. По същия начин от заделения в началото морков, нарязан на кръгчета, може да са направи украса отстрани.

Салатата е разкошна и съвсем спокойно може да се сервира и само така, но много по-интересно е да се поднесе по този атрактивен и много симпатичен начин. Когато чиниите с различните тематични формички – елхички, ботушчета, звездички, се сервират на коледната (или новогодишната) трапеза, тя просто грейва; получава се чудесен празничен ефект – салатата е не само много вкусна, но и поднесена оригинално…

Супа от броколи

В последните няколко години малко промених (затоплих 😇) отношението си към супите и започнах да се оглеждам за нови варианти. Така ми хрумна, че мога да се обърна към прекрасните броколи – щом стават чудесни супички от карфиол, защо да не се получи и от зеления им братовчед? И когато наскоро попаднах на тази, реших, че ще започна с нея, макар и с някои промени от моя страна. Много ми хареса идеята зеленчуците да се намачкат с пресата за картофи, вместо да се пасират гладко, за да личат ситнички цветни парченца от различните продукти, но се оказа, че не става – дръжките (не кочанът) на броколите не бяха омекнали достатъчно, а не исках да варя зеленчуците по-дълго. Така че пак в употреба влезе пасаторът, но по-важното е, че супата стана разкошна!


1 глава лук
2 моркова
2 картофа (300 г)
1 глава броколи (500 г)
1 л вряща вода
100 г кокосово мляко (сметана)
щипка чубрица
щипка джоджен
1½ ч.л. сол
конопено семе за поръсване

Лукът се нарязва на ситно, морковите и картофът – на кубчета, броколите – на розички (кочанът се обелва и също се нарязва на кубчета).
Лукът се запича на суха тенджера, докато стане златист и замирише приятно, добавят се морковите и картофът и се готви още малко. Слагат се броколите, налива се водата и се добавят солта, чубрицата и джодженът. Супата се вари 15-ина мин. и се пасира (аз гледах да не е съвсем фино). Добавя се кокосовото мляко и се връща на котлона. Когато отново заври, котлонът се изключва, като тенджерата се оставя на него.

Супата е превъзходна – много ароматна и приятна. Нито един от продуктите не доминира неприятно над останалите и всички са в пълна хармония от вкусове и аромати (преди да се захвана изобщо с нея, имах известни притеснения какво ще излезе от броколи в супа, все пак досега не съм ги готвила по този начин). Но още с първата лъжица всичките ми съмнения се изпариха яко дим – просто съм очарована от резултата!

При сервиране всяка порция може да се поръси с конопено или някакво друго семе, лют пипер или кой каквото обича. Може и с хранителна мая, но установих, че поради силния ѝ характерен вкус и аромат се губи очарованието и индивидуалността на супичката – просто с тази добавка всички супи стават еднакви…

Гратен от броколи и картофи

Идеята за подобен гратен ми се въртеше доста отдавна, но все не се наканвах да го приготвя. Всъщност не бях измислила с какво да заменя сиренето и яйцата в обичайната рецепта. Дежурният заместител в такива случаи е тофуто, но някак си не го виждах просто нарязано на кубчета в тавата… Докато наскоро не ми хрумна идеята да го блендирам с малко вода, за да стане нещо като сосче. А то взе, че се получи чудесен резултат! Тофуто, което ползвам, е в саламура и е солено и приятно кисело на вкус.


1 глава (500 г) броколи
5-6 картофа (800 г)
200 г тофу
200 г вода от варенето на картофите
2-3 щипки джоджен
10-ина клонки мащерка
1 ч.л. сол
2 филии хляб


Картофите се обелват, нарязват се на средни кубчета и се сваряват на пара за 15-20 мин. (не до пълно омекване, после ще се пекат). Броколите се нарязват на дребни розички, кочанът се обелва и се нарязва на кубчета.
Тофуто се блендира с водата от варенето на картофите. Филиите се смилат на трохи в чопър.
Броколите и картофите се слагат в тавичка, добавят се джодженът, мащерката и солта и се разбърква. Всичко се полива със соса от тофу и се поръсва с трохите. Гратенът се пече около 25 мин. на 180 градуса на долен реотан с вентилатор, докато трохите се запекат до златисто.

Гратенът се получи очаквано добър – вкусен и ароматен. Сосът от тофу се оказа чудесна находка (след изпичане поразително прилича на смес от сирене и яйца) – придава много приятен кисело-солен вкус и аромат на ястието и даже съжалих, че не направих по-голямо количество от него. Зеленчуците също са прекрасни, а коричката от запечени трохи е изкусително хрупкава.

Постен борш с кисело зеле и цвекло

Боршът е известен като класическа украинска супа, но всъщност го има и в други източноевропейски кухни. Най-характерният продукт в него е цвеклото, на което се дължи и невероятният червен цвят на ястието. Оттам нататък – вариации най-различни, включително и моята… Всъщност попаднах на рецептата в една кулинарна група и веднага ме грабна, но както обикновено си направих мои нововъведения. Заместих част от водата със зелева чорба, която добавих накрая, за да не минава термична обработка и да се запазят максимално полезните ѝ вещества. Това обаче наложи зеленчуците в началото да се варят без сол, което на този етап ги кара да изглеждат блудкави. В крайна сметка зелевата чорба оправя всичко, но е нужно да се изчака малко, преди да се консумира супата, за да имат време кореноплодните да си поемат сол от бульона и да се овкусят. И все пак трябва да се внимава с количеството ѝ, ако е много солена – или да се намали, или да се разреди с вода. По желание няколко картофчета може да се смачкат с опакото на лъжицата по стената на тенджерата, за да се замъти леко боршът.


1 глава лук
250 г кисело зеле
1 малка глава цвекло (около 150-200 г)
3-4 картофа (350-400 г обелени)

2 филийки целина (100 г) или няколко стръка керевиз
2 моркова (100 г)

700 мл гореща вода
2 дафинови листа
пипер меланж
1 л зелева чорба
(струйка зехтин)


Лукът и зелето се нарязват не прекалено ситно, цвеклото, картофите и целината – на кубчета, морковите – на кръгчета.
Лукът се запича на суха тенджера, докато омекне леко и замирише приятно. Добавя се зелето и се готви още няколко минути, като се бърка. Поетапно се добавят цвеклото, картофите, целината и морковите, като след всяко се разбърква за няколко секунди. Зеленчуците се заливат с вода – колкото да ги покрие, добавят се дафиновите листа и пиперът и се вари 30-40 мин. (до омекване на зелето, но не прекалено). Котлонът се изключва и се добавят зелевата чорба и по желание – малко зехтин. Готовата супа се оставя да престои известно време, преди да се сервира, за да се овкусят зеленчуците от зелевата чорба (да си поемат сол).

Боршът е великолепен – и на цвят, и на вкус! Това просто е съвършената пробиотична и антивирусна храна. Даже и предубедените (към варено цвекло и кисело зеле в супа) останаха очаровани. Много добре допълва супата лютият пипер – или направо в тенджерата, ако всички обичат люто, или пък поръсен в индивидуалната порция.