Зеле на лѝста в гювеч

Това е още една от старите семейни рецепти – известна като зеле на лѝста (ударението е на необичайно място), понеже зелето се реже по-едро. Е, навремето тя не беше постна и се готвеше в тенджера на котлона, но както при повечето от бабините гозби, аз въведох някои новости. Баба естествено си слагаше стандартните червен и черен пипер, а аз разширих асортимента от подправки с хвойна, бахар, дафинов лист и кимион; гювечът също е мое подобрение… И както обикновено, мазнината добавям след края на термичната обработка.


1 средна зелка (900 г – 1 кг)
5 плодчета хвойна
5 зърна бахар
2 дафинови листа
3 ч.л. червен пипер
смлян кимион
черен пипер
зелева чорба + вода
струйка шарлан


Зелето се нарязва на едро (на дебели ленти) и се слага в гювеч.

Добавят се подправките и се налива малко зелева чорба и вода до нивото на зелето (водата е повече, за да не стане много солено). Гювечът се слага в студена фурна, която се включва на 200 градуса на горен и долен реотан. Когато зелето заври, фурната се намалява на 180 градуса и се пече около 2 часа (включително и времето за загряване на фурната), докато омекне приятно – аз не обичам да е прекалено меко. Готовото ястие се полива с малко шарлан.

Зелето е с прекрасен вкус (въпреки или пък благодарение на моите нововъведения) и по нищо не отстъпва на бабината и майкината гозба. Изпечено в гювеч, става фантастично. А малко необичайните подправки го правят невероятно ароматно и изкусително апетитно.

Задушено червено зеле по северноевропейски

Странно, ненормално, особено – не, просто нетипично за нашите географски ширини и за нашенския вкус, според който зелето (дори и прясното) трябва да е солено и леко киселко. А това е сладко! На всичкото отгоре – с необичайни подправки! Че кой ти слага хвойна, бахар и карамфил на зеле?! Дано тези обяснения не откажат никого, защото вкусът на това зеле е фантастичен! Заслужава си риска да се приготви! Дано само ви се намират плодчета хвойна… Е, и без тях ще стане, но вкусът ще загуби част от очарованието си…


½ глава червено зеле
1 малка глава червен лук
2 малки ябълки (сладки)
2 малки дафинови листа
3 плодчета хвойна
3 зърна бахар
4 пъпки карамфил
½ ч.л. кимион
1½ ч.л. сол (на вкус)
1 с.л. ябълков оцет
струйка олио по избор


Зелето се нарязва на тънко, лукът – на полумесеци, ябълките – на филийки. Зелето се запържва за 10-ина минути в малко олио, като се посолява. Когато се слегне, се добавят лукът и ябълките и се налива малко водичка. Добавят се дафиновите листа, хвойната, бахарът, карамфилът, кимионът и оцетът и ястието се оставя на слаб огън да се задушава под капак. Готви се така около половин час – докато зелето омекне, но не прекалено. Лукът и ябълките вече не личат – това също е признак, че ястието е готово. Тогава тенджерата се оставя без капак на силен огън, за да се изпари останалата течност.
В оригиналните рецепти има и захар, но установих, че доста хора я пропускат (или заменят с нещо друго – някакво сладко или сироп). Аз също я пропуснах, но моите ябълки са сладки.

Зелето стана фантастично! Наистина е като излязло от някоя вълшебна приказка на северните народи – приказно ароматно и нежно сладко (солта и оцетът добре балансират сладостта). Ако знаете само какво ухание се носи из кухнята, докато се готви – не ми стигат думите! Просто разкош!

По правило в северните страни го ползват за гарнитура към различни други ястия, аз пък реших да му добавя сварени картофи – получи се чудесна комбинация. Особено ако картофките се овкусят с малко самардала…