Салата от булгур и цвекло

Взех идеята за тази салата от видеото на една туркиня – тяхната кухня е много интересна и вкусна и винаги има какво да си хареса човек от нея. Но както обикновено малко импровизирах и приспособих рецептата към своите разбирания и налични продукти. Така например пропуснах пресния кориандър и замених сушените вишни с червени боровинки – нали и двете са със сладко-кисел вкус. Добавих и малко пресен чесън от себе си, но най-съществената промяна беше, че оставих цвеклото сурово (във видеото е варено). И се получи салата за чудо и приказ! Вкусна и ароматна, цветна, свежа и много лека! Но с един огромен недостатък – изчезна яко дим! Мислех, че ще имаме за поне 2-3 дни, обаче свърши още на първото ядене (да не казвам и колко замина преди това само за опитване)… Така че следващия път никакви такива миниатюрни количества, никакви половин чаши булгур… Е, като за първи опит това си беше съвсем разумно, но оттук нататък вече ще се прави поне двойна доза!
Мерителната чаша е 240 мл.

90 г (½ ч.ч.) ситен булгур
½ ч.ч. вряла вода
2 малки глави (около 200 г) цвекло
3 кисели краставички
2 стръка пресен лук
2 стръка пресен чесън – само перата (зелената част)
½ връзка (10-ина стръка) магданоз
25 г червени боровинки
2 с.л. меласа от нар
½ ч.л. сол
струйчица зехтин


Булгурът се слага в купа и се залива с водата. Покрива се с капак и се оставя да се запари около 15 мин.
През това време цвеклото (сурово) се настъргва, киселите краставички се нарязват на кубчета, лукът, чесънът и магданозът – на ситно.
Набъбналият булгур се разбърква и се разрохква с вилица, за да излезе останалата пара. Добавят се цвеклото, краставичките, лукът, чесънът, магданозът и червените боровинки и се разбърква. Накрая се овкусява с меласата от нар, солта и зехтина (съвсем тънка струйчица, само за аромат и блясък) и отново се разбърква. Салатата е готова за сервиране, но е добре да престои малко преди консумиране, за да се съчетаят вкусовете.

Това е количеството, което се получава от горните продукти – непълна салатена купа, и спокойно може да бъде изядено от двама души, затова за повече хора е силно препоръчителна по-голяма доза… 😊

Салатата е разкошна, във възторг съм от нея! Изключително апетитна, свежа и лека, с прекрасен букет от вкусове, аромати и текстури. Сладко, кисело и солено чудесно се съчетават и допълват, цвеклото и киселите краставички приятно хрускат, а червените боровинки създават загадъчен дъвчащ ефект.

Салата „Винегрет“ – оригиналната руска салата

У нас погрешно наричаме руска салатата, изобретена и сервирана през 19 век в московски ресторант от френския готвач Оливие (в Русия тя е известна с името на своя създател или като френска). Всъщност наричаме така не точно първообраза от онези далечни времена, защото тогава дори не сме и подозирали за съществуването му, а днешната популярна негова наследница, в която за куриоз не е останало почти нищо от оригинала… Коя тогава е истинската руска салата и има ли изобщо такава? Има – и руснаците ѝ казват „Винегрет“. По нея се запалих неотдавна отново от „Черешката на тортата“, но реших да поразгледам и няколко руски сайта, преди да я приготвя. Което се оказа нож с две остриета – хем се приближих до извора, хем се обърках малко, защото се оказа, че единна рецепта няма, а е пълно с всякакви варианти. Задължителното във всички от тях са картофите, цвеклото, морковите (макар че пък в българското предаване не сложиха) и лукът. Масово в руските рецепти ползват грах, но с опцията да се замени с боб; киселите краставички също имат алтернатива – кисело зеле или дори консервирани гъби. Лукът е обикновено бял, но за салати аз ползвам червен (така или иначе накрая всичко порозовява от цвеклото). А за овкусяване освен сол, оцет и олио (последното аз го пропуснах) могат да се добавят зелен лук, магданоз, копър, горчица или черен пипер. Количеството и съотношението на основните продукти също може да варира (зависи и каква е големината на зеленчуците) – излиза, че всичко е въпрос на вкус и лични предпочитания. И все пак ето на какви продукти и приблизителни грамажи се спрях аз:


5 големи картофа (800 г)
2 средни глави цвекло (400 г)
3 моркова (150 г)
400 г сварен боб (отцеден)
1 буркан кисели краставички (350 г отцедени)
1 глава червен лук
4 ч.л. сол
домашен ябълков оцет на вкус


Картофите и цвеклото се сваряват поотделно (цвеклото за по-дълго, около час) и се обелват. Морковите също се сваряват – може да се сложат в една тенджера с картофите, но се изваждат по-рано. Всички продукти се нарязват – зеленчуците на по-едри кубчета, лукът – на ситно. Слагат се в купа и се добавя бобът. Поръсва се със сол и оцет на вкус и се разбърква. Салатата трябва да престои поне няколко часа, за да се овкусят добре всички продукти, а най-добре е да се сервира на другия ден.

Салатата е разкошна – богата, суперапетитна и засищаща! Спокойно може да мине и за основно ястие – напълно е достатъчна да се нахрани човек само с нея. И е наистина учудващо как от толкова простички и непретенциозни продукти, без никакви подправки и специални добавки, без сложни кулинарни техники може да се получи такова изключително вкусно блюдо. Естествено цвеклото със своята силна боя оцветява останалите продукти, но в руските сайтове прочетох един трик: ако като се нареже на кубчета, се разбърка с малко олио и тогава се прибави към останалите продукти (също вече омазнени), не се получава такова оцветяване. А при мен сякаш порозовяването се получи по-наситено от очакваното, защото не сложих изобщо никаква мазнина. Но смея да твърдя, че от това салатата само спечели – липсата на олио изобщо не се усеща, а така тя е много по-лека и здравословна.

Постна руска салата с майонеза без олио

В миналото не минаваше Нова година или друг голям семеен празник по нашите земи без руска салата. Това е класика, любима на мнозина, а за мен специално – и с голяма сантиментална стойност (особено откакто от менюто ми излязоха животинските продукти)… Доста години не бях опитвала това любимо от детството блюдо и стоически отказвах дори да мисля за него. Но напоследък започнах да правя опити за модификации само с растителни продукти. Така се появи един много добър вариант само от картофи, моркови, кисели краставички и царевица и със зехтин вместо майонеза (ако се бърка по-дълго, част от картофите се смачкват и се превръщат в приятно подобие на майонеза), който беше предназначен за новогодишната трапеза под формата на венец или елхички и звездички. Но това не ми беше достатъчно – исках да заменя и щедрото количество зехтин с по-здравословна алтернатива. Тогава реших да ползвам за майонеза вече изпитаният слънчогледов сос без олио, като употребя течността от консервата грах (наложи се да добавя и малко от саламурата на краставичките, за да станат 150 г). Въпреки че се получава малко по-рядък от стандарта за майонеза, сосът е идеален на гъстота, когато започне да се разбърква с нарязаните на кубчета зеленчуци. И последно уточнение – някой ще рече: „Що щат царевица и лимонов сок в руската салата?“ Ами така ми е по-вкусно – обичам да ми е по-киселко, а царевицата идеално имитира жълтъците на сварените яйца в салатата. Количествата и съотношението на продуктите е по желание – на око, на цвят и на вкус; ето колко използвах аз:


10 средни картофа (1 кг)
10-ина кисели краставички (300 г)
4-5 моркова (300 г)
1½ ч.ч. (220 г) грах от консерва
1½ ч.ч. (220 г) царевица
лимонов сок на вкус
2-3 ч.л. сол (на вкус)

100 г белен суров слънчоглед
110 г аквафаба от граха
40 г саламура от краставичките
100 г сок от лимон (включително и пулпът)
½ ч.л. сол
1 ч.л. горчица


Картофите се сваряват и се обелват. Морковите също се сваряват, но да не омекват много (за 7-8 мин., ако са по-тънки – за по-кратко). Картофите и морковите се нарязват на дребни кубчета, посоляват се и се разбъркват леко. Краставичките също се нарязват на дребни кубчета и заедно с граха и царевицата се добавят към картофите. Сипва се лимоновият сок и всичко се разбърква. Количеството на солта и лимона е на вкус, но трябва да се внимава, защото краставичките са кисели и солени, царевицата и грахът също са солени. С количествата и съотношението на другите продукти също може да се варира – зависи от вкуса на всеки.
Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и всички продукти за майонезата се блендират заедно до гладка пухкава смес. Добавя се към зеленчуците и се разбърква добре.

Салатата е феноменална! Особено като престои малко, за да се овкусят добре всички зеленчуци. Трябват върховни усилия на волята, за да се спре човек навреме, преди неусетно да е погълнал огромно количество…

И на вид, и на вкус е идеална имитация на класическата руска салата. А е в пъти по-лека и здравословна от нея. Толкова съм доволна от резултата! Душата ми ликува, небцето ми пирува! И не ме питайте колко изядох направо от купата с голямата вилица, докато пишех рецептата! 😊

Елхички от картофена салата с моркови, кисели краставички и царевица

Тази салата е вече задължителна част от празничното декемврийско меню вкъщи – тя е заместителят на любимата някога руска салата, естествено с някои промени. Може да се сервира и без никакви особени допълнителни усилия, но може да се поднесе и по много оригинален начин – под формата на коледен венец или на симпатични малки елхички, а защо не и звездички, ботушчета, камбанки… Така празничната трапеза – независимо коледна или новогодишна, става още по-красива и приканваща и допринася за повишаването на настроението на всички…


10 средни картофа (1 кг)
8 кисели краставички
4-5 моркова
1 ч.ч. царевица
зехтин
ябълков оцет или лимонов сок
сол на вкус


Картофите се сваряват и се обелват. Морковите също се сваряват, но да не омекват много. Зеленчуците се нарязват на дребни кубчета (парче морков се оставя за украсата). Добавя се царевицата, посолява се и се овкусява със зехтин и оцет (още по-добре с лимонов сок). Количеството на солта и оцета (лимона) е на вкус, но трябва да се внимава, защото краставичките са кисели и солени, царевицата също е солена. С количествата и съотношението на другите продукти също може да се варира – зависи от големината им и от вкуса на хапващите.
Салатата се разбърква добре; ако се бърка по-дълго, част от картофите се смачкват и се превръщат в приятно подобие на сосче, все едно е добавена и майонеза…
В чиния се слага формичка за коледни сладки елхичка (естествено може и с друга форма – звездичка, ботушче, камбанка…) и се запълва добре със салата. Заравнява се отгоре и формичката внимателно се изважда. От парче маслина с миниформичка се изрязват звездички – за връх на елхичката. По същия начин от заделения в началото морков, нарязан на кръгчета, може да са направи украса отстрани.

Салатата е разкошна и съвсем спокойно може да се сервира и само така, но много по-интересно е да се поднесе по този атрактивен и много симпатичен начин. Когато чиниите с различните тематични формички – елхички, ботушчета, звездички, се сервират на коледната (или новогодишната) трапеза, тя просто грейва; получава се чудесен празничен ефект – салатата е не само много вкусна, но и поднесена оригинално…

Чеснов хайвер с кисели краставички и копър

Понякога лимоните въпреки че са купени съвсем скоро, започват много бързо да побеляват отвън и кората им омеква (а отвътре нищо им няма). Тогава е невъзможно да се изстискат на сок. Но има много удачно спасение от неприятната ситуация – кората се обелва (става изключително лесно) и вътрешността на лимона, след като се изчисти от семките, може да се ползва. Естествено изборът за това в какво да се вложи, се свежда до нещо, което се пасира. Това са всевъзможни хайверчета, пастетчета или сосчета. Така при мен се получи кръстоска между скордаля и сос тартар – към лимона прибавих и една глава чесън, а също и една кисела краставичка намери място в чашата на блендера (и тя беше започнала да омеква и нямаше да е приятна за салата). А копърът просто направи нещата съвършени!


1 глава чесън
1 лимон
1 кисела краставичка
50 г орехи
50 г зехтин
1 малка филия хляб
1 ч.л. сол
няколко стръка копър (може и замразен)


Лимонът се обелва и се почиства от семките (целта е да се оползотвори започнал да се разваля външно лимон; ако нямате такъв проблем, ползвайте сока на 1 здрав плод). Чесънът се обелва, филията се накисва в малко вода (не се изстисква). Всички продукти едновременно се блендират до гладка смес. И това е всичко. Получава се изключително приятно сосче или хайверче – кой както иска да си го нарича. Току-що блендирано, е леко течно, но като се сложи в хладилника, се сгъстява.

Хайверът е приятно накиселяващ от лимона и краставичката, с неустоим аромат от копъра и много нежна и гладка текстура. И с прекрасен дъх на орехи и зехтин (въпреки чесъна)… Би подхождал на всичко – печени или задушени зеленчуци, сандвичи или просто намазан на филийка…

Салата „Балабан“

Това беше опит да повторя разкошната салата, която ядох миналото лято в едно приказно кътче на магичните Родопи – в симпатичното хотелче над село Ягодина, „Мурсал“. Салата „Балабан“ (това е старото име на Ягодина) беше приготвена от два вида едър родопски боб – бял и червен, печени чушки, кисели краставички, варени моркови, лук и лютеница (доматено пюре). Дали защото бяхме огладнели след екстремното катерене с джипове до уникалната площадка „Орлово око“ на връх Свети Илия, дали заради приказната обстановка в двора на хотела и изобщо на цялата околност, дали заради невероятния вкус на местните продукти – салатата ми се стори неземно вкусна. И така, няколко месеца по-късно най-накрая се наканих да я направя и вкъщи. Въпреки че доста от съставките бяха домашно производство – и печените чушки, и киселите краставички, и доматената салца, нещата не се получиха като в спомените ми. Дали заради прекалено големите ми очаквания, дали защото не разполагах с едър родопски боб и го замених с обикновен, дали защото май зеленчуците ми дойдоха в повече от необходимото (все пак бобът трябваше да има превес), дали защото не я ядох на дървена маса и пейка в планината пред спираща дъха гледка, или поради някаква друга незнайна причина, но на салатата нещо не ѝ достигаше, за да бъде като оригиналната „Балабан“… Е, естествено не разполагах с точна рецепта, карах по усет и по спомени… И все пак не разбирайте, че не стана вкусна, напротив – получи се много цветна и апетитна… Ето какви продукти и количества използвах:


1 ч.ч. сварен бял боб
1 ч.ч. сварен червен боб
4-5 печени чушки
5 сварени моркова (тънки)
6-7 кисели краставички
1 глава червен лук
6 с.л. домашна доматена салца (пюре или лютеница)
сол и оцет на вкус


Печените чушки се нарязват на парченца, морковите – на кръгчета, киселите краставички – на кубчета, лукът – на едро. Всички продукти се слагат в купа, добавя се сол (ако е необходимо – и оцет) на вкус и се разбърква. Добре е салатата да престои известно време, преди да се сервира, за да се смесят вкусовете.

Въпреки че салатата не се получи точно като оригинала, е вкусна и приятна, отделните съставки си подхождат и се комбинират добре. И все пак ще има и друг опит – тогава бобът ще бъде едър (дори и само бял да е) и ще намаля количеството на останалите продукти. Пък дано се доближи повече до истинския „Балабан“…

Коледен венец от картофена салата с моркови, кисели краставички и царевица

Тази салата е вариация на любимата някога руска салата, но без грах и естествено без колбас, яйца и майонеза. За сметка на това пък с компенсация – от царевица. Не по-малко вкусна е от традиционната руска салата, а ако се оформи на кръг, покрит със стръкчета копър и с няколко маслинки и кръгчета от морков отгоре, се получава прекрасен коледен венец с добър принос за веселото настроение на сътрапезниците. Този ефектен венец, идеята за който ми дойде от една прекрасна елхичка, може да намери място не само в коледното, но и в новогодишното меню. Така празничната трапеза се сдобива с чудесна украса, при това ядлива…


10 средни картофа (1 кг)
8 кисели краставички
4-5 моркова
1 ч.ч. царевица
зехтин
оцет или лимонов сок
сол на вкус

1 връзка копър
10-ина маслини
1 морков (тънък)


Картофите се сваряват и се обелват. Морковите също се сваряват, но да не омекват много. Зеленчуците се нарязват на дребни кубчета. Добавя се царевицата, посолява се и се овкусява със зехтин и оцет (още по-добре с лимонов сок). Количеството на солта и оцета (лимона) е на вкус, но трябва да се внимава, защото краставичките са кисели и солени, царевицата също е солена. С количествата и съотношението на другите продукти също може да се варира – зависи от големината им и от вкуса на хапващите.
Салатата се разбърква добре; ако се бърка по-дълго, част от картофите се смачкват и се превръщат в приятно подобие на сосче, все едно е добавена и майонеза…

Салатата може да се поднесе и само така, но може и да се оформи на венец в подходяща чиния. В него се набождат плътно стръкчета копър, които да имитират елхови клонки, а отгоре се поставят маслинки и кръгчета от морков (може и суров) – те са „топките“ за украса на венеца.

Когато венецът се сервира на коледната (или новогодишната) трапеза, тя просто грейва; получава се чудесен празничен ефект – салатата е не само много вкусна, но и поднесена оригинално…

Коктейлни (новогодишни) хапки

Коктейлните хапки са много подходящи за новогодишната трапеза, но не само; могат да се приготвят и при всякакъв друг повод. Вариантите сигурно са безброй, но през зимата асортиментът малко се стеснява заради избора на сезонни зеленчуци. За канапе се спрях на моркови и кисели краставички, а за „горния етаж“ – на картофено пюре и слънчогледов пастет. И маслинки за украса. За другия вид заложих на мариновано тофу, завито в лентички печена чушка. И всичко се получи чудесно – и красиво на външен вид, и изключително вкусно.
Количеството на продуктите е в зависимост от желаното количество хапки. За една чиния (като тази на снимките) са нужни:


1 по-дебел морков
1 по-дебела кисела краставичка
2-3 с.л. картофено пюре
2-3 с.л. слънчогледов пастет
5-6 маслини без костилка (зелени и черни)
2 печени чушки
5-6 кубчета мариновано тофу
листенца магданоз за украса


Добре е картофеното пюре, слънчогледовия пастет и маринованото тофу да се приготвят ден-два предварително, за да има време да се овкусят добре (пък и самото сглобяване на хапките после става много бързо).
За пюрето се сваряват картофи, обелват се, намачкват се и се овкусяват със сол, ябълков оцет и ароматен зехтин на вкус. Разбърква се добре, като не се прекалява, за да не стане пюрето жилаво.
За пастета слънчогледовите семки се накисват в студена вода от предната вечер. На другия ден се измиват добре и се пасират с малко вода и лимонов сок до гладка смес. Добавят се малко чесън, копър, риган, магданоз и сол и пак се пасира. Накрая се овкусява с ароматен зехтин.
Тофуто се нарязва на парчета, слага се в подходящ съд и се поръсва с нарязани на ситно пресни или сухи подправки – босилек, чубрица, риган – и пресован чесън. Полива се със зехтин и се оставя да престои поне едно денонощие в хладилника.

Морковът се сварява леко (да не омеква много) и се оставя да изстине. Повече от ясно е, че никой няма да вари само един морков; може да се сварят повече – или за по-голямо количество хапки, или да се ползват за друга салата. Изстиналият морков и краставичката се нарязват на дебели кръгчета (морковените леко се посоляват) и се подреждат едно до друго. Върху всяко кръгче се шприцова розичка от картофено пюре или слънчогледов пастет, като се кръстосват (морков + картофено пюре, морков + слънчогледов пастет, краставичка + картофено пюре, краставичка + слънчогледов пастет), т.е. да се получат повече комбинации. Отгоре се украсяват с шайбичка маслинка.
Печените чушки (предварително посолени) се нарязват по дължина на 4-5 еднакви ленти, в края се поставя кубче мариновано тофу и се завива. Излишното от чушката се отрязва. Украсява се с листенце магданоз.

Готовите хапки се подреждат в подходяща чиния или плато, украсяват се с още малко магданоз и са готови към тях да се присъедини бутилка изстудено бяло вино…