Конфитюр от сини сливи без захар

Конфитюрът от сини сливи е едно от кулинарните бижута, което всяка уважаваща себе си хралупка е длъжна да има в наличност. 😊 Още повече когато това разкошно на цвят и вкус съкровище е приготвено без кристалче захар… Всъщност и всякакъв друг подсладител е излишен, защото за целта ползвам много добре узрели плодове, които са си достатъчно сладки, съответно са и по-ароматни. И това, че са малко омекнали, не е никакъв проблем (стига ножчето да е остро), защото се приготвят по познатия непретенциозен начин – във фурната.

Количеството им е според наличностите и желания краен резултат, при мен от 2 кг сливи излязоха точно 4 бурканчета от 270 мл (останаха 2-3 сливки за опитване).

Сливите се нарязват на четвъртинки, за да се извадят по-лесно костилките, и се слагат в подходяща тава. Налива се малко водичка и се пекат на 180-200 градуса на долен и горен реотан около час – докато омекнат. Междувременно се разбъркват 2-3 пъти, а ако водата изври, се долива още. Накрая при мен не остана почти никаква течност, но по желание може да се остави някакъв сироп.

Докато са още горещи, сливите се насипват плътно (да няма въздух) в чисти сухи бурканчета, които веднага се затварят.

Полученият конфитюр е просто великолепен – достатъчно сладък и изключително ароматен, с прекрасна свежа кисела жилка. А цветът му е уникален – пурпурно бордо! И няма по-подходящ от него за разкошните козуначените бухтички…

Сладкиш със сливи от компот

Лятно време една от обичаните вкъщи напитки е прецеденият и изстуден сок от компота от сливи, сварен в тенджера на котлона. Понеже цел на това мързеливо мероприятие е свежият рубиненочервен сок, винаги досега сливите са били отпадък, колкото и да ми е било жал за тях. Тази година обаче реших да поправя тази тяхна несправедлива съдба и да им дам шанс за втори живот.

Така се появи този импровизиран сладкиш, при това възможно най-простичък и бърз. Най-пипкавото в цялото занятие е почистването на сливите от костилките, но понеже те са сварени и омекнали, процедурата е много лесна. А сладкишът стана разкошен – за тези елементарни продукти и начин на приготвяне е наистина забележителен. Със сигурност обаче голямата заслуга е на гриса – той се оказа идеална компания за суперсочните сливи и чудесно пое всичката влага от тях, за да се получи в крайна сметка един много приятен десерт, влажен и нежен, с очарователен пясъчен ефект от ситните пшеничени частици.

Понеже за компота ползвам много добре узрели сливи, не го подслаждам допълнително. Но в зависимост от сладостта на плодовете и от това, колко добре са отцедени, може да се наложи да се коригира количеството на захарта и гриса/брашното – макар и влажна, сместа преди печенето трябва да е много гъста. Друг вариант е да се увеличи времето за печене.


750 г сливи – сварени, отцедени, без костилки
50 г зехтин (олио по желание)
1 ч.ч. (185 г) оризов грис
1 ч.ч. (125 г) пълнозърнесто спелтено брашно
120 г нерафинирана захар
1 пак. бакпулвер
щипка сол
настъргана кора от 1 лимон (или 1 ч.л. лимонови корички)
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия


Сливите се слагат в купа, добавя се зехтинът и се разбърква.
В друга купа се пресяват грисът, брашното и бакпулверът, добавят се захарта, солта, лимоновите корички и ванилията и всичко се смесва. Сухите съставки се прибавят към сливите и се разбърква с тел до еднородна смес. Тя изглежда доста сочна, но в последствие грисът поема всичката влага. Изсипва се в подходяща тавичка (аз ползвах стъклена с размери 30х18 см, дори и без подмазване сладкишът не залепва) и се пече на 180 градуса на долен реотан с вентилатор около 35 мин. (може да се пробва с клечка дали е добре изпечен).

Сладкишът е колкото простичък, толкова и хубав – изключително лек и свеж, сочен и много приятен. Въпреки че не претендира за покоряването на някакви кулинарни върхове, е чудесен десерт за лятото. И как да не го сервира човек с чаша изстуден освежаващ сок от същия сливов компот…

Трябва да му се отбележи и още един положителен ефект – стои като дунапрен, т.е. леко пружинира, докато се дъвче, а апетитно запечените крайчета са същински дъвчащи бонбони…

 

Летен компот от сливи

Всяко лято, щом клоните на сливата на двора натежат и се превият до земята от добре узрели сочни плодове, си правим такъв компот – в тенджера на котлона, без да се чистят костилки или да се пълнят и стерилизират буркани. Така отдаваме уважение на този малко недооценен плод – може би защото сливите виреят повсеместно (дори в масовия случай се самозасаждат), нямат нужда от някакви специални грижи и човек може да си набере колкото и откъдето си пожелае напълно безплатно, са доста пренебрегвани (освен от любителите на домашната ракия 😉). Това подценяване обаче е съвсем несправедливо, защото те също са много богати на полезни хранителни вещества. Естествено, най-добре е да се консумират сурови, но по-голямо количество от тях може чудесно да се оползотвори на въпросния компот. И не че сварените сливи са лоши, даже напротив, но цел на занятието е полученият сок – той е просто превъзходен, лек и освежаващ и, охладен, е идеален за летните жеги.
Хубаво е сливите да са добре узрели, т.е. достатъчно сладки, за да не се налага добавяне на захар в сока.

Сливите се слагат в тенджера, но тя не се пълни догоре, защото като заврат, започват да изплуват и да преливат. Налива се вода, колкото да ги покрие, и тенджерата се слага на котлона. Когато съдържанието ѝ заври, котлонът се намалява или направо се изключва, като тенджерата се оставя на него – това е напълно достатъчно сливите да се сварят и да омекнат. Така полученият компот се оставя да престои няколко часа (ако се направи вечерта, може да се остави за цяла нощ) – хем да изстине, хем сливите да си пуснат повече сок и аромат.

Тогава се прецежда (ако е необходимо, може да се подслади), прелива се в бутилки и се съхранява в хладилника. При мен от 4-литрова тенджера (не пълна догоре) излязоха 3 бутилки от 750 мл.

Сварените сливи може просто да се изхвърлят с лека ръка, ако няма желаещи да ги хапват в този им вид, но по-практично е да се оползотворят – в някой сладкиш например…

Компотът (по-точно сокът от него) е великолепен – с наситен и плътен вкус и изключителен рубинен цвят, а леката кисела жилка от сливите го прави невероятно свеж и приятен. За максимално удоволствие обаче трябва да е достатъчно изстуден. И ако сливите са добре узрели, няма нужда от добавяне на захар или друг подсладител.

Сушени сливи

След кайсиите и прасковите с напредването на лятото идва редът за сушене и на сливите. Сини, червени и какви ли не още – всички са прекрасни за целта. Най-популярни за сушене са сините, но има и сортове, които са тъмносини или дори лилави отвън и червени отвътре – те стават великолепни в изсушен вид. Малко трудно се делят от костилката, но това се компенсира от превъзходния краен резултат. И тук важат условията плодовете да са хубави и добре узрели и времето да е слънчево и горещо, за да може да изсъхнат добре.

Сливите се нарязват на четвъртинки или шестинки в зависимост от големината им и резенчетата се подреждат плътно в тави. Те от своя страна се поставят на слънце – на южна тераса или двор. Вечер е добре да се прибират на закрито, особено ако държат на двора – да не се овлажняват през нощта. След втория-третия ден (когато поизсъхнат значително и се свият) плодовете всекидневно се разбъркват, за да се сушат равномерно от всички страни. Трябва да изсъхнат добре – да потракват по тавата при разбъркване, за да не мухлясат впоследствие, но не трябва да стават и прекалено сухи и твърди. И естествено най-добре се разбира дали са готови чрез опитване…

Готовите сливи се прибират в платнени или хартиени торбички и се съхраняват на сухо и хладно място. Изключително са приятни за хапване – сладички и ароматни.

А тези с червена вътрешност стават божествени, като дъвчащи бонбони са… Мммм… Кой не обича дъвчащи бонбони?!

Пъпеш, праскови, сини сливи и круши със сусамов тахан

Въпреки твърденията, че пъпешът не трябва да се смесва с други храни, аз цяло лято си го хапвам на закуска, и то никога самостоятелно – в най-добрия случай е полят само с пълнозърнест тахан, но обикновено към него има и други плодове, които са в сезона си. Когато лятото почне да преваля, малините и боровинките отстъпват мястото си на сините сливи и първите круши и ябълки. Не знам дали това смесване на пъпеша с други плодове и с тахан е наистина лошо, но аз съм решила, че за мен съчетанието е добро, защото ми е много вкусно и си го хапвам с огромен апетит и наслада.
Има и още нещо, което ме кара да се замислям за ефективността на тази закуска. Една приятелка ми предаде съветите на нейната лекарка, че таханът е добре да се яде вечер (почти преди лягане), за да се задържат полезните вещества по-дълго време в организма, а да не се изхвърлят скоро след консумирането му с урината. А аз правя точно обратното – ям го сутрин! Но ми е толкова вкусно и така добре ме засища, че просто не мога да си представя друга закуска освен плодове според сезона с тахан! Споменатата лекарка е дала и друга опция – таханът да се хапва сутрин на гладно, но и това не е моят начин…
Плодовите комбинациите отново са въпрос на вкус и на това, с какво разполагам в момента. Количествата пак са по желание, а съчетанията са какви ли не:

Пъпеш, праскови и круши с тахан:

Пъпеш, сини сливи и боровинки с тахан:

Пъпеш, праскови, сини сливи и малини с тахан:

А ако преди този разкош в купата се пийне и чашка квас от червено цвекло, стомахът направо ликува!

Сангрия

Какво по-приятно и освежаващо питие за горещите летни вечери от сангрията! Хич не са глупави пустите му испанци! Измислили са такъв приятен коктейл! (Макар че май няма нищо уникално под слънцето – имам детски спомени, в които баща ми пускаше в каната с виното половинка лимон за аромат, а и до ден днешен си го разрежда с лимонада; и съм сигурна, че не е единственият, това е доста популярно по нашите земи…) Но в същото време този приятен коктейл е и малко опасен – запленен от лекотата, сладостта и ароматите му, човек може лесно да се подлъже и да попрекали с количеството… Но не тези нравоучения са цел на настоящата рецепта.
Всъщност, както прочетох на едно място в нета, рецепта за сангрия няма! Просто вариантите са толкова много, че е невъзможно да се дадат точни указания какво и колко да се сложи в каната. Всеки може да реши сам какво вино и какво безалкохолно да използва и какви плодове да сложи в тях. Съотношението между виното и безалкохолното също е въпрос на вкус (поне според мен). В повечето рецепти, които намерих, то е 3:1 в полза на виното, но за непиячите като мен се оказа, че 2:1 също не е зле, дори напротив. Така че и тук всеки ще си реши сам… Даже мисля, че си струва всеки път да се експериментира с различни количества и различни съставки.
Така поне беше при мен – първия път виното беше купешко, тежко и плътно като кръв, с добавка на швепс мандарина, а втория – леко и свежо домашно червено (клонящо към розе), комбинирано със 7 Up. При плодовете също имаше малки различия – в първия вариант ми се намираха ябълка и жълти сливи (с аромат на кайсия!), а във втория сливите бяха сини, ябълка липсваше. Оказа се, че за вкуса няма голяма разлика и дали канелата ще е на прах или на пръчици. И в двата случая се получи чудесна сангрия – освежаваща и ароматна! И така, в една еднолитрова кана могат да влязат:


½ лимон
1 праскова
1 резен пъпеш
1-2 сини сливи или 7-8 обикновени (жълти)
1-2 с.л. захар (кафява)
1-2 пръчки канела (или ½ ч.л. на прах)
2 чаши червено вино
1 чаша швепс мандарина или 7 Up


Плодовете се нарязват на еднакви по големина кубчета (само лимоните може да са на по-малки и тънки резенчета) и се слагат в каната. Добавят се захарта и канелата и се разбърква леко. Накрая се наливат виното и безалкохолното и пак се разбърква. Каната се слага в хладилника за поне 10-12 часа, за да се смесят добре всички аромати, т.е. ако искате да имате сангрия за вечерта, пригответе я още сутринта.

 
Сервира се в чаша със сламка, като освен течност, се сипва и от плодовете, така че не забравяйте да добавите и лъжичка… А плодовете – мммм!… – те са божествени!

Виното може да е както червено, така и бяло или пък розе. В зависимост от него може да варира и безалкохолното – газирана напитка с вкус на портокал, лимон, мандарина или дори обикновена газирана вода. А който желае, може да добави и кубчета лед (само да не забравя, че при стопяването му коктейлът се разрежда)...

Долната снимка е от първата сангрия – тя беше в селско-дворно-полеви условия и не е много за показване, ама нейсе...