Ще кажете – откъде пък накъде бухти, като това са си чисти миникозуначета? Пък и бухтите нали се пържат? Ами така си тръгна името от преди години, когато правех подобни тестени вкуснотии, но солени – те нямаше как да се нарекат козуначета… Така си останаха и преформените в сладък вариант тестени възелчета… Кой както иска да си ги нарича, но за мен си остават бухтички и това е нещото, по което моите козуначени изделия се отличават от всички останали рецепти…
Тестото е същото като на останалите козунаци – вече изпитаната и многократно одобрена рецепта. От една доза могат да излязат 12 или 16 (а защо не и повече) броя в зависимост от големината им. 12 е най-удобната бройка за форма за мъфини с 12 гнезда, но тогава бухтите стават доста големи и излизат над чашките на формата. Но има и форми с по 6 гнезда, така че тогава тестото може да се раздели на 16 или 18 топки. А може да се ползват и индивидуални формички за печене. Просто всеки ще реши как му е най-удобно. Хартиените чашки за печене не са препоръчителни – после доста трудно се отлепват, макар че понякога човек се подлъгва, защото не е много приятно и ако конфитюрът изтече и залепне по дъното на формичката…
¼ кубче (10-11 г) прясна мая
200 мл (½ консерва) кокосово мляко
100 г кафява захар
50 мл (40 г) зехтин + още 2-3 с.л. за намазване на тестото
400-450 г брашно
1 шушулка ванилия
настъргана кора от 1 лимон
1 с.л. ром
1 бурканче домашен конфитюр от сини сливи
Маята се размива с ½ ч.л. захар в 2-3 с.л. хладка вода, поръсва се с ½ с.л. брашно, разбърква се добре и се оставя да шупне. Кокосовото мляко се загрява и се добавя захарта, за да се разтопи. Ванилията се разполовява, семенцата се остъргват и заедно с шушулката се слагат в млякото, докато се изчаква маята. Преди млякото да се излее в брашното, шушулката се изважда.
Брашното се пресява и се оформя на кладенче (не всичкото наведнъж), в което се изливат млякото със захарта, зехтинът, маята, лимоновата кора и ромът. Омесва се тесто, което да не лепне по ръцете, като се добавя по малко от останалото брашно. Тестото се меси малко и после се удря в плота 100 пъти – 2 пъти по 50 с малко месене между двете части. По този начин тестото се изглажда идеално и се образуват така желаните мехурчета и без безкрайно месене. Оформя се на топка, намазва се със зехтин, покрива се с найлоново фолио и се оставя да втаса около 1 час на топло (във фурната на 50 градуса).
Без да се премесва отново, тестото се разделя на 16 топки. Всяка топка се разточва на кора с диаметър около педя (да не е прекалено тънка) и се намазва с около 1 с.л. конфитюр, без да се стига до края.
Кората се навива на руло, усуква се
и се завързва на възелче.
Така получените бухтички се поставят във форма за мъфини, намазват се със зехтин и се оставят да втасат 1 час, може и повече. После пак се намазват много внимателно със зехтин, поръсват се със захар и се пекат 20-25 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор до светлокафява коричка.
Готовите бухтички се оставят да изстинат и са готови да украсят празничната трапеза.
Бухтичките са прекрасни – ароматни, пухкави и делящи се на конци. Конфитюрът с леко киселата си жилка добавя голяма свежест, а за цвят просто няма какво да говорим…
Няма коментари:
Публикуване на коментар