Стек от целина

 

Харесах си тези стекове във веган местенцето на Кейт Форд – много ми допаднаха първо на вид, а после и с простотата си на приготвяне. Срещала съм и други начини за овкусяване на печените дебели резени целина, но реших да дам предимство на настоящата комбинация от продукти. Оказа се, че тя наистина си заслужава – сладко, кисело, солено и пикантно се обединяват в разкошен хармоничен букет и овкусяват и ароматизират целината брилянтно. Същевременно маринатата играе роля и за изкусителната външност на стековете – карамелизираната им повърхност е просто неустоима!
При Кейт зехтинът беше двойно повече, аз го намалих на 1 лъжица и въпреки това целината ми се видя малко мазничка, така че следващия път бих го намалила още.


1 голяма глава целина (около 500 г)
1 с.л. зехтин
1 ч.л. дижонска горчица
1 ч.л. кленов сироп
1 ч.л. соев сос
1 голяма скилидка чесън
сол


Чесънът се смачква с малко сол на паста и се разбърква със зехтина, горчицата, кленовия сироп и соевия сос в малка купичка.
Целината се обелва и се нарязва на четири (може и повече) кръга с дебелина около 2 см. С върха на ножа по двете повърхности на всеки кръг се правят плитки ромбовидни прорези. Резените се слагат в незалепваща тава (или покрита с хартия за печене), посоляват се леко и се намазват и от двете страни с по-голямата част от маринатата.

Така овкусените шайби целина се пекат 25 мин. на 180 градуса на долен реотан с вентилатор, след което се обръщат, намазват се с останалата марината и се пекат още 15 мин., но трябва да се наблюдават, за да не изгорят.

Стековете от целина са великолепни! Плътни и месести, изключително вкусни и ароматни, с чудесен карамелен загар и цвят. Комбинацията от продукти в маринатата е много удачна – усеща се нежна сладост от кленовия сироп, кисела нотка от горчицата, а соевият сос балансира и обединява останалите вкусове. За гарнитура на стековете може да се ползва картофено пюре или пастет от боб например. Аз (подобно на авторката на рецептата) заложих на втория вариант, само че от червен боб, като добавих и малко пастет от авокадо, но в по-простичък вариант (просто намачкано авокадо със стрита с щипка сол скилидка чесън и лимонов сок на вкус) – получи се прекрасен цветен акцент в чинията.

Златен сос (от нахут)

Сладко-кисело-лют сос вече съм правила, но на друга основа – сусамов тахан. Тук таханът е само добавка към друг основен продукт – нахут. Ако човек се замисли малко, ще установи, че вторият сос е всъщност разреден хумус, но има и някои съставки, които раздалечават двете неща. Важното е, че сосът е прекрасен на вкус, подходящ е за множество ястия и е с цвят на течно злато. Количеството или изобщо участието на някои от продуктите (особено на лютия пипер) подлежи на корекция според вкуса на всеки.


1 ч.ч. (180 г) сварен нахут (отцеден)
1-2 скилидки чесън
сокът от ½ малък лимон (40-50 г)
1 с.л. сусамов тахан
1 с.л. хранителна мая
2 с.л. кленов сироп
1/3 ч.л. сол
¼ ч.л. куркума
¼ ч.л. къри
¼ ч.л. лют червен пипер (на вкус)
1/3 ч.ч. вода


Всички съставки се блендират едновременно до гладка смес. Ако е необходимо, сосът може да се коригира на гъстота с още малко вода (трябва да се има предвид, че като престои в хладилника, се сгъстява).

Сосът е много бърз и лесен за приготвяне, а е много ефектен на вид (заради цвета си) и чудесен на вкус. Изненадващо пухкав и нежен е и може да се комбинира с какво ли не – всякакви печени или задушени зеленчуци, разни вкуснотии от типа на завита в питка плънка (рулца, бурито…) и всичко друго, което ви хрумне.

В моя случай беше идеално допълнение към печените сладки картофи и пащърнак – освежи ги много приятно и прекрасно балансира вкусовете.

Шоко-пъпеш (какаово мляко от пъпешови семки)

Пъпешите са много обичани вкъщи и почти всеки ден през лятото присъстват на трапезата ни, обикновено на закуска. На семето им обаче се гледаше като на отпадък. Но откакто неотдавна научих, че и семките са полезни и може да се ползват за направата на мляко, от плода се изхвърлят само корите. Така не само се оползотворява и семето (всъщност не просто самите семки, а цялата вътрешност при почистването на пъпеша), а и се получава една възхитителна напитка, носеща върховна наслада на всички сетива. Количеството на продуктите може да варира и е въпрос на предпочитания и вкус (колко да е гъста, сладка и какаова напитката), зависи и от сладостта и големината на пъпешите (ако са по-дребни, събирам сърцевината от два броя). На мен ми харесва напитката да е по-плътна, гъстичка и наситено какаова и затова залагам на следното съотношение (излизат 3 чаши):


300 г семе от пъпеш (цялата сърцевина)
500 г вода
2 с.л. (15 г) какао 
2-3 с.л. кленов сироп (50-60 г, според сладостта на пъпеша)


Сърцевината на пъпеша се блендира с половината от водата. Сместа се прецежда и с останалата вода се промива съдържанието на цедката (аз ползвам за целта едра цедка, като прецеждам два пъти, защото първия път бъркам и мачкам едрите частички с лъжица и част от тях преминават през ситото). Добавят се какаото и кленовият сироп и се разбива пак за кратко. Готовата напитка се сипва в чаши и се пийва с безмерно удоволствие.

Напитката е превъзходна – гъстичка и плътна, много ароматна и естествено много какаова. Може да се приготви и с по-малко какао (в такъв случай и кленовият сироп ще се намали), но тогава не е толкова богата и не носи същата наслада… А за да е приятна за консумация веднага след приготвянето, е добре пъпешовата сърцевина и водата да са предварително охладени (при блендирането продуктите леко се затоплят) – на нас това ни е достатъчно, защото не сме любители на ледените напитки, дори и през лятото. Другият вариант е готовата смес да се сложи за известно време в хладилника преди сервиране.

Горещ шоколад

Ако човек иска да се поглези малко, чудесна възможност за това е да се наслади на чаша горещ шоколад. Напитката се приготвя много лесно и бързо, а носи неизмерима наслада за всички сетива. Особено пък ако е с кокосово мляко – тогава резултатът е с класи над стандартния вариант с животинско такова; който не е пробвал горещ шоколад с кокосовата благинка, е пропуснал много… А когато към цялостната картинка се добавят и вълшебните аромати на канелата, карамфила и кленовия сироп, нещата стават феноменални. Понеже аз ползвам кокосово мляко, което е много гъсто (креместо), го разреждам с вода; ако млякото е по-рядко и течно, това вероятно няма да е необходимо. Идеята за рецептата взех оттук, но я промених малко, защото количествата на какаото, канелата и карамфила са прекалено много за една чаша.


50 г гъсто кокосово мляко (кокосова сметана)
150 г вода
1½ с.л. (12 г) какао
¼ ч.л. канела
1 пъпка карамфил (счукан)
1 с.л. кленов сироп


Кокосовото мляко, водата, какаото, канелата и карамфилът се смесват в джезве (или друг подходящ съд) и сместа се слага на котлона. Загрява се, но без да завира, като се бърка, за да се разтворят добре сухите съставки. Горещата течност се налива в чаша и се добавя кленовият сироп.

Напитката е умопомрачителна – плътна, идеална на сладост и божествено ароматна. Всяка глътка от нея носи върховно удоволствие и по цялото тяло се разлива неописуемо блаженство, на което е най-добре да се отдадем без повече излишни думи…