Бяхме си купили едни картофи – уж български, но със звучното име Аризона (става въпрос за сорта). Когато сготвих с тях най-обикновена картофена манджа, се оказа, че много се разваряват. За манджата това е супер, но аз реших, че по тази причина ще са идеални и за пюре. И така, останалите (бяха 1,2 кг) метнах в тенджерата няколко дена по-късно да се варят… Накрая се оказа, че не съм се излъгала – пюрето се получи леко и пухкаво, не стана и жилаво, както се случва понякога. Казват, че причина за това е многото бъркане, но сега си мисля, че от значение е и сортът, не само бъркането.
За да бъде пюрето постно, друг път му слагам само зехтин (или шарлан – зависи от настроението ми в момента) и домашен ябълков оцет, но тогава по-скоро прилича на намачкана картофена салата. Затова сега реших да заменя оцета с… вода. И каква по-удачна от тази, в която се вариха картофите? Тя си мирише чудесно на картофи и пюрето не стана като измито…
12 картофа (1,2 кг)
2 ч.л. сол (на вкус)
1 ч.ч. вода от варенето на картофите
ароматен зехтин на вкус
Картофите се сваряват и се обелват. Още топли се намачкват с преса, като постепенно се добавят солта, водата и зехтинът. Не слагайте всичката вода наведнъж, за не се озовете накрая с картофена крем супа вместо с пюре 😉, добавяйте на части и преценявайте каква гъстота ви харесва. Същото важи и за солта и зехтина – и те са на вкус. Най-добре е през цялото време да се ползва преса и да няма бъркане и премятане на картофите с вилица.
Пюрето е много хубаво – пухкаво и мекичко, с много добра текстура и вкус, въпреки че е с вода, а не с мляко. Даже и на другия ден след престой в хладилника не се е втвърдило и пак е чудесно!
Може да се ползва за гарнитура, като канапе под задушени зеленчуци или да се хапва направо с лъжичка от купата…
Няма коментари:
Публикуване на коментар