Домати с песто от див чесън

Пестото от див чесън е истински кулинарен деликатес – изключително свежо и ароматно, с възхитителен зелен цвят. Може да се намаже на филийка, да се ползва за сандвичи, да се добави към печени или задушени зеленчуци, а в комбинация с добре узрели розови домати е просто върхът. Получава се колкото простичка, толкова и вкусна салата! За една порция са достатъчни:


1 розов домат
няколко лъжички песто от див чесън
няколко маслинки
листа от див чесън за украса


Доматът се нарязва на дебели шайби, които се подреждат в чиния върху няколко листа див чесън. Отгоре се слага песто – може и повечко, и се украсява с маслини и орехови ядки.
Изключително елементарно, но много ефектно и вкусно!

Салатата е великолепна – изключително красива и божествено вкусна. Доматите и чесънът винаги са били добра компания, но тук резултатът е още по-впечатляващ, защото дивият чесън е с много по-нежен аромат от обикновения. Салатата е наслада за всички сетива – и за очите, и за небцето, и за душата. И е прекрасен начин да се хапне това толкова полезно природно съкровище – дивият чесън.

Вита питка със сос барбекю, маслини и розмарин

Когато цял ден вали, мързеливият неделен следобед е заразил всички у дома и няма желаещи да отидат до магазина за хляб; когато решаваш да омесиш нещо, но да е в унисон с лежерното настроение на деня, т.е. с минимални усилия и за минимално време – получава се ето това!

Супер вкусна и ароматна, красива и цветна (е, поне отвътре де). Изобщо не очаквах такъв резултат и нападнахме питката още топла, без дори да си помисля да снимам, но на другия ден като видях красивите шарки на резените, не се стърпях да я щракна… Сосът барбекю е на доматена основа, така че може да се замени с лютеница, салца или нещо подобно.

Маслинките предпочитам да са каламата, но и със зелени не е лошо. И е важно да не се прекалява с розмарина, понеже има силен и малко тежък аромат. А питката е толкова апетитна и изкусителна, че оттогава я правя няколко пъти, като вече заменям бялото пшеничено брашно с пълнозърнесто от спелта. Е, малко ме поизтормози спелтеното тесто, докато му хвана цаката с втасването (почти няма нужда от такова), но мъките си заслужават – вкусът е още по-добър!


¼ кубче (10 г) прясна мая
1 ч.л. захар
400 мл топла вода
50 г зехтин
2 ч.л. сол
760 г пълнозърнесто брашно от спелта или 780 г бяло пшеничено брашно (зависи от марката)

5-6 с.л. сос барбекю (150-160 г)
150 г обезкостени маслини каламата
2 стръка розмарин (по 15-20 см)
зехтин за намазване


Маслините се нарязват на шайбички или на половинки (ако са по-дребни), розмаринът – на ситно.
Маята се разбърква със захарта, малко топла водичка и 1-2 лъжици брашно и получената кашица се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче. В него се наливат шупналата мая, зехтинът и водата. Омесва се средно меко тесто, което да не лепне по ръцете, и се оставя да си почине – не повече от 10 мин. за спелтеното брашно и поне 30 мин. (във фурната на 50 градуса) за бялото пшеничено.
Плотът се намазнява обилно със зехтин и тесто се разточва на голяма кора, която се намазва със соса барбекю. Отгоре се разпределят маслините и розмаринът и кората се навива на руло, което се завива на охлюв и се прехвърля в тава (30 см), покрита с хартия за печене.

Ако се ползва бяло пшеничено брашно, охлювът се премества много лесно, но тестото от спелтено брашно става по-меко и отпуснато и тук започват ядовете – спиралата се изкривява, разлива и деформира при опита да се подхване с ръце. Затова препоръчвам рулото да се навива на охлюв направо върху парчето хартия, поставено до него на плота, и заедно с хартията да се сложи в тавата.
Така оформената питка се оставя да втаса (отново във фурната) – 25 мин. за спелтеното брашно и 30-40 мин. за бялото пшеничено.
Без тавата да се вади, фурната се включва на 160 градуса на долен реотан с вентилатор и питката се пече около 30 мин. Ако за това време не се е зачервила приятно отгоре, се превключва на функция грил за още 1-2 мин.

Готовата питка се завива с кърпа за 15-20 минути (да си обиколи нивката) и тогава се нарязва или още по-добре – се начупва. Ние нямахме търпение да я чакаме достатъчно и я нападнахме още гореща, даже и снимка не направих… Увековечих я на следващия ден – когато е изстинала, се реже на идеални резени, които се оказаха невероятно красиви…

И накрая да уточня нещо – в тестото на питките по принцип слагам повече мазнина (100 г за това количество тесто); този път реших за проба да я намаля наполовина. Резултатът – печивото стои по-хлебно, но пак е много вкусно! Пък то нали и това ми беше целта – да имаме хляб за вечеря… А той се оказа даже и с екстри! И манджата се оказа излишна…

Питката с пълнозърнесто спелтено брашно не е толкова ефектна на вид (няма го контрастът на цветовете, пък и сложих зелени маслини, понеже нямах обезкостени каламата, а не ми се дялкаха костилки до припадък), но е в пъти по-вкусна и ароматна – освен от розмарина и маслините и от самото брашно. И е толкова пухкава и мекичка, просто душичка!

Салата от манголд, краставици и магданоз

Тази година освен кейл за първи път имаме и собствено производство от манголд – другия тъй високо ценен зеленолистен зеленчук. Много съм щастлива, че успяхме да си го отгледаме, и не мога да му се нарадвам, защото в лехичката се редуват растения с всевъзможни комбинации на формата и цвета на листата и жилките: зелени – прави или леко накъдрени, заоблени или по-издължени – и червени листа с нежни мрежички от бели или червени жилки по тях… Изобщо кръстоски и модели всякакви – явно затова всички семенца в пакетчето за посев бяха различни на вид. Но пък благодарение на това разнообразие каква само красива салата става от всички тях! А ако към свежите манголдови листенца (и уханния магданоз, който също си е от нашата градинка) се добавят краставичка и морков, палитрата от цветове става още по-живописна и богата. За салатата ползвам по-младите и крехки листенца, по-големите и поодъртели оставям за готвене или баница, като режа и дръжките – не бих се лишила от тази красота (и полезност!) в чинията.


1 букетче листа (20-ина) от манголд
1 малка китка магданоз
½ краставица
1 малък морков
лимонов сок
сол на вкус
маслини


Листата манголд (включително и дръжките) и магданозът се нарязват на ситно, краставицата – на едри кубчета (или кой както предпочита), морковът се настъргва на едро ренде. Всичко се слага в купа, овкусява се с малко лимонов сок и сол и се разбърква. Добавят се няколко маслинки и салатата е готова за сервиране.

Салатата е изключително свежа и приятна, с различни цветове и текстури. Освен че е забележително красива, е и по-добрият начин да се консумират зеленолистните – в суров вид. А обичайните за овкусяване екстрахирани мазнини са заместени от предпочитаните вкъщи маслинки каламата.

Салата от краставици с див чесън

Освен с други диворастящи зелении и с домати дивият чесън се комбинира чудесно и с краставици – те много обичат характерния му аромат (както и на култивирания му събрат, разбира се). Към тях добре се вписва и пресният лук (а защо не отново див?), а ако има и малко миналогодишен магданоз в градината, нещата отиват на разкош. Относно овкусителите на салатата – от известно време започнах да заменям оцета (макар и домашен ябълков) с лимонов сок, а зехтина (който дори бях започнала да пропускам в повечето салати) – с масло от бял трън; всичко това – уж за по-добра грижа за черния дроб, но като се поразрових повече тези дни, се оказа, че полезната съставка силимарин се съдържа в кюспето, не в маслото…
Всички съставки естествено са на око и на вкус, но за две порции са достатъчни:

1 краставица
стиска див чесън (20-ина листа)
букетче магданоз
1 стрък пресен лук
сок от ½ лимон (на вкус)
струйка масло от бял трън
сол
няколко маслини


Краставицата се нарязва на полукръгчета, дивият чесън – на лентички, магданозът и пресният лук – на ситно. Всичко се слага в купа, овкусява се с малко сол, лимонов сок и масло от бял трън (или всякакво друго олио по желание) и се разбърква. Отгоре се слагат маслинки и салатата е готова за сервиране.

Салатата е съвсем простичка, но изключително свежа и приятна, пълна с полезни съставки – пролетен разкош в чиния. Хрупкавата и сочна краставичка чудесно се допълва от пресните зелении, които я обогатяват и ароматизират прекрасно.

Песто от див чесън

Дивият чесън е безспорното съкровище на пролетната гора – листата му са прелестно светлозелени, изключително нежни и с разкошен аромат; казано с две думи – свежарят на гората! Като добавим и палитрата от полезни свойства, наистина си заслужава човек да поброди из сухите листа покрай реката, оглеждайки се за тези специфични зелени стръкчета.

Вкъщи предпочитаме да си го хапваме натурален, т.е. просто да си хрускаме целите листенца. Но понякога влиза и в различни салати – заедно с други диворастящи зелении или пък в по-стандартни комбинации. А ако набраното количество е по-голямо, чудесен начин да се оползотвори е пестото.


100 г див чесън
50 г орехи
50 г обезкостени зелени маслини
сок от ½ лимон (50 г или на вкус)
50 г вода


Всички продукти се блендират едновременно до гладка смес. Получава се текстура, удобна за мазане; по желание тя може да се коригира, ако се промени (увеличи) количеството на водата. От сол и екстрахирани мазнини няма нужда – маслините са достатъчни за целта. А лимоновият сок освен че придава приятна кисела нотка, се грижи и да се запази прелестният зелен цвят от потъмняване.

Пестото е фантастично – изключително свежо и ароматно, нежно и вкусно, с възхитителен зелен цвят. Може да се мацва на филийка, да се ползва за сандвичи, да се добави към някаква салата или печени зеленчуци… изобщо – богат избор от приложения.

Салата айсберг с чери домати, зелен лук и слънчогледов дресинг

Салатата айсберг е превъзходна – много свежа и хрупкава, с прекрасен леко сладникав вкус. Една глава обикновено разделям на три или дори четири части, като се старая да приготвям с тях различни комбинации. Така с остатъка от последния айсберг се получи една забележителна салата, като този път сушените черита бяха заменени с пресни. Зеленият лук и маслинките са си задължителни, но този път салатата преливаше от разкош, осигурен от слънчогледовия дресинг (това е всъщност добре познатият и често използван вкъщи слънчогледов сос без олио). А каква свежест, каква сочност и колорит дават пресните чери доматчета…


1/3 салата айсберг
10-ина чери доматчета
2-3 стръка зелен лук
щипка сол
няколко маслини
слънчогледов сос без олио


Салатата айсберг се накъсва на парченца в купа. Зеленият лук се нарязва на ситно, чери доматчетата – на половинки и се добавят в купата. Полива се с дресинга и се разбърква. Няма нужда от олио и оцет – те се заместват от слънчогледовия сос; може да се добави само щипка сол, защото сосът не е много солен. Салатата се украсява с маслинки и е готова за сервиране.

Салатата е разкошна – изключително свежа и апетитна. От айсберга идва прекрасната хрупкавост, черитата внасят цветен акцент и сочност, а слънчогледовият дресинг е идеалното допълнение – овкусява блестящо салатата и я прави завидно лека (за разлика от зехтина или друга мазнина) и загадъчно пикантна. И всяка хапка от нея е върховно удоволствие за небцето!

Зелена салата с чери доматчета и дресинг от слънчогледов тахан

Когато зимните салати и туршии започнат да омръзват или просто свършат, е време за промяна в менюто. А настъпващата вече пролет ме примамва да обърна поглед към нещо зелено… И понеже повечето от любимите ми диворастящи зелении закъсняват тази година, заложих на салата и спанак от магазина, но мъничката нежна коприва набрах собственоръчно по време на една приятна разходка. А за допълнителна свежест и цветови акцент добавих няколко черита. Черешката на тортата, пардон, на салатата, обаче е дресингът – този път изневерих на обичайния за тази цел сусамов тахан и заложих на слънчогледовия. И резултатът ме изненада много приятно – салатата стана с по-различен и загадъчен аромат от преди.


1/3 къдрава салата
шепа бейби спанак
шепа коприва
2-3 стръка зелен лук
10-ина чери доматчета
няколко маслини

дресинг:
1 с.л. (20 г) слънчогледов тахан
2-3 с.л. (25 г) домашен ябълков оцет (или лимонов сок)
щипка сол


Копривата се намачква в кърпа, за да се обезвредят парещите власинки.
Слънчогледовият тахан се разбърква с оцета и солта до гладка смес. (Може да изглежда, че оцетът е много, но домашният не е толкова кисел като купешкия; освен това част от него винаги може да се замени с вода – до получаване на подходяща гъстота на дресинга.)
Къдравата салата и спанакът се накъсват на парченца в купа, копривата и лукът се нарязват на ситно и се прибавят към тях. Добавят се нарязаните на половинки доматчета, полива се с дресинга и се разбърква. Салатата се украсява с маслини и се сервира веднага (ако престои, омеква).

Салатата е прекрасна – свежа, цветна и много вкусна. Дресингът наистина е разкошен и придава неочакван и загадъчен аромат на зелениите (в сравнение с обичайния зехтин или шарлан). А черитата са очарователно допълнение и внасят чудесна сочност и нежност…

Салата айсберг с царевица, сушени домати и зелен лук

Най-често комбинирам свежата салата айсберг с моркови – винаги ми се намират в хладилника, пък и си подхождат. Този път обаче реших да внеса разнообразие и да използвам нещо друго, което също чинно си чака в шкафа – сладурските сушени чери доматчета, събрали в себе си цялата позитивна енергия на слънчо през лятото. Останалите съставки са си дежурни – те придават и цвят, и аромат на салатата и я правят красива и богата. Количеството на продуктите както обикновено е на око (и според желаните порции).


1/3 салата айсберг
2-3 лъжици царевица
сушени чери доматчета
2-3 стръка зелен лук
няколко маслини
сол
домашен ябълков оцет


Салатата айсберг се накъсва на парченца в купа. Зеленият лук се нарязва на ситно и се слага при айсберга. Добавят се царевицата, сушените черита, солта и оцетът и се разбърква. Салатата се украсява с маслинки и е готова за сервиране.

Салатата е много свежа и хрупкава, цветна и вкусна. Приготвя се изключително лесно и бързо и е голямо удоволствие за всички сетива след обичайните зимни салати и туршии.

Салата от алабаш и моркови

Алабашът е прекрасен кореноплод – много е свеж, с мек вкус и приятна сладникава нотка (за разлика от налютяващата ряпа например). И естествено – с полезни свойства, заради което си заслужава по-често да му обръщаме внимание. Чудесна есенно-зимна (т.е. сезонна) салатка става с него, особено пък ако се комбинира с някой морков. Количествата на продуктите зависят от големината им и от броя порции, които се целят; за 2 порции са достатъчни:


1/3 средно голяма глава алабаш
1 морков

щипка сол

ябълков оцет на вкус

няколко маслини

листенца от алабаша за украса


Алабашът се измива добре (аз не го белих заради прекрасния цвят на кората му) и заедно с моркова се настъргва на едро ренде. Овкусява се с малко сол и домашен ябълков оцет и салатата е готова. Добавят се няколко маслинки – хем за украса, хем да компенсират пропуснатата мазнина.

Ако главата алабаш е с листа, в никакъв случай не ги изхвърляйте – те също са годни за консумация. Нарязват се на ситно и се добавят към салатата, а най-дребничките може да се оставят цели за украса.

Салатата може да се подреди на редове, а може и да се разбърка преди сервиране – и по двата начина е достатъчно красива. И е все толкова вкусна и полезна.

Магданозено-босилково песто с розмарин и маслини

Освен от един основен продукт – само от магданоз или само от босилек, чудесно песто може да се направи и комбинирано от тези прелестни ароматни подправки. А когато към тях се добавят и малко розмарин и няколко маслинки, се получава още по-богато и ароматно кулинарно творение.

1 голяма връзка магданоз

1 шепа листа от босилек (и малко връхчета от цветовете)

2-3 стръка розмарин

20-ина маслини

50 г орехи

3 скилидки чесън

40-50 мл зехтин (ароматен)

сокът на ½ лимон (или струйка ябълков оцет)

½ ч.л. сол

Всички продукти се пасират едновременно до гладка смес. Пестото се сипва в бурканче и се съхранява в хладилника.

Пестото е прекрасно – с прелестен зелен цвят, изключително ароматно и с много приятен привкус от маслините и розмарина. Подходящо е за различни салати, сандвичи или паста, идеално е за плънка на едни разкошни мини кифлички или може просто да се намаже на филийка…

Фокача с маслини и розмарин

Правя фокача по тази рецепта от години (видях я в "Бон Апети"), но досега така и не успя да се появи тук. А си заслужава да бъде приготвена – прави се много лесно и е умопомрачително вкусна. Става тънка, мекичка отвътре и неустоимо хрупкава отгоре и отдолу. Освен това е много пухкава и въздушна, което се дължи на неколкократното втасване (и почиване) на тестото. Изключително удобство е, че всичко се прави с минимум усилия за месене и оформяне и само в една тава, т.е. няма цапане и миене на множество съдове (освен купата, в която се бърка тестото). А тайната на божествената долна коричка е съвсем проста – изпечената фокача веднага се изважда да изстива върху решетка, така не се запарва отдолу и остава изкусително хрупкава.

около 800 г брашно (зависи от марката)

¼ пак. (10 г) прясна мая

1 ч.л. захар

3 ч.л. сол

50 г (5 с.л.) зехтин екстра върджин

400 мл топличка вода

20-30 г зехтин екстра върджин – за подмазване

160 г обезкостени маслини каламата (или смес от каламата и зелени)

3-4 стръка розмарин

Маята се разбърква със захарта, малко водичка и 1-2 лъжици брашно и получената кашица се оставя на топло да шупне.

Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото), добавя се солта и се оформя на кладенче. В него се наливат шупналата мая, зехтинът и водата. Омесва се гладко тесто, което да не лепне по ръцете, и се слага в подмазана със зехтин тава (голямата, която си е към фурната). Покрива се с фолио и се оставя да втаса 30-40 мин. на 50 градуса във фурната.

През това време маслините се нарязват на едро, листенцата розмарин се обират от стъблата – може да се оставят както са си на снопчета, може и да се нарежат на ситно.

Втасалото тесто се повдига лекичко и тавата се подмазва още веднъж под него. Нежно се разстила из цялата тава, като леко се притиска с длани и пръсти. Връща се отново във фурната да си почине 20-25 мин.

Маслините се разпределят равномерно върху тестото и се притискат с върха на пръстите – целта е да се получат вдлъбнатини в тестото, а и маслините да потънат леко в него (така след изпичането не се изронват). Снопчетата розмарин се набождат навсякъде по цялата площ на фокачата и тавата се връща във фурната за още 15-ина мин. (ако розмаринът е нарязан на ситно, се поръсва върху тестото преди маслините).

Без тавата да се изважда, фурната се включва на 180 градуса на долен реотан с вентилатор и фокачата се пече 20 мин. – до приятен загар. Когато е готова, веднага се изважда от тавата и се прехвърля върху решетка да изстива. Така става невероятно хрупкава и отдолу. Ако се остави в тавата или се сложи в чиния, ще се овлажни и омекне.

Фокачата е изключителна, божествено вкусна! С неустоима хрупкава коричка както отгоре, така и отдолу. С прекрасни аромати от зехтина, маслините и розмарина. А изпеченият розмарин става като чипс – изкусително хрупкав! И човек не усеща как фокачата бързо започва да изчезва още от решетката – кой ще я чака да изстива и ще търси нож и чинии… Тази на снимките беше предвидена за един повод, затова оцеля да бъде нарязана…

Ако фокачата не успее да се изяде наведнъж, на другия ден се претопля и става отново хрупкава и апетитна като току-що изпечена. А може да се направи и с пълнозърнесто брашно – така е даже по-вкусна!

Пролетна салата от киселец и магданоз

Киселецът освен с всякакви други диворастящи зелении много добре може да се съчетае и с по-стандартни продукти като краставиците например… Така се разчупва и статуквото, че краставиците се комбинират само с лук и магданоз. В случая количеството на магданоза е по-голямо, не само колкото за цвят и аромат, а полето за импровизации е много широко. И както обикновено, всичко е на око, на вкус и според наличностите:


букетче киселец
букетче магданоз
½ краставица
2-3 стръка пресен лук
4-5 стръка пресен чесън (перата)
маслини за украса
сол на вкус

домашен ябълков оцет или лимонов сок

(струйчица студенопресован зехтин или шарлан)

Краставицата се нарязва на полукръгчета, зелениите – на ситно. На чесъна ползвам само перата, останалата част предпочитаме да си я хрускаме цяла. Всичко се слага в купа, овкусява се със сол, домашен ябълков оцет или лимонов сок (внимавайте – както показва и името му, киселецът е кисел) и се разбърква. Който желае, може да сложи и мъничко зехтин или шарлан, но е по-добре това да се пропусне и да се компенсира с няколко маслинки.

И това е! Експресна и вкусна салата, много свежа и ароматна. И малко по-различна от обичайната, с която сме свикнали…