Фокача с маслини и розмарин

Правя фокача по тази рецепта от години (видях я в "Бон Апети"), но досега така и не успя да се появи тук. А си заслужава да бъде приготвена – прави се много лесно и е умопомрачително вкусна. Става тънка, мекичка отвътре и неустоимо хрупкава отгоре и отдолу. Освен това е много пухкава и въздушна, което се дължи на неколкократното втасване (и почиване) на тестото. Изключително удобство е, че всичко се прави с минимум усилия за месене и оформяне и само в една тава, т.е. няма цапане и миене на множество съдове (освен купата, в която се бърка тестото). А тайната на божествената долна коричка е съвсем проста – изпечената фокача веднага се изважда да изстива върху решетка, така не се запарва отдолу и остава изкусително хрупкава.

около 800 г брашно (зависи от марката)

¼ пак. (10 г) прясна мая

1 ч.л. захар

3 ч.л. сол

50 г (5 с.л.) зехтин екстра върджин

400 мл топличка вода

20-30 г зехтин екстра върджин – за подмазване

160 г обезкостени маслини каламата (или смес от каламата и зелени)

3-4 стръка розмарин

Маята се разбърква със захарта, малко водичка и 1-2 лъжици брашно и получената кашица се оставя на топло да шупне.

Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото), добавя се солта и се оформя на кладенче. В него се наливат шупналата мая, зехтинът и водата. Омесва се гладко тесто, което да не лепне по ръцете, и се слага в подмазана със зехтин тава (голямата, която си е към фурната). Покрива се с фолио и се оставя да втаса 30-40 мин. на 50 градуса във фурната.

През това време маслините се нарязват на едро, листенцата розмарин се обират от стъблата – може да се оставят както са си на снопчета, може и да се нарежат на ситно.

Втасалото тесто се повдига лекичко и тавата се подмазва още веднъж под него. Нежно се разстила из цялата тава, като леко се притиска с длани и пръсти. Връща се отново във фурната да си почине 20-25 мин.

Маслините се разпределят равномерно върху тестото и се притискат с върха на пръстите – целта е да се получат вдлъбнатини в тестото, а и маслините да потънат леко в него (така след изпичането не се изронват). Снопчетата розмарин се набождат навсякъде по цялата площ на фокачата и тавата се връща във фурната за още 15-ина мин. (ако розмаринът е нарязан на ситно, се поръсва върху тестото преди маслините).

Без тавата да се изважда, фурната се включва на 180 градуса на долен реотан с вентилатор и фокачата се пече 20 мин. – до приятен загар. Когато е готова, веднага се изважда от тавата и се прехвърля върху решетка да изстива. Така става невероятно хрупкава и отдолу. Ако се остави в тавата или се сложи в чиния, ще се овлажни и омекне.

Фокачата е изключителна, божествено вкусна! С неустоима хрупкава коричка както отгоре, така и отдолу. С прекрасни аромати от зехтина, маслините и розмарина. А изпеченият розмарин става като чипс – изкусително хрупкав! И човек не усеща как фокачата бързо започва да изчезва още от решетката – кой ще я чака да изстива и ще търси нож и чинии… Тази на снимките беше предвидена за един повод, затова оцеля да бъде нарязана…

Ако фокачата не успее да се изяде наведнъж, на другия ден се претопля и става отново хрупкава и апетитна като току-що изпечена. А може да се направи и с пълнозърнесто брашно – така е даже по-вкусна!