Лозовите сармички са едно от любимите ми ястия – като истинско бижу на трапезата са. Най-добре е да се приготвят през лятото, когато има лозови листа в изобилие, но нали ни се иска да си хапваме от това всепризнато лакомство и през зимата… Тогава на помощ идва отново фризерът… Въпреки знанието, че продуктите в него губят своята жизненост и естественост… Спомням си, че някога баба консервираше лозовите листа – навиваше ги по няколко броя на рула и ги натъпкваше плътно в буркани, които после стерилизираше. Това набутване в бурканите обаче беше много трудно, но още по-трудно беше после изваждането им – обикновено част от листата се разкъсваха и ставаха негодни за употреба. Затова аз като по-практична и мързелива домакиня залагам на по-лесния, макар и недобър начин за съхраняване – замразяване…
Листата, които ще се замразяват, трябва да са чисти, цели и най-важното – да не са пръскани! Избират се младички нежни и крехки листа от горната част на филизите (но не и най-малките от върха де, все пак трябва да имат площ), по-старите и дебели ще се сваряват много трудно и после ще бъдат неприятни и жилави за ядене. Слагат се в тавичка или тенджера и се заливат с вряла вода. За да се попарят равномерно, не слагам всички листа наведнъж, а на части по няколко и след всяка нова купчинка доливам вода. Държат се в горещата вода съвсем малко време – само да променят цвета си.
Тогава се отцеждат и се оставят да изстинат, след което се слагат в торбички – идеята е в една торбичка да се сложат листа колкото за едно готвене. За мен оптималната бройка е 25 – приблизително толкова сармички излизат с 1 ч.ч. ориз и се събират на един ред в големия тиган.
Готовите пакетчета се прибират във фризера и това е всичко – бързо и лесно (макар и спорно с какви хранителни качества) сме подсигурили любимата част от зимното меню…
Няма коментари:
Публикуване на коментар