Сладкиш със смокини

Обичайните плодове, които използвам за сладкиши, са вишните и ябълките, в по-редки случаи посягам към крушите и дюлите. Но тази година смокините са в такова изобилие, че е грехота да ги остави човек неоползотворени. Суших за зимата, правих и конфитюр, а те все не свършват, непрекъснато зреят нови и нови… И въпреки че никога досега не съм правила сладкиш с тях, реших да опитам и това. И добре, че опитах! Останах очарована от резултата! Оказа се, че смокините са изключително подходящи за сладкиши по няколко причини: много са сладки и затова захарта в тестото е съвсем малко, много са свежи и ароматни и десертът става сочен и приятен, а тези прелестно хрускащи семенца са направо невероятни…


3 ч.ч. брашно (375 г пълнозърнесто от спелта или 360 г лимецово)
1 бакпулвер
1 ч.л. канела
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон

½ ч.ч. (90 г) кафява захар
1½ ч.ч. (360 мл) вода
½ ч.ч. (100 г) олио по избор (шарлан, зехтин)
около 600 г смокини


В купа се пресяват брашното, бакпулверът, канелата и солта, добавят се ванилията и лимоновата кора и всичко се разбърква.
В друга купа захарта се смесва с водата, докато се разтопи. Добавя се олиото и се разбърква. Накрая се прибавя сухата смес и се разбърква отново до смесване на продуктите. Тестото се излива в тавичка (22х32 см), покрита с хартия за печене.
Смокините се почистват от дръжките и се разполовяват (без да се белят). Нареждат се плътно върху тестото с разреза нагоре и се притискат лекичко.

Сладкишът се пече в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 35 мин. Може да се провери с клечка дали е готов (бодва се между смокините).

Сладкишът е прекрасен – с пухкаво и ароматно тесто и изключителна свежест от смокините, чиито семенца хрускат вълшебно в устата. Много е апетитен и още топъл, но когато престои един ден, става още по-хубав, защото вкусовете се смесват и тестото се овлажнява, ароматизира и подслажда от смокините.

И понеже смокиновата реколта тази година беше изключително богата, правих сладкиша още няколко пъти. Единия път беше с цели смокини (повече от 1 кг) и стана чудно сочен и плодов, но като престоя – въпреки че беше идеално изпечен, – се овлажни доста и малко стоеше като клисав.

Другият опит пък беше с едрите смокини (около 500 г), нарязани на парчета. Резултатът беше също толкова добър, колкото и този с половинки от дребния сорт.