Тази година се оказа много благодатна за смокините – всички дървета по двора са отрупани с плод. Има и за закуска сутрин, и за сушене, и за рояците цвърчащи и чирикащи помощници и въпреки това остават още неизползвани. Така че трябваше да се търсят и други начини за тяхното оползотворяване. Класическо сладко не ми се правеше, въпреки че имам изпитана рецепта от майка – тя е майсторка на брилянтно сладко от смокини, с идеално запазени цели плодове и без нито една семчица в сиропа. Но смокините се белят (ако някоя се разкъса при беленето, не се ползва) и се слага голямо количество захар. А аз исках да избегна тези две неща. Освен това моите смокини са от едрите (известни като цариградски) и не са подходящи за целта. Така че измислих друго – много по-бързо, лесно и полезно. Е, направо си е мързеливо... Просто ги нарязах (необелени) в голямата тава и – марш във фурната... Само с малко водичка и нищо повече, без никаква захар – смокините са си толкова сладки, че трудно можеш да изядеш повече от две наведнъж... А количеството им е според наличностите (при мен бяха една касетка) и според големината на тавата...
Смокините се нарязват на едри парчета и се слагат в тава. Налива се малко водичка (за да не залепнат за дъното) и се пекат на 180-200 градуса на долен и горен реотан до изпаряване на излишната течност.
Когато са готови, по желание може да се намачкат, за да се получи по-еднородна смес, а може да се оставят и така – да си личат отделните парченца (аз избрах втория вариант). Насипват се в бурканчета, които след това се стерилизират за 10-15 мин. (засечени след завирането на водата).
Досега никога не съм стерилизирала сладката, които правя, но винаги пълня бурканчетата с горещо съдържание и ги затварям веднага. Но този път пекох смокините вечерта и не ми се разправяше по нощите да ги насипвам в буркани, така че просто оставих тавата да изстива във фурната. Мислех на другия ден да я загрея отново и тогава да пълня, но после реших, че ще е по-лесно, а и по-разумно да насипя конфитюра студен и след това да стерилизирам бурканчетата – за по-сигурно, за да не се развалят много бързо поради липсата на захар.
И така, получи се великолепен съвсем натурален конфитюр – от необелени смокини, без никаква захар, без никакви други добавки (като лимонтузу) или аромати. Идеален е на сладост, с прекрасно ухание, а ситните семенца така приятно хрускат в устата... Мммм... И колко лесно и мързеливо се приготвя – просто трепач! Няма белене на смокини, няма варене в тенджера на няколко пъти в продължение на 2-3 дни (както процедирам с ягодите, кайсиите и боровинките), няма висене права до котлона... И най-важното – няма захар! Това ме радва най-много в цялата история!
Няма коментари:
Публикуване на коментар