Кокосов крем с прасковена заливка

Когато външността на прасковите лъже и не са апетитни за ядене в нормалния им вид – сурови, разочарованието е мотив да се намери изход от ситуацията. Като се поразрових из архива на десертите, които съм си запазвала преди време, защото са ми допаднали, открих един интересен сладкиш. Да, това трябваше да е сладкиш от три слоя, който се приготвя в тавичка и после се реже на красиви парчета. Но понеже аз направих доста замени на продукти в рецептата (не знам и доколко коректна е била тя изобщо), се наложи моя да го сервирам… с лъжица… Десертът обаче се оказа разкошен – много лек, свеж, нежен и ароматен. Затова не закъсня и новата идея – следващия път да го направя в чашки под формата на крем! За щастие той (следващият опит) не се забави изобщо, защото този път попаднах на праскови, които трябваше да се оползотворяват бързо. Единственото, което промених от предишния опит, е че намалих наполовина количеството на продуктите, защото прецених, че 12 чашки (или купички) ще ни дойдат прекалено много…
Средният слой в рецептата, от която тръгнах, беше от натрошени на ситно бисквити; понеже аз нямах подходящи в момента, импровизирах със смлени заедно орехи и овесени ядки. Оказа се, че в крайния резултат тази смес изобщо не напомня бисквити, но за сметка на това се усеща чудесен вкус и аромат на орехи, който идеално допълва десерта. Нишестето, което ползвах, е от тапиока, но би трябвало да стане и с пшеничено или царевично.


крем:
1 консерва (400 г) кокосово мляко
2½ с.л. (30 г) оризов грис (или пшеничен)
1½ с.л. (15 г) нишесте от тапиока
5 с.л. (85 г) светла кафява захар
настъргана кора от ½ лимон
2/3 пак. ванилова захар

орехов слой:
½ ч.ч. (50 г) орехи
¼ ч.ч. (25 г) фини овесени ядки
1 с.л. кафява захар
1 ч.л. какао
1/3 пак. ванилова захар (останалата от крема)

заливка:
250 г праскови (вече изчистени)
½ ч.ч. (120 г) вода
2½ с.л. (45 г) кафява захар
1½ с.л. (15 г) нишесте от тапиока
настъргана кора от ½ лимон


Всички продукти за крема се слагат заедно в тенджера, разбъркват се добре и се сваряват на крем при непрекъснато бъркане. Котлонът не трябва да е на максимална степен (при мен – на 7 от 9), а като заври сместа, се намалява (на 5). За се разбъркат по-лесно продуктите в началото и за да не се образуват бучки, грисът, нишестето и захарта се смесват добре предварително. Когато кремът се сгъсти, се разпределя в 6 купички или чашки. Оставя се да изстива.

Прасковите се изчистват от костилките, нарязват се на парчета и се слагат в тенджерка на котлона с водата и лимоновата кора. Когато заврат, се добавят захарта и нишестето (пак смесени предварително) и се оставят да поврат 1 минута. Котлонът е добре даже да се изключи и се бърка непрекъснато, защото след добавянето на нишестето течността моментално се сгъстява. Тенджерата се сваля от котлона и прасковите се пасират с пасатор до гладка смес, която се оставя да изстине добре.

Всички продукти за ореховия слой едновременно се смилат в чопър на ситно (може да не е съвсем на прах, за да се усещат парченца от орехите). Сместа се разпределя равномерно върху изстиналия крем, като накрая се притиска нежно, за да се уплътни добре. Отгоре се излива изстиналото пюре от праскови и купичките се слагат в хладилника до следващия ден. Преди да се сервира, кремът се поръсва отгоре с кокосови стърготини или се украсява с нещо друго по желание.

Кремът е великолепен – много лек и с чудесен букет от аромати, текстури и цветове. Кокосовата основа е изключително нежна и с идеална гъстота, ореховият слой обогатява с превъзходен аромат и лека хрупкавост, а невероятно свежата прасковената заливка е идеалният завършек с прекрасния си сладко-кисел вкус и със златния си цвят. Просто разкош в купичка! И след всеки ден престой в хладилника кремът става още по-хубав!

Пъпеш, праскови и смокини със сусамов тахан

Когато смокиновите дървета по двора са отрупани с плод, няма как тези сладки и ароматни съкровища да не се озоват в чинията за закуска. Смокините са изключително полезни, защото са богати на различни ценни вещества, така че в разгара на лятото е добре често да присъстват в менюто ни.

Под тях може да има и други плодове – в случая пъпеш и праскова. А заливката от тахан е ясна, тя е неизменна...

Ако пък смокините са като тези – едри като круши – и две-три от тях са предостатъчни… Толкова са сладки и сочни! И са още по-вкусни, когато си ги хапваш направо от дървото, а не сервирани в чиния и нарязани с нож...

Пъпеш, праскови, сини сливи и круши със сусамов тахан

Въпреки твърденията, че пъпешът не трябва да се смесва с други храни, аз цяло лято си го хапвам на закуска, и то никога самостоятелно – в най-добрия случай е полят само с пълнозърнест тахан, но обикновено към него има и други плодове, които са в сезона си. Когато лятото почне да преваля, малините и боровинките отстъпват мястото си на сините сливи и първите круши и ябълки. Не знам дали това смесване на пъпеша с други плодове и с тахан е наистина лошо, но аз съм решила, че за мен съчетанието е добро, защото ми е много вкусно и си го хапвам с огромен апетит и наслада.
Има и още нещо, което ме кара да се замислям за ефективността на тази закуска. Една приятелка ми предаде съветите на нейната лекарка, че таханът е добре да се яде вечер (почти преди лягане), за да се задържат полезните вещества по-дълго време в организма, а да не се изхвърлят скоро след консумирането му с урината. А аз правя точно обратното – ям го сутрин! Но ми е толкова вкусно и така добре ме засища, че просто не мога да си представя друга закуска освен плодове според сезона с тахан! Споменатата лекарка е дала и друга опция – таханът да се хапва сутрин на гладно, но и това не е моят начин…
Плодовите комбинациите отново са въпрос на вкус и на това, с какво разполагам в момента. Количествата пак са по желание, а съчетанията са какви ли не:

Пъпеш, праскови и круши с тахан:

Пъпеш, сини сливи и боровинки с тахан:

Пъпеш, праскови, сини сливи и малини с тахан:

А ако преди този разкош в купата се пийне и чашка квас от червено цвекло, стомахът направо ликува!

Пъпеш, праскови, боровинки, малини и къпини със сусамов тахан

Когато черешите, черниците и кайсиите преминат, в сутрешното меню идва ред на пъпешите и прасковите – по пазарите вече са се появили големите купчини със сладки и ароматни пъпеши, а по сергиите се кипрят изкусителни сочни праскови. Дали да се хапват поотделно, или в комбинация, е въпрос на предпочитания и наличност. А с напредването на лятото към тях може да се присъединят и малини като едри рубини и дребничките горски боровинки – така закуската става още по-богата и невероятно вкусна! И колко полезна само!
Количеството на плодовете е по желание и според броя на закусващите. А комбинациите са всевъзможни… И всички са прекрасни! Кой би устоял на такъв разкош от цветове, вкусове и аромати?
По правило боровинките, малините и къпините са доста повече, но за снимките са в по-ограничено количество, за да се виждат и долните плодове… 😉

Пъпеш и праскови с тахан:

Пъпеш, боровинки и малини с тахан:

Пъпеш, праскови и боровинки с тахан:

Пъпеш, праскови, малини и къпини с тахан:

Сушени праскови

Освен кайсиите много подходящ плод за сушене са и прасковите. Когато изсъхнат добре, стават прекрасни, като малки локумчета – сладки, ароматни и леко лепнещи по зъбите при дъвкане (за разлика от кайсиите, които стават малко по-твърди). Естествено за постигане на този ефект отново главната заслуга е на Слънчо – сушенето се извършва в тави на открито. А продължителността му зависи от температурите вън и от големината на резенчетата плод – някъде около седмица.

Прасковите се нарязват на осминки или дори десетинки в зависимост от големината им и резенчетата се подреждат плътно в тави. Те от своя страна се поставят на слънце – на южна тераса или двор. Вечер е добре да се прибират на закрито, особено ако държат на двора – да не се овлажняват през нощта. След втория-третия ден (когато поизсъхнат значително и се свият) плодовете всекидневно се разбъркват, за да се сушат равномерно от всички страни. Трябва да изсъхнат добре – да потракват по тавата при разбъркване, за да не мухлясат впоследствие, но не трябва да стават и прекалено сухи и твърди – нали трябва да могат да бъдат сдъвкани после… А най-добре се разбира дали са готови чрез опитване…

Готовите праскови се прибират в платнени или хартиени торбички и се съхраняват на сухо и хладно място. И „когато сняг забръска“, ще се наслаждаваме на ароматни прасковени „локумчета“, събрали в себе си енергията на лятото и животворните слънчеви лъчи…

Сангрия

Какво по-приятно и освежаващо питие за горещите летни вечери от сангрията! Хич не са глупави пустите му испанци! Измислили са такъв приятен коктейл! (Макар че май няма нищо уникално под слънцето – имам детски спомени, в които баща ми пускаше в каната с виното половинка лимон за аромат, а и до ден днешен си го разрежда с лимонада; и съм сигурна, че не е единственият, това е доста популярно по нашите земи…) Но в същото време този приятен коктейл е и малко опасен – запленен от лекотата, сладостта и ароматите му, човек може лесно да се подлъже и да попрекали с количеството… Но не тези нравоучения са цел на настоящата рецепта.
Всъщност, както прочетох на едно място в нета, рецепта за сангрия няма! Просто вариантите са толкова много, че е невъзможно да се дадат точни указания какво и колко да се сложи в каната. Всеки може да реши сам какво вино и какво безалкохолно да използва и какви плодове да сложи в тях. Съотношението между виното и безалкохолното също е въпрос на вкус (поне според мен). В повечето рецепти, които намерих, то е 3:1 в полза на виното, но за непиячите като мен се оказа, че 2:1 също не е зле, дори напротив. Така че и тук всеки ще си реши сам… Даже мисля, че си струва всеки път да се експериментира с различни количества и различни съставки.
Така поне беше при мен – първия път виното беше купешко, тежко и плътно като кръв, с добавка на швепс мандарина, а втория – леко и свежо домашно червено (клонящо към розе), комбинирано със 7 Up. При плодовете също имаше малки различия – в първия вариант ми се намираха ябълка и жълти сливи (с аромат на кайсия!), а във втория сливите бяха сини, ябълка липсваше. Оказа се, че за вкуса няма голяма разлика и дали канелата ще е на прах или на пръчици. И в двата случая се получи чудесна сангрия – освежаваща и ароматна! И така, в една еднолитрова кана могат да влязат:


½ лимон
1 праскова
1 резен пъпеш
1-2 сини сливи или 7-8 обикновени (жълти)
1-2 с.л. захар (кафява)
1-2 пръчки канела (или ½ ч.л. на прах)
2 чаши червено вино
1 чаша швепс мандарина или 7 Up


Плодовете се нарязват на еднакви по големина кубчета (само лимоните може да са на по-малки и тънки резенчета) и се слагат в каната. Добавят се захарта и канелата и се разбърква леко. Накрая се наливат виното и безалкохолното и пак се разбърква. Каната се слага в хладилника за поне 10-12 часа, за да се смесят добре всички аромати, т.е. ако искате да имате сангрия за вечерта, пригответе я още сутринта.

 
Сервира се в чаша със сламка, като освен течност, се сипва и от плодовете, така че не забравяйте да добавите и лъжичка… А плодовете – мммм!… – те са божествени!

Виното може да е както червено, така и бяло или пък розе. В зависимост от него може да варира и безалкохолното – газирана напитка с вкус на портокал, лимон, мандарина или дори обикновена газирана вода. А който желае, може да добави и кубчета лед (само да не забравя, че при стопяването му коктейлът се разрежда)...

Долната снимка е от първата сангрия – тя беше в селско-дворно-полеви условия и не е много за показване, ама нейсе...