Тиквички с булгур

Когато си бленувал тиквички с ориз от няколко дни, но се окаже, че в буркана с ориза в хралупката има не повече от половин чаша, естествено променяш плана. Булгурът и друг път ме е спасявал – когато не съм успявала да измисля какво да сготвя или когато не съм имала възможност да накисна предварително нещо зърнено или бобово. Така се случи и този път и, както обикновено с негово участие, се получи прекрасно ястие – изключително бързо и лесно за приготвяне и забележително вкусно. Не е за пренебрегване и видът му – цветно и красиво. А липсата на мазнина и каквито и да е запръжки го правят невероятно леко и идеално за лятото. Моите тиквички бяха 900 г, но не виждам проблем и да са малко повече…


3 средни тиквички (900 г)
1 глава лук
2 моркова
3 скилидки чесън
500 г вряща вода
250 г булгур
3 ч.л. сол
2-3 домата (400 г)
10-ина стръка копър


Тиквичките, морковът и доматите се нарязват на кубчета, лукът и чесънът – на ситно.
Лукът се запича на суха тенджера при непрекъснато бъркане, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се тиквичките, морковите, чесънът и половината сол – така тиквичките отбиват течност, и зеленчуците се задушават под капак не повече от 10 мин. (добре е да хрупкат леко). Добавят се доматите и се готви още 4-5 минути. Тогава се налива водата и се добавя останалата сол. Когато заври, се добавят булгурът и копърът, разбърква се и котлонът се изключва. Тенджерата се захлупва и се оставя на котлона за 15-20 минути, докато булгурът поеме течността. Тогава се разбърква отново, но е добре ястието да престои известно време, преди да се сервира, за да се смесят вкусовете и булгурът да набъбне добре.

Ястието е супервкусно и супербързо, ароматно и цветно. Хем е много леко и свежо, хем е засищащо. Морковите лекичко хрупкат, доматите добавят приятна киселинност, а чесънът и копърът го ароматизират прекрасно. Просто е идеалното основно за летните жеги! (Е, хайде, може и с една купичка студен таратор от слънчогледово мляко към него 😉). Установих, че много му вървят сурови орехови ядки, но никак не можаха да намерят място на снимката…

Постно мляко с ориз и тиквички

За този десерт разбрах преди няколко години от една близка на семейството ни много сърдечна и веща в опазването на традициите и обичаите жена. Препоръча ми го за оползотворяване на прекалено пораснали – така да се каже одъртели 😉 – тиквички (естествено обелени и почистени от наедрелите и почнали да се втвърдяват семена). Никога до момента не бях чувала за подобно чудо и в първия момент комбинацията от мляко (в оригинала е краве), ориз и тиквички, при това в сладък вариант, ми се видя доста странна. Но приятелката ни ме увери, че това е тяхна стара местна рецепта, която е много вкусна, и идеята все повече взе да ми допада. И така, когато неотдавна поради невъзможност да оберем своевременно собствената ни реколта от тиквички, заварихме няколко от тях с размер на авиобомби 😲, настъпи моментът да изпробвам въпросния десерт. Точна рецепта нямах – имах само общи насоки за приготвянето, така че се наложи сама да наглася количествата на продуктите, като се опрях на изпитания ми постен вариант на сютляш. Този път обаче реших да направя нещата по-автентични (и по-здравословни) и вместо специалния арборио използвах най-обикновен пълнозърнест ориз (което пък доста удължи времето за приготвяне, много бавно се сварява пущината). А грамажът на тиквичките (600 г) си дойде сам – толкова излезе от един огромен екземпляр, след като го обелих и почистих от семената. В крайна сметка обаче се получи едно доста симпатично кремче (не знам доколко е коректно това наименование), леко и приятно, което не се различава кой знае колко на вкус от обичайното мляко с ориз, само естествено порциите са повече – при мен излязоха десет.


100 г пълнозърнест (кафяв) ориз
1 консерва (400 г) кокосово мляко (17% масленост)
800 г вода
щипка сол
100 г нерафинирана захар
1 голяма тиквичка – 600 г претеглена обелена и изчистена от семената
канела за поръсване


Оризът се накисва от предния ден в студена вода.
Тиквичката се обелва, средата със семената се изрязва и месестата част се нарязва на дребни кубчета. Половината вода (400 г) се слага да заври и в нея се добавят измитият ориз и солта. Оризът се вари под капак, докато поеме почти всичката вода (отнема доста време, 40-45 минути). Тогава се наливат кокосовото мляко и останалата вода, добавят се захарта и тиквичката и варенето продължава (още около 40-50 минути), като се разбърква от време на време. Целта е оризът да омекне добре, дори леко да се развари, макар че с кафявия това май е невъзможно. Трябва да се има предвид, че след като изстине, кремът се сгъстява, така че в края на варенето трябва да е останала някаква течност.
Готовият десерт се разпределя в подходящи купички или чашки и се оставя да изстине. Отгоре се поръсва с канела.

Колкото и странно да изглежда на пръв поглед комбинацията на тези продукти, тиквеното мляко с ориз е много приятно, вкусно и ароматно. Леко течно и креместо, с идеална текстура. Очаквах, че от толкова варене тиквичките ще се разкашкат, но те си останаха на кубчета, макар и много омекнали. И чудесно се вписват в крема… Предполагам, че вместо кокосово може да се ползва всякакво друго растително мляко (може би отново около 1,2 л), но без да се разрежда с вода.

Запеканка от тиквички

Бързо, лесно и забележително апетитно – това е настоящата запеканка. Приготвя се за нула време, със съвсем простички продукти, а става изключително нежна и вкусна. Къде е тайната ли? Ами в дебелината – за да стане толкова изкусителна, трябва да се направи тъничка, затова долните продукти са съобразени за тава с диаметър 30 см. Ако е нужно да се приготви по-голямо количество, трябва да се използва по-голяма тава, защото иначе запеканката ще стане по-дебела, в средата ще остане по-влажна (да не кажа клисава) и няма да е така апетитна.
Когато ползвам настъргани тиквички за кюфтета например, ги посолявам и изстисквам, но този път реших да пропусна това, за да съкратя и улесня нещата, затова добавих малко брашно – заложих на нахутено. Обаче след добавянето на солта и разбъркването сместа трябва веднага да се сложи да се пече, защото иначе тиквичките почват да отбиват вода.


3 малки тиквички (около 600 г)
3 малки моркова (120-130 г)
1 малка глава лук
няколко стръка копър
6-7 листа босилек
3 скилидки чесън
1½ ч.л. сол (на вкус)
100 г нахутено брашно
1 ч.л. кокосово масло за подмазване на тавата


Тиквичките и морковите се настъргват, лукът се нарязва на тънки полумесеци, копърът и босилекът – на ситно, чесънът се накълцва. Междувременно фурната се включва и вътре се слага тавата (незалепваща), за да се сгорещи. Всички продукти се разбъркват, сместа се изсипва в подмазаната гореща тава и се заравнява. Пече се на 200 градуса на долен реотан с вентилатор 25 мин. – докато хване коричка отгоре и ръбчето по края покафенее приятно.

Запеканката е разкошна – тъничка и изкусително вкусна. Освен присъщите за тиквичките чесън и копър се усеща и разкошен аромат на печен лук, босилекът също се вписва чудесно. Въпреки че не е хрупкава (видът ѝ може да създаде неверни очаквания), има приятна горна коричка, а в средата е мекичка, сочна и изключително нежна. И си е точно зеленчуково ястие – с превес на тиквичките над брашното, не е като питка с някакви зеленчуци в нея.

Въпреки че самата запеканка си е достатъчно ароматна, чудесно ѝ върви и чесновият слънчогледов сос (дори и с най-обикновена водичка вместо аквафаба, но с добавен копър).

Киноа с тиквички и моркови (сурови)

Киноа с тиквички и моркови вече съм готвила – но тогава зеленчуците бяха нарязани на много тънки лентички или на пръчици и бяха минали макар и минимална термична обработка. Този път обаче реших да подходя различно – оставих ги сурови, затова ги настъргах на едрото ренде и ги прибавих към още горещите нежни зрънца. Това е напълно достатъчно, за да омекнат съвсем лекичко зеленчуците, без да бъдат готвени излишно. А от опит знам, че много подходяща подправка за киноата е кориандърът, така че отново заложих на него. И крайният резултат беше повече от задоволителен – вкусно и ароматно ястие, дори и без добавяне на никаква мазнина (не, не съм забравила олиото в списъка с продуктите 😉).
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. киноа
1 бейби тиквичка (140-150 г)
1 малък морков
2 скилидки чесън
няколко стръка кориандър
1 ч.л. сол


Киноата се накисва от предната вечер в студена вода. Преди варенето се измива много добре.
1 ч.ч. вода се слага да заври. Добавят се киноата, наситненият чесън и солта и се вари около 20 мин. на слаб огън – докато поеме всичката вода.
Малко преди да е готова киноата, се добавя наситненият кориандър.
Тенджерата се сваля от котлона, тиквичката и морковът се настъргват на едрото ренде, прибавят се към киноата и всичко се разбърква добре.

Както и останалите рецепти с киноа, и това ястие е изключително вкусно, лесно и експресно. А когато тиквичката и морковът не се готвят предварително, всичко става още по-бързо. Но това не е единственият бонус в случая – не е тайна, че най-добре е зеленчуците да се хапват сурови. А ако не се ползва и екстрахирана мазнина, нещата се подобряват още повече!

Мама гануш

Това лято ми беше влязла мухата да направя пастет от тиквички и мисълта за него не ми даваше мира. Но не знаех как – нямах рецепта, която да следвам, и се чудех какво да добавя към тиквичката, за да постигна желаното. И понеже мозъкът ми не спираше да работи по въпроса, постепенно ми хрумнаха две идеи – едната беше за слънчогледово семе, а другата за сусамов тахан. И както обикновено правя, когато трябва да избирам между две възможности, избрах и двете. Първо осъществих идеята със слънчогледа – получи се великолепен пастет, от който останах очарована. А обмисляйки втория вариант, открих, че той е известен под името мама гануш. И преди бях чувала за тази разядка, но тогава се отнесох много скептично и пренебрежително към нея – стори ми се като пародия на забележителния баба гануш. Но се оказа, че наистина има такова нещо в сайта на „Бон апети“. Естествено както повечето рецепти от там, приспособих и тази към своите разбирания за по-здравословно приготвяне на храната и в крайна сметка се получи отново много сполучливо и вкусно пастетче, вариация на класиката с патладжани.


3 малки тиквички (800 г)
2 скилидки чесън
2 с.л. зехтин екстра върджин
2 с.л. сусамов тахан
сокът на 1 лимон
сол


Тиквичките се нарязват на ленти по дължина и се посоляват. Оставят се да престоят около час и се изцеждат от водата, която са си пуснали. Пекат се в суха незалепваща тава (може и на грил тиган или скара) на 200 градуса на горен и долен реотан с вентилатор за 12-15 мин.
Всички продукти едновременно се пасират в чопър до еднородна смес (в блендера би станала много гладка и фина, а исках да е малко по-груба). Няма нужда от повече сол, достатъчна е тази, с която се поръсват тиквичките в началото.

Пастетът стана учудващо добър – не че съм се съмнявала в неговите вкусови качества, но просто не знаех какво да очаквам като резултат… Донякъде напомня на първообраза си (баба гануша), но то няма как и да е иначе – нали се различават само по основния продукт, а всички останали са същите и в двете вариации. Ако тиквичките се изпекат на грил тиган или скара вместо във фурната (но не бих ги мазала с мазнина преди това, както е в рецептата на „Бон апети“), ще получат и много приятен аромат на опушено, но и така мама ганушът е достатъчно апетитен. Сервира се с някакъв хляб – обикновени препечени филийки, арабски или пък домашни питки…

Рататуй

Не че си нямаме нашенски прекрасни летни манджи с тиквички, патладжани и чушки, но все залитаме по чуждото… Пък и френската селска манджа е толкова красиво подредена!... (То май първоначалният вариант е с нарязани на кубчета зеленчуци и сготвени накуп в тенджера вместо старателно подредени по цвят в тавичка, но нейсе!) Та как да не се изкуши човек да реже зеленчуци и да реди, да реди… различни видове, различни цветове… Наистина гледката си заслужава! Иначе вкусово рататуят по нищо не отстъпва на нашенските рецепти, дори може те да се окажат по-вкусни, защото плътно наредените кръгчета зеленчуци в тавичката има риск да останат не достатъчно добре посолени и овкусени… Поне при мен се получи така първия път – достраша ме да сложа повечко сол и реших, че подправките в доматения сос ще са достатъчни да овкусят и зеленчуците. Но следващия път добавих и мащерка, риган и босилек, че даже и чесън! И нещата станаха от друга класа… Ползвах тавичка с диаметър 26 см, но част от зеленчуците ми останаха, така че препоръчвам тавата да е с диаметър 28-30 см.
В различните рецепти из нета има вариации на различни зеленчуци, аз се спрях на долните (гледах да са с еднаква дебелина):


2 малки тиквички
2 малки патладжана
3 чушки (зелена, жълта и червена)
3 мънички глави лук
3 издължени домата
тъничка струйка зехтин
2-3 ч.л. сол (на вкус)
по няколко стръка мащерка, риган и босилек
3-4 скилидки чесън
пипер меланж на вкус

сос:
800 г пресни домати (изчистени)
2 глави лук
1 морков
4-5 скилидки чесън
2 печени червени чушки
4-5 стръка мащерка
1 стрък розмарин
2-3 стръкчета пресен (замразен) риган
1 дафинов лист
1 шепа листа пресен босилек
1 ч.л. сол (на вкус)

струйка студенопресован зехтин (ароматен)


Доматите за соса се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите, настърганият на едро ренде морков и нарязаните чушките. Посолява се и се прибавят риганът, наситненият розмарин, стръкчетата мащерка, дафиновите листа и чесънът и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Готовият сос се дърпа от котлона и се добавя наситненият босилек. Изваждат се клонките мащерка и дафиновите листа и се пасира.
Зеленчуците се нарязват на тънки кръгчета – много добре става на N3 на ренде Бьорнер (патладжаните не ги солих предварително). Мащерката, риганът, босилекът и чесънът се накълцват на ситно.
На дъното на подходяща тавичка се сипва от соса и се нареждат зеленчуковите шайбички, като се редуват по вид и по цвят. Добре е да са по-изправени – така влизат повече бройки, – защото при печенето се свиват и слягат.

Поливат се с тъничка струйчица зехтин и се поръсват със сол, пипер меланж и наситнените подправки. Рататуят се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 45 мин. (понеже при мен фурната не беше предварително загрята заради стъклената тавичка; ако се ползва метална тава и фурната е предварително загрята, времето за печене ще бъде малко по-кратко). Готовото ястие се полива с тънка струйка студенопресован зехтин (още по-добре, ако е ароматен).

Рататуят е чудесен – много цветен и изящно подреден, просто не можеш да откъснеш очи от него. А ако е и добре овкусен с подходящи подправки, е просто великолепен. И все пак остава въпросът – дали е препоръчително да се смесват толкова много различни продукти в едно ястие? Не е ли по-добре да се готвят и хапват по-прости (откъм брой продукти) ястия?

Пастет от тиквички

Отдавна ми беше влязла мухата да направя пастет от тиквички. Но всички рецепти, които съм пробвала преди години или намирам сега, са с млечни продукти. Отне ми известно време да измисля какво да добавя към тиквичките за сгъстяване и уплътняване на сместа, но ето че и това се случи – след дългото чудене неусетно стигнах отново до многофункционалния слънчоглед… Чесънът и копърът са ясни – какви по-подходящи подправки и аромати за тиквичките. И взе, че се получи изключително успешна комбинация! Просто е невероятно, че още с първия опит нацелих и продуктите, и количествата им. Започнах с една тиквичка, защото съвсем не бях сигурна дали крайният резултат ще ми хареса. Бях си приготвила и 100 г слънчоглед, но реших да започна с половината и при необходимост да добавя останалата част. По същия начин подходих и със зехтина – исках да видя какъв ще е вкусът без никаква мазнина. Съдържанието на чашата на блендера обаче толкова ми хареса, че нямаше нужда от подобрения. Е, леееко по-течно е отколкото се иска от един пастет, но реших да не слагам останалия слънчоглед, за да не се загуби вкусът на тиквичката (а той е просто прелестен!). Всъщност като се охлади, сместа малко се сгъстява. А без зехтин беше толкова лека и свежа, че реших да го пропусна, макар че той също би допринесъл за сгъстяването… Напоследък доста от обичайните ни летни рецепти приготвям без зехтин (къде нарочно експериментирам, къде просто го забравям) и се оказва, че липсата му изобщо не се забелязва. Пак е толкова вкусно, а става и по-здравословно! Ето и продуктите, които ползвах; за по-голямо количество пастет трябва да се увеличат пропорционално:


1 тиквичка (350 г)
50 г белен суров слънчоглед
2 скилидки чесън
сок от ½ лимон (50 г) – на вкус
½ ч.л. сол
няколко стръка копър


Слънчогледът се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива и се отцежда добре.
Тиквичката се нарязва на едри кубчета и се сварява на пара за 15-ина мин. Всички продукти се блендират до гладка смес.

Пастетът е феноменален! Невероятно свеж, лек и ароматен. Просто е неустоим! Единственият му недостатък е, че е леко течен, а за да отговаря максимално на името си, трябва да е мъничко по-гъст. Това лесно би се коригирало с по-голямо количество слънчоглед, но тогава би се получил слънчогледов пастет с тиквички…

Може да се намаже на филийка (или хапката да се топва в него) или пък да се хапва направо с голямата вилица (а защо не и лъжица!), но установих, че изключително много се връзва с варени картофи. Убедена съм, че ще се получи разкошна картофена салата с него (вместо майонеза) – и това ще бъде пробвано някой ден!

Елда с тиквички, моркови и чушки

Това е вариация на една много успешна и любима рецепта, в която просто замених киноата с елда. Всичко останало е същото – и продуктите, и начинът на приготвяне. Ястието е по-различно на вкус, но пак толкова апетитно и ароматно. Първия път, когато ми хрумна идеята за него, го приготвих с цяла чаша елда, но тя превзе и заглуши зеленчуците. При следващия опит я намалих наполовина и ястието ми хареса повече – стана по-балансирано. В крайна сметка всеки ще си прецени дали го предпочита по-елдено или по-зеленчуково. Естествено зависи и колко големи са тиквичката, морковът и чушката…
Мерителната чаша е 240 мл.

½ ч.ч. елда (натурална зелена)
1 ч.ч. вода
1 тиквичка
1 морков
1 чушка (цветът е според сезона и предпочитанията)
3-4 скилидки чесън
7-8 клончета прясна мащерка
4-5 стръка пресен джоджен
2 ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене


Елдата се накисва от предната вечер в студена вода. На другия ден се измива добре и се сварява във вряща вода с ½ ч.л. сол. Ако е не е достатъчно солено, може да се доовкуси с малко самардала.
Тиквичката и морковът се нарязват с белачка на дълги тънки ленти, чушката – на лентички, чесънът – на филийки, джодженът – на ситно (мащерката също може да се нареже, ако е младичка, а може и да се остави на клонки). Зехтинът се загрява в тенджера или голям тиган и се добавят всички зеленчуци и подправки наведнъж. Бъркат се непрекъснато, но внимателно, за да не се накъсат лентите, и се готвят така буквално за минута-две – докато се слегнат, но да не омекват много. Посоляват се с 1½ ч.л. сол (на вкус), разбъркват се и се добавя сварената елда. По желание може да се полее със струйка студенопресован зехтин (ароматен). Разбърква се отново и е готово за сервиране.

Ястието е прекрасно – леко, диетично, цветно и вкусно. И същевременно хранително и засищащо… Ако на някого не се харесва достатъчно специфичният аромат на елдата, може да добави щипка-две сух джоджен, докато се вари, или да сложи самардала вместо сол.

Салата от тиквички, моркови и краставици

Това е една колкото елементарна, толкова и вкусна салата. Попаднах на идеята за нея съвсем скоро, но вече ми е любима! Просто съм изумена от нейната простота – и на продуктите, и на техниката на приготвяне. А още от първата хапка плени вкусовите ми рецептори и ме пристрасти. Учудващо вкусна, изключително свежа, разкошно хрупкава, цветна и ароматна – какво повече може да се желае от една салата! Има само един недостатък – след като се посоли и разбърка, бързо започва да отбива много сок (всъщност за някого това може да е предимство). Така че трябва да се поднесе веднага след като се овкуси. Количествата на продуктите са ориентировъчни, но за 2-3 порции са необходими:

1 малка тиквичка

1 морков

1 малка краставица

1/3 глава червен лук

2 скилидки чесън

няколко стръка магданоз

няколко стръка копър

струйка зехтин

лимонов сок

сол на вкус

Тиквичката, морковът и краставицата се настъргват на едро ренде, лукът се нарязва на тънки полумесеци, чесънът се накълцва или се пасира, магданозът и копърът се нарязват на ситно. Всичко се слага в купа и се овкусява със зехтин, лимонов сок и сол. Разбърква се и се сервира веднага.

Салатата е невероятна – изключително свежа и хрупкава, с прекрасни вкусове, цветове и аромати. Всяка хапка от нея е изключителна наслада! Просто не мога да ѝ се наситя!

Тиквички с елда

Популярната рецепта е за тиквички с ориз, но като последователен експериментатор в кухнята нямаше как да не я пробвам и с елда. Просто се опитвам да намеря повече приложения на този полезен и нискокалоричен продукт. Съвсем очаквано се получи много добър резултат – цветно, вкусно и ароматно ястие. И естествено диетично – тиквичките също са известни с малкото си калории, а начинът на готвене е много щадящ (без запръжки и излишна термична обработка, с добавяне на мазнината след края на готвенето).

Мерителната чаша е 240 мл.

2 средни тиквички (600 г) 

1 глава лук

1 морков

2-3 скилидки чесън

2 ч.ч. вряща вода

1 ч.ч. елда (натурална зелена)

3 ч.л. сол

1-2 домата (200 г)

10-ина стръка копър

струйка студенопресован зехтин

Елдата се накисва от предния ден в студена вода. На другия ден се измива добре.

Тиквичките, морковът и доматите се нарязват на кубчета, лукът и чесънът – на ситно.

Лукът се запича в суха тенджера на среден огън при непрекъснато бъркане, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се тиквичките, морковите и чесънът и се бърка още малко. Налива се водата и се добавят солта, елдата, доматите и копърът. Разбърква се и всичко се прехвърля в тавичка. Пече се на 200 градуса на долен реотан 30-ина мин. – докато елдата поеме водата. Към края на печенето може да се включи и горният реотан, за да се получи приятен загар и отгоре. Готовото ястие се полива със зехтин и се оставя за 10-15 мин., преди да се сервира.

Ястието е чудесно – диетично, здравословно и сготвено по изключително щадящ начин. Освен това е много цветно и красиво. Тиквичките и морковите запазват своята приятна хрупкавост (не са сурови, просто не са пресготвени), което придава забележителна свежест и всяка хапка носи голямо удоволствие. И не икономисвайте копъра – сложете повечко!

Кюфтета от елда

Месото и месните продукти изобщо не ми липсват, така че нямам стремеж и потребност да правя растителни луканки (от цвекло), салами (от грах) или шницели (от кой знае какво). Така че настоящите кюфтенца са просто по-различен начин да хапнем елда – тази полезна и диетична храна. А на тези, на които им е трудно да се разделят с месните кюфтета, ще им допаднат много – досущ приличат на направени от кайма (за това допринасят и подправките естествено).


1 ч.ч. (180 г) елда (натурална зелена)
1 морков
1 средно голям картоф (суров) / 1 малка тиквичка
1 глава лук
2 ч.л. сол
½ ч.л. червен пипер
½ ч.л. кимион

½ ч.л. смлян кориандър
няколко стръка магданоз
мъничко кокосово масло за подмазване на тавата


Елдата се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се сварява в 1 ч.ч. вода (съотношение 1:1), като се добавя и 1 ч.л. сол. Мерителната чаша е 240 мл.
Морковът и картофът се настъргват на едро ренде, магданозът и лукът се нарязват на ситно и всичко се слага в купа. Вместо да се реже, лукът може да се накълца заедно с елдата.
Елдата се смила в чопър и се добавя заедно с червения пипер, кимиона, кориандъра и още 1 ч.л. сол (на вкус) към зеленчуците. Всичко се омесва – най-лесно става с ръка, понеже елдата е много лепкава – и от сместа се оформят кюфтета с намокрени ръце.

Подреждат се в подмазана незалепваща тава и се пекат 15 минути на 200 градуса на долен реотан с вентилатор, докато хванат коричка отдолу. Тогава се обръщат и се допичат за още 15-ина минути, за да се запекат и от другата страна. Мазнината за подмазване на тавата е напълно достатъчна, няма нужда от добавяне на още след изваждане от фурната.

Кюфтетата са прекрасни – много вкусни, с чудесен аромат и текстура! Отвътре са мекички и сочни, а отвън – с хрупкава коричка. Могат да се сервират с всякакъв сос, но за мен идеалната комбинация е с доматен. И малко задушен зелен фасул за гарнитура… А студената биричка си е направо задължителна! 😉

Забележка:

Вместо картоф в кюфтетата може да се сложи една малка тиквичка (около 200 г, отново сурова настъргана) – тя не променя съществено вкуса, вида и текстурата им. Установих още, че много добре в сместа се вписва и кориандърът – придава допълнителна свежест и аромат както на картофения, така и на тиквения вариант, затова го добавих в рецептата горе.

Картофи и тиквички на фурна

И картофите, и тиквичките почти през цялото лято присъстват на нашата трапеза, но обикновено поотделно. Понякога обаче на човек му се приисква да разнообрази нещата и тогава се получават комбинации като настоящата. Която пък е съвсем удачна – тиквичките чудесно си пасват с картофки. Приготвянето е като на обичайните тиквички, подредени като керемидки в тавата, но редуващи се с картофи на тънки кръгчета. Количеството на зеленчуците е според големината на тавата.

2 тиквички
2-3 картофа
2-3 ч.л. сол
царевично брашно за овалване
струйка ароматен зехтин


Тиквичките се нарязват на колелца, посоляват се и се разбъркват. Оставят се 30-40 мин. да си пуснат водата и се изцеждат. Картофите също се нарязват на тънки кръгчета и се посоляват (не се оставят да престоят като тиквичките). Зеленчуците се овалват в царевично брашно и се нареждат стъпаловидно в незалепваща тава (ако не е такава, леко се подмазва), като се редуват тиквичка и картоф. Пекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса с вентилатор 30-35 мин. до зачервяване (важното е картофите да омекнат). Като се извадят от фурната, се поливат с тънка струйка ароматен зехтин. Целта е зехтинът да не преминава термична обработка; не е задължително да е ароматен, може да се ползва натурален или друго предпочитано олио.

Тиквичките и картофките стават чудесни – добре изпечени, с хрупкава коричка. Хубави са и самостоятелно, но е добре ако към тях има свежа салата или някакъв сос (например таханово-чеснов). Наистина е по-интересно, когато в чинията не са само тиквички или само картофи, а се редуват двата зеленчука.

Пица "Лятна вегана" с тиквички, гъби, домати и лук

Лятото със своето богатство от различни зеленчуци позволява какви ли не комбинации за гарниране на пица. Но какво по-характерно за сезона от тиквичките! Те си вървят добре с домати, а гъбите и маслините просто допълват разкоша върху блата. И накрая – закъде без карамелизирания червен лук? Той е дежурен във всички пици, които правя, но ми е толкова любим, че не си представям печивото без него!
За 2 големи пици (30 см) са нужни:


1/8 кубче прясна мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
350-360 г брашно
1 ч.л. сол
2 с.л. зехтин за готвене

7-8 с.л. доматен сос
2 тънки тиквички
2 глави червен лук
1-2 домата
300-400 г гъби
1-2 скилидки чесън
1 малко стръкче розмарин
1½ ч.л. сол (на вкус)
струйка зехтин за готвене
10-15 маслини без костилка
сух риган


Тиквичките се нарязват на кръгчета, посоляват се леко и без да се изчаква да си пуснат водата, се запичат за по няколко минути от двете страни на тиган или на скара.
Лукът се нарязва на шайби, които се разделят на отделните пръстенчета, или на полумесеци. Задушава се на слаб огън в малко вода и зехтин с 1 ч.л. сол за 7-8 мин. – докато омекне, но не прекалено. Ако е останала течност, тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишното.
Гъбите се нарязват на филийки и се запържват в малко зехтин без капак за кратко. Като си пуснат сока, се добавят чесънът, щипка риган и нарязаният на ситно розмарин и се посоляват. Разбъркват се и се оставят без капак да се изпари течността.
Доматите се нарязват на филийки, маслините – на шайбички.

Маята се разбърква на кашица със захарта, малко топла водичка и 1 лъжица брашно и се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват шупналата мая, водата и зехтинът и се омесва тесто, докато стане на гладка топка и спре да лепне по ръцете. Разделя се на две топки, които се овалват в брашно, покриват се с фолио и се оставят да си починат за 20 мин. Ако се оставят за по-дълго време, тестото се отпуска прекалено много (т.е. втасва) и после се работи трудно с него.

Всяка топка тесто се изтънява до кора с големината на тавата (30 см) с леко натискане с длани и завъртане върху набрашнен плот. Ако е нужно, ръцете се набрашняват допълнително. Целта е да се получи кора с равномерна дебелина. Много по-лесно това се постига с точилка, но тогава тестото се смачква и крайният резултат не е толкова добър – това е съвет на специалисти пицари; и наистина тестото, оформено само с длани, без точилка, става по-хубаво и пухкаво след изпичането.
Така оформените тестени кори се прехвърлят в тавите (с дупки за по-добро изпичане отдолу) и се намазват с предварително приготвен доматен сос. Отгоре се подреждат доматите, лукът, тиквичките, гъбите и маслините. Поръсва се със стрит риган и пиците се пекат 8-10 мин. на максимално загрята фурна (250 градуса) с вентилатор – докато тестото по края се зачерви приятно. При сервиране може да се поръсят с малко хранителна мая – заместител на пармезана.

Пицата е великолепна – много богата и ароматна. Тестото е тънко и пухкаво, идеално изпечено. Лукът и гъбите, сготвени и подправени предварително, са божествено вкусни. Същото важи и за тиквичките – добре е да са гриловани предварително; ако се ползват сурови, нямат време да се изпекат добре, защото пицата се пече за много кратко време.