Постно мляко с ориз (кокосово)

Млякото с ориз никога не е било от най-любимите ми десерти – може би защото не се приготвяше кой знае колко често вкъщи в детството ми. Самата аз също съм го правила нищожен брой пъти в класическия му вариант (с краве мляко) преди години. Затова и не ми е липсвало особено, откакто животинските продукти излязоха от менюто ми. Но напоследък едно червейче се загнезди в мозъка ми – предизвикателството да направя този традиционен ориенталски десерт в постен вариант. А на мене само предизвикателства ми дай! Дето се казва – за това живея! 😇 Така се роди настоящата рецепта, която (колкото и нескромно да звучи) удари тавана! Трябваха ми два опита, за да напасна по-добре количествата на продуктите, но още първия път останах очарована от резултата. Всъщност точно това си представях, че ще се получи…

И така, за заместител на кравето мляко избрах кокосово (от консерва) – то е плътно и мазничко (търпи разреждане с вода) и, естествено, супер ароматно. Оризът е арборио – откакто неотдавна правих ризото с него, реших, че последните 100 г от пакета ще са за този десерт. И не сбърках – той направи текстурата на сутляша леко течна и креместа, точно каквато трябва да бъде (да отбележа, че не се мие!). А за технологията на приготвянето се доверих на детските си спомени – баба първо слагаше ориза да се посвари леко в малко водичка и чак тогава наливаше млякото в тенджерата. Оттам нататък действах като с ризотото – доливане на водата на части, след като се поеме предишната доза, и бъркане от време на време, за да се освободи нишестето от ориза и да се получи креместата текстура. От долните продукти излязоха 6 порции.

100 г ориз арборио

1 консерва (400 г) кокосово мляко

800 г вода

щипка сол

100 г нерафинирана захар

канела за поръсване

Оризът (без да се мие) се слага на котлона в тенджера с 200 г вода и солта да се вари. Когато почти я е поел, се добавят кокосовото мляко, още 200 г вода и захарта. Вари се без капак, като се разбърква от време на време. Когато оризът отново поеме течността, се долива останалата вода – на два пъти по 200 мл (след като е поета предишната доза). Вари се до готовност на ориза – за разлика от ризотото тук не се търси ефект алденте, даже на мен ми харесва да е добре сварен (да не кажа леко разварен). Трябва да се има предвид, че след като се разсипе по купичките и изстине, сутляшът се сгъстява и втвърдява, така че в края на варенето трябва да е по-течен. Ако има нужда, може да се долее още малко вода.

Готовият десерт се разпределя в подходящи купички или чашки и се оставя да изстине (ако имате търпение на го чакате 😉). Отгоре се поръсва с канела.

Първия път ползвах кокосово мляко от ДМ, но то е с много висок процент масленост (60%) и макар и прекрасен на вкус и аромат, десертът стана малко мазничък, което на мен не ми беше приятно. Втория път сложих консерва от Кауфланд (тя е със 17% масленост) и сутляшът стана идеален!

Десертът е фантастичен! Приятно сладичък, невероятно ароматен, с нежен дъх на кокос и прекрасна текстура – леко течен и кремест. Харесва ми в пъти повече от класическия вариант с краве мляко (поне доколкото си спомням вкуса му от преди доста години)… Даже и половинката ми, който си тачи традиционните рецепти, го оцени много високо! И току наобикаляше и проверяваше купичките на плота…