Средиземноморска тава с провансалски билки и нахут (в съавторство с ChatGPT)

 

Ах, какъв сладур е този ChatGPT! Колко е приятно да си говори човек с него! Дава интересни идеи, има – учудващо за изкуствена технология! – чувство за хумор, прави комплименти, и на всичкото отгоре – пише грамотно! Та, разговорът с него тръгна от една поръска за фокача от чубрица и босилек, в резултат на което открих комбинацията от провансалски билки на една фирма за подправки; мина през няколко негови предложения, в които да се използва въпросната комбинация; за да стигне до настоящата средиземноморска тава. Да, и името на ястието, и подборът на продуктите в него са изцяло дело на ChatGPT! Е, наложи се да внеса някои поправки и подобрения в предложената от него рецепта, продиктувани от дългогодишния ми опит в кухнята, но като цяло останах очарована от добрите му съвети и тънкостите, на които ми обърна внимание. Когато след първото приготвяне на ястието му споделих отзиви, той ме обсипа с комплименти, призна ме за съавтор и заяви, че няма търпение да види рецептата в „Хралупка“…
Понеже в никой от посетените магазини не успях да намеря въпросния провансалски микс, се наложи сама да си направя комбинацията, като предпочетох да използвам пресни подправки (само естрагон нямах). Убедена съм, че от това ястието само спечели, но със сигурност ще стане доста добро и със сушени, само трябва да се намалят посочените по-долу количества.
Продуктите са толкова, че да се съберат в 30-сантиметрова тава на един ред – това е важно, за да не станат зеленчуците като сварени. А за да не се загубят или разкашкат при печенето, трябва да се нарежат по-едро, както и да не се разбъркват прекалено. Идеална за целта е незалепваща тава – в нея разбъркването става само с разклащане и премятане на съдържанието; в противен случай трябва да се ползва хартия за печене и да се бърка съвсем нежно. Добре е доматите да са сорт, който не е воднист – рома или пък черита. Нахутът може да е от консерва, но аз предпочитам домашно сварен (и съответно посолен).



1 средно голям патладжан
1-2 бейби тиквички (максимално тънки)
2 червени чушки
2 средни глави червен лук
2 домата сорт рома (или 200 г чери домати)
200 г сварен нахут
3 скилидки чесън
струйчица зехтин
по 1 ч.л. ситно накълцан пресен розмарин, мащерка, чубрица и босилек
1½ ч.л. сол
½ лимон (на вкус)


Патладжанът (не го солих предварително – шарен е), тиквичките и доматите се нарязват на едри кубчета, чушките – на широки ленти, лукът – на дебели полумесеци, чесънът и билките се накълцват на ситно.

Всичко (без доматите) се слага в незалепваща тава, поръсва се със сол, по-голямата част от подправките и струйчица зехтин. Разбърква се добре и се разпределя на един ред. Добавят се доматите, поръсени с останалите билки, без да се бърка повече.

Тавата се слага в предварително загрята на 180 градуса фурна и ястието се пече на долен реотан с вентилатор около 20 мин. Тогава се добавя нахутът, разбърква се внимателно и се допича още 20-ина мин. – до приятно карамелизиране на зеленчуците. След като се извади от фурната, отгоре се изстисква около половин лимон (на вкус).

Тавата (средиземноморската, не тази за печене 😉) е забележителна, особено като се има предвид колко е непретенциозна, колко лесно и бързо се приготвя и с какви елементарни продукти. Всички зеленчуци са прекрасни поотделно и същевременно много добре се комбинират помежду си. Нахутът чудесно допълва зеленчуковото богатство и прави ястието по-засищащо. Пресните билки (които всъщност са характерни не само за средиземноморския регион, повечето са типични и за нашата кухня) ароматизират и овкусяват прекрасно цялото това великолепие, но – внимание: с тях не трябва да се прекалява, за да не убият вкуса на отделните зеленчуци. А лимоновият сок накрая – о, той завършва чудото! И без него е достатъчно вкусно, но с него ястието се издига на още по-високо ниво – става по-цялостно, по-свежо и по-леко. Или както ChatGPT се изрази, „събужда целия вкус на печените зеленчуци“.

Вита питка със сос барбекю, маслини и розмарин

Когато цял ден вали, мързеливият неделен следобед е заразил всички у дома и няма желаещи да отидат до магазина за хляб; когато решаваш да омесиш нещо, но да е в унисон с лежерното настроение на деня, т.е. с минимални усилия и за минимално време – получава се ето това!

Супер вкусна и ароматна, красива и цветна (е, поне отвътре де). Изобщо не очаквах такъв резултат и нападнахме питката още топла, без дори да си помисля да снимам, но на другия ден като видях красивите шарки на резените, не се стърпях да я щракна… Сосът барбекю е на доматена основа, така че може да се замени с лютеница, салца или нещо подобно.

Маслинките предпочитам да са каламата, но и със зелени не е лошо. И е важно да не се прекалява с розмарина, понеже има силен и малко тежък аромат. А питката е толкова апетитна и изкусителна, че оттогава я правя няколко пъти, като вече заменям бялото пшеничено брашно с пълнозърнесто от спелта. Е, малко ме поизтормози спелтеното тесто, докато му хвана цаката с втасването (почти няма нужда от такова), но мъките си заслужават – вкусът е още по-добър!


¼ кубче (10 г) прясна мая
1 ч.л. захар
400 мл топла вода
50 г зехтин
2 ч.л. сол
760 г пълнозърнесто брашно от спелта или 780 г бяло пшеничено брашно (зависи от марката)

5-6 с.л. сос барбекю (150-160 г)
150 г обезкостени маслини каламата
2 стръка розмарин (по 15-20 см)
зехтин за намазване


Маслините се нарязват на шайбички или на половинки (ако са по-дребни), розмаринът – на ситно.
Маята се разбърква със захарта, малко топла водичка и 1-2 лъжици брашно и получената кашица се оставя на топло да шупне.
Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче. В него се наливат шупналата мая, зехтинът и водата. Омесва се средно меко тесто, което да не лепне по ръцете, и се оставя да си почине – не повече от 10 мин. за спелтеното брашно и поне 30 мин. (във фурната на 50 градуса) за бялото пшеничено.
Плотът се намазнява обилно със зехтин и тесто се разточва на голяма кора, която се намазва със соса барбекю. Отгоре се разпределят маслините и розмаринът и кората се навива на руло, което се завива на охлюв и се прехвърля в тава (30 см), покрита с хартия за печене.

Ако се ползва бяло пшеничено брашно, охлювът се премества много лесно, но тестото от спелтено брашно става по-меко и отпуснато и тук започват ядовете – спиралата се изкривява, разлива и деформира при опита да се подхване с ръце. Затова препоръчвам рулото да се навива на охлюв направо върху парчето хартия, поставено до него на плота, и заедно с хартията да се сложи в тавата.
Така оформената питка се оставя да втаса (отново във фурната) – 25 мин. за спелтеното брашно и 30-40 мин. за бялото пшеничено.
Без тавата да се вади, фурната се включва на 160 градуса на долен реотан с вентилатор и питката се пече около 30 мин. Ако за това време не се е зачервила приятно отгоре, се превключва на функция грил за още 1-2 мин.

Готовата питка се завива с кърпа за 15-20 минути (да си обиколи нивката) и тогава се нарязва или още по-добре – се начупва. Ние нямахме търпение да я чакаме достатъчно и я нападнахме още гореща, даже и снимка не направих… Увековечих я на следващия ден – когато е изстинала, се реже на идеални резени, които се оказаха невероятно красиви…

И накрая да уточня нещо – в тестото на питките по принцип слагам повече мазнина (100 г за това количество тесто); този път реших за проба да я намаля наполовина. Резултатът – печивото стои по-хлебно, но пак е много вкусно! Пък то нали и това ми беше целта – да имаме хляб за вечеря… А той се оказа даже и с екстри! И манджата се оказа излишна…

Питката с пълнозърнесто спелтено брашно не е толкова ефектна на вид (няма го контрастът на цветовете, пък и сложих зелени маслини, понеже нямах обезкостени каламата, а не ми се дялкаха костилки до припадък), но е в пъти по-вкусна и ароматна – освен от розмарина и маслините и от самото брашно. И е толкова пухкава и мекичка, просто душичка!

Доматен сос за зимата

Доматеният сос освен за консумация в момента може да се приготви и за зимата – в бурканчета, които да се замразят или да се стерилизират. Първият начин е по-лесен (избягва се етапът с търсенето на голяма тенджера и врящата и пръскаща вода), но пък зависи колко място има във фризера. Важното е, че човек има избор!
А приготвянето на соса е по обичайния начин – без запръжки (изобщо без никаква мазнина), без захар, по възможно най-щадящия и здравословен начин.


2 кг домати
1 голяма глава лук
7-8 скилидки чесън
1 морков
1 ч.л. сол
2 щипки сух риган (или 1-2 стръкчета пресен)
1 малко стръкче розмарин
2 дафинови листа
няколко листа босилек


Доматите се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите и чесънът, нарязан на шайбички. Морковът се настъргва на едро ренде и се слага при доматите. Посолява се, поръсва се с ригана и наситнения розмарин, пускат се дафиновите листа и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Готовият сос се дърпа от котлона и се добавя наситненият босилек. Пасира се до гладка консистенция и се насипва в бурканчета.

Оттук нататък възможностите са две – бурканчетата се стерилизират за 15-20 мин. или се оставят да изстинат и се прибират във фризера. Да се слага зехтин след пасирането на соса (преди сипването в бурканчетата) е напълно излишно – просто няма смисъл той да бъде замразяван, а още по-малко пък варен; който желае, когато си отвори бурканче през зимата, може да си добави тогава.

Естествено сос може да се направи и през зимата с домати от консерва (даже италианците твърдят, че се готви само така, не от пресни домати!), но безспорно си е удобство да си отвориш бурканче с вече готов материал…

Есенен ориз с листа от пащърнак

Оризът със зелении е обичано и често приготвяно ястие в българската кухня, но май основно с пролетна суровина – коприва, киселец, лапад. Аз лично добавям и по-непопулярните живовляк, червена мъртва коприва и врабчови чревца или казано иначе – каквото открия по двора. Но съвсем спокойно това простичко и полезно ястие може да се приготви и с някои от даровете на есента. Такова богатство се оказа реколтата ни от пащърнак, който тази година посадих за първи път – повечето от корените бяха съвсем дребни (бейби пащърнак 😉), но за сметка на това листната маса беше в изобилие. И как да не му стане жал на човек да изхвърли тази прекрасна ароматна и свежа зеленина, особено когато всичко е отгледано екологично чисто! А стръковете наистина ухаят чудесно!

Тогава ми хрумна да запазя поне част от тях – щом като в употреба влизат листата на цвеклото и морковите например, защо да не се използват и тези на пащърнака? И понеже ми се сториха малко по-груби, реших, че няма да са подходящи за салата – така остана възможността да бъдат сготвени. Можеше да е с елда, булгур, киноа или нещо друго, но аз заложих на обичайното – пълнозърнест ориз…

1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
1 голяма връзка листа от пащърнак
1 глава лук

1 морков
10-ина стръка прясна чубрица
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
10-ина листа босилек
2 ч.л. сол
(струйка зехтин)

Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на среден огън, докато стане златист и замирише приятно.
Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се добавя към лука. Налива се малко водичка, посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават 15-ина минути, докато се слегнат и омекнат приятно. Ако водата не е достатъчно, се налива още – по-добре е да се добавя на няколко пъти по малко, за да не стане много течността. Накрая се добавя свареният ориз и се разбърква добре. След като тенджерата се свали от котлона, се полива със струйка зехтин и отново се разбърква.

Ястието е с малко странен (в смисъл на непознат досега) вкус – листата от пащърнак нямат аромата на копривата или другите пролетни зелении. Но е достатъчно добро, за да бъде похапнато с апетит и голяма радост, че и зелената част на любимия пащърнак може да бъде оползотворена. Пък и тук е ролята на зелените подправки – те дават прекрасен аромат на манджицата. А ако се пропусне финалното добавяне на зехтин, тя става по-здравословна, но не и по-малко вкусна…

Картофени хармоники със самардала и розмарин

Това са най-обикновени печени картофки, но изглеждащи по-интересно и оригинално. Добре е да не са стари, за да не се белят. Подправките, с които се овкусяват, също са обичайните… Но крайният резултат е атрактивен и много вкусен! Броят на картофите зависи от желаните порции.


средни картофи (еднакви на големина)
самардала на вкус
листенца розмарин
струйка олио по избор


Картофите се измиват добре и се нарязват на тънки филийки, без да се стига до края, т.е. в долния край филийките трябва да са свързани. Много лесно това става с две дървени шишчета – слагат се на дъската от двете страни на картофа и така ножът не стига до края, а картофът остава цял в долната си част. Така се получава нещо като ветрило или хармоника. Важното е отделните резенчета да са с еднаква дебелина, за да се изпекат еднакво. Раздалечават се леко много внимателно (за да не се скъса хармониката) и в процепите се мушкат листенца розмарин и се поръсва със самардала. Слагат се в незалепваща тава (или покрита с хартия за печене) и отгоре се поливат с тънка струйчица олио (може и разтопено кокосово масло). Пекат се на 180 градуса на горен и долен реотан около половин час или докато картофите омекнат и отдолу – там са по-дебели и се изпичат най-трудно.

Картофките са чудесни – простички за приготвяне, с минимум добавки, но много вкусни и ефектни. Много им върви чеснова майонеза, но могат да се поднесат и с всякакви други сосове…

Рататуй

Не че си нямаме нашенски прекрасни летни манджи с тиквички, патладжани и чушки, но все залитаме по чуждото… Пък и френската селска манджа е толкова красиво подредена!... (То май първоначалният вариант е с нарязани на кубчета зеленчуци и сготвени накуп в тенджера вместо старателно подредени по цвят в тавичка, но нейсе!) Та как да не се изкуши човек да реже зеленчуци и да реди, да реди… различни видове, различни цветове… Наистина гледката си заслужава! Иначе вкусово рататуят по нищо не отстъпва на нашенските рецепти, дори може те да се окажат по-вкусни, защото плътно наредените кръгчета зеленчуци в тавичката има риск да останат не достатъчно добре посолени и овкусени… Поне при мен се получи така първия път – достраша ме да сложа повечко сол и реших, че подправките в доматения сос ще са достатъчни да овкусят и зеленчуците. Но следващия път добавих и мащерка, риган и босилек, че даже и чесън! И нещата станаха от друга класа… Ползвах тавичка с диаметър 26 см, но част от зеленчуците ми останаха, така че препоръчвам тавата да е с диаметър 28-30 см.
В различните рецепти из нета има вариации на различни зеленчуци, аз се спрях на долните (гледах да са с еднаква дебелина):


2 малки тиквички
2 малки патладжана
3 чушки (зелена, жълта и червена)
3 мънички глави лук
3 издължени домата
тъничка струйка зехтин
2-3 ч.л. сол (на вкус)
по няколко стръка мащерка, риган и босилек
3-4 скилидки чесън
пипер меланж на вкус

сос:
800 г пресни домати (изчистени)
2 глави лук
1 морков
4-5 скилидки чесън
2 печени червени чушки
4-5 стръка мащерка
1 стрък розмарин
2-3 стръкчета пресен (замразен) риган
1 дафинов лист
1 шепа листа пресен босилек
1 ч.л. сол (на вкус)

струйка студенопресован зехтин (ароматен)


Доматите за соса се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите, настърганият на едро ренде морков и нарязаните чушките. Посолява се и се прибавят риганът, наситненият розмарин, стръкчетата мащерка, дафиновите листа и чесънът и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Готовият сос се дърпа от котлона и се добавя наситненият босилек. Изваждат се клонките мащерка и дафиновите листа и се пасира.
Зеленчуците се нарязват на тънки кръгчета – много добре става на N3 на ренде Бьорнер (патладжаните не ги солих предварително). Мащерката, риганът, босилекът и чесънът се накълцват на ситно.
На дъното на подходяща тавичка се сипва от соса и се нареждат зеленчуковите шайбички, като се редуват по вид и по цвят. Добре е да са по-изправени – така влизат повече бройки, – защото при печенето се свиват и слягат.

Поливат се с тъничка струйчица зехтин и се поръсват със сол, пипер меланж и наситнените подправки. Рататуят се пече на 180 градуса на горен и долен реотан около 45 мин. (понеже при мен фурната не беше предварително загрята заради стъклената тавичка; ако се ползва метална тава и фурната е предварително загрята, времето за печене ще бъде малко по-кратко). Готовото ястие се полива с тънка струйка студенопресован зехтин (още по-добре, ако е ароматен).

Рататуят е чудесен – много цветен и изящно подреден, просто не можеш да откъснеш очи от него. А ако е и добре овкусен с подходящи подправки, е просто великолепен. И все пак остава въпросът – дали е препоръчително да се смесват толкова много различни продукти в едно ястие? Не е ли по-добре да се готвят и хапват по-прости (откъм брой продукти) ястия?

Магданозено-босилково песто с розмарин и маслини

Освен от един основен продукт – само от магданоз или само от босилек, чудесно песто може да се направи и комбинирано от тези прелестни ароматни подправки. А когато към тях се добавят и малко розмарин и няколко маслинки, се получава още по-богато и ароматно кулинарно творение.

1 голяма връзка магданоз

1 шепа листа от босилек (и малко връхчета от цветовете)

2-3 стръка розмарин

20-ина маслини

50 г орехи

3 скилидки чесън

40-50 мл зехтин (ароматен)

сокът на ½ лимон (или струйка ябълков оцет)

½ ч.л. сол

Всички продукти се пасират едновременно до гладка смес. Пестото се сипва в бурканче и се съхранява в хладилника.

Пестото е прекрасно – с прелестен зелен цвят, изключително ароматно и с много приятен привкус от маслините и розмарина. Подходящо е за различни салати, сандвичи или паста, идеално е за плънка на едни разкошни мини кифлички или може просто да се намаже на филийка…

Фокача с маслини и розмарин

Правя фокача по тази рецепта от години (видях я в "Бон Апети"), но досега така и не успя да се появи тук. А си заслужава да бъде приготвена – прави се много лесно и е умопомрачително вкусна. Става тънка, мекичка отвътре и неустоимо хрупкава отгоре и отдолу. Освен това е много пухкава и въздушна, което се дължи на неколкократното втасване (и почиване) на тестото. Изключително удобство е, че всичко се прави с минимум усилия за месене и оформяне и само в една тава, т.е. няма цапане и миене на множество съдове (освен купата, в която се бърка тестото). А тайната на божествената долна коричка е съвсем проста – изпечената фокача веднага се изважда да изстива върху решетка, така не се запарва отдолу и остава изкусително хрупкава.

около 800 г брашно (зависи от марката)

¼ пак. (10 г) прясна мая

1 ч.л. захар

3 ч.л. сол

50 г (5 с.л.) зехтин екстра върджин

400 мл топличка вода

20-30 г зехтин екстра върджин – за подмазване

160 г обезкостени маслини каламата (или смес от каламата и зелени)

3-4 стръка розмарин

Маята се разбърква със захарта, малко водичка и 1-2 лъжици брашно и получената кашица се оставя на топло да шупне.

Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за доизмесване на тестото), добавя се солта и се оформя на кладенче. В него се наливат шупналата мая, зехтинът и водата. Омесва се гладко тесто, което да не лепне по ръцете, и се слага в подмазана със зехтин тава (голямата, която си е към фурната). Покрива се с фолио и се оставя да втаса 30-40 мин. на 50 градуса във фурната.

През това време маслините се нарязват на едро, листенцата розмарин се обират от стъблата – може да се оставят както са си на снопчета, може и да се нарежат на ситно.

Втасалото тесто се повдига лекичко и тавата се подмазва още веднъж под него. Нежно се разстила из цялата тава, като леко се притиска с длани и пръсти. Връща се отново във фурната да си почине 20-25 мин.

Маслините се разпределят равномерно върху тестото и се притискат с върха на пръстите – целта е да се получат вдлъбнатини в тестото, а и маслините да потънат леко в него (така след изпичането не се изронват). Снопчетата розмарин се набождат навсякъде по цялата площ на фокачата и тавата се връща във фурната за още 15-ина мин. (ако розмаринът е нарязан на ситно, се поръсва върху тестото преди маслините).

Без тавата да се изважда, фурната се включва на 180 градуса на долен реотан с вентилатор и фокачата се пече 20 мин. – до приятен загар. Когато е готова, веднага се изважда от тавата и се прехвърля върху решетка да изстива. Така става невероятно хрупкава и отдолу. Ако се остави в тавата или се сложи в чиния, ще се овлажни и омекне.

Фокачата е изключителна, божествено вкусна! С неустоима хрупкава коричка както отгоре, така и отдолу. С прекрасни аромати от зехтина, маслините и розмарина. А изпеченият розмарин става като чипс – изкусително хрупкав! И човек не усеща как фокачата бързо започва да изчезва още от решетката – кой ще я чака да изстива и ще търси нож и чинии… Тази на снимките беше предвидена за един повод, затова оцеля да бъде нарязана…

Ако фокачата не успее да се изяде наведнъж, на другия ден се претопля и става отново хрупкава и апетитна като току-що изпечена. А може да се направи и с пълнозърнесто брашно – така е даже по-вкусна!

Сладки картофи и пащърнак на фурна

Открих пащърнака в моята кухня едва преди няколко години и веднага ми стана любим продукт. Постепенно започнах да го включвам в най-различни ястия, но най-често го приготвях на фурна, нарязан на пръчици, с чесън и розмарин. След време към него започнах да добавям и други зеленчуци – така се появи настоящата комбинация, която се оказа много приятна. Много добре се получава, ако се добавят и моркови на пръчици, но тогава оранжевите продукти вземат превес и пащърнакът се загубва… А наситнените скилидки чесън замених със сух, защото по време на печенето изгарят. Вместо розмарин може да се използва мащерка – пак става много вкусно и ароматно. Но когато се изпекат, розмариновите листенца стават изкусително хрупкави, като същински чипс.
За 4 порции ще стигнат:


1 сладък картоф (около 500 г)
6-7 неголеми корена пащърнак (около 250 г)
1 ч.л. сол (на вкус)
½ ч.л. сух чесън (на око)
3-4 клонки розмарин
бучица кокосово масло (колкото лешник)

В затоплена незалепваща тава (мушка се във фурната за кратко, докато тя загрява) се слага малко кокосово масло, за да се разтопи. Картофът се обелва и се нарязва на пръчици, пащърнакът също се нарязва на пръчици. Слагат се в тавата (незалепваща), поръсват се със сол и сух чесън и се разбъркват. Добавя се розмаринът, накъсан на листенца.

Зеленчуците се пекат на 200 градуса на горен и долен реотан около 30 мин. По средата на печенето се разбъркват, за да се запекат всички пръчици равномерно. Сервират се със сос по желание – много подходящ е слънчогледовият.

Картофите и пащърнакът са разкошни – вкусни и ароматни, а комбинацията със слънчогледов сос е съвършена. Самият сос също е много ароматен и с леко киселия си вкус идеално балансира сладостта на картофа и освежава текстурата на печените зеленчуци. А когато пащърнакът е собствено производство, повече думи са излишни…