Нестандартен доматен сос

2 кг домати
1 голяма глава лук
7-8 скилидки чесън
1 морков
1 ч.л. сол
2 щипки сух риган (или 1-2 стръкчета пресен)
1 малко стръкче розмарин
2 дафинови листа
няколко листа босилек
струйка студенопресован зехтин (може и ароматен)


Доматите се обелват и се нарязват небрежно.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се доматите и половината чесън, нарязан на шайбички. Морковът се настъргва на едро ренде и се слага при доматите. Посолява се, поръсва се с ригана и наситнения розмарин, пускат се дафиновите листа и тенджерата се оставя без капак на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Когато ястието почти е достигнало желаната гъстота, се добавя останалият чесън и се готви още няколко минути.
Готовият сос се дърпа от котлона и се добавят наситненият босилек и малко зехтин.
По желание сосът може да се пасира до гладка консистенция, а може да се остави и така – да личат парченцата домати, лук, чесън и морков – зависи от предпочитанията ви или от предназначението на соса.

Понякога беленето на доматите ми е много отегчително и пипкаво и тогава ползвам друг похват – нарязвам ги на четвъртинки, почиствам дръжката и настъргвам на едрото ренде, докато в ръката ми остане само люспата.

Както добре се вижда от горното описание, приготвянето на соса не е по класическия метод със запържване на лука и чесъна в началото и добавяне на захар за убиване на киселината на доматите. За да избегна запръжката, първо сварявам зеленчуците до изпаряването на течността, а мазнината добавям чак след свалянето от котлона – така спокойно мога да ползвам екстра върджин зехтин, без да го унищожавам с термична обработка. Захарта пък заменям с настърган морков – така сосът ми харесва, не ми киселее, а морковът изобщо не ми пречи на вкуса…
На някого може да се види голяма разправия чесънът да се слага на два пъти – естествено може да се сложи всичкият наведнъж. Въпросът е, че по време на готвенето ароматът му се променя, а на мен ми харесва и по двата начина – и сготвен, и не чак дотам. Затова искам да постигна и двата ефекта в моя сос (е, може и да се заблуждавам, че в един и същи сос ще получа и двата аромата – и на сготвен, и на полусуров чесън, и дано желанието ми не ви се стори прекалено наивно и смешно; но пък може това да е щипката чудатост, която прави моя сос уникален и толкова вкусен!). В зависимост от това кой чеснов аромат предпочитате, добавете чесъна в началото или към края на готвенето.

Доматеният сос е идеална добавка към чушки, тиквички на фурна или картофени кюфтета и си е направо задължителен за пица и някои рецепти със спагети…