Пържени чушки с доматен сос

Пърженето вкъщи не е на почит и единственото, което се пържи регулярно, са мекиците в неделните утрини (и то не всяка седмица). Но понякога човек се изкушава да хапне нещо и от тази нежелана категория. Понякога наистина е трудно да устоиш на аромата на пържени чушки, поръсени с оцет още току-що извадени от врящата мазнина. И ако това се случва един-два пъти на няколко години, „прегрешението“ не е толкова страшно…


зелени чушки (колкото ви душа иска)
олио за пържене
сол
ябълков оцет на вкус


Чушките се измиват и се подсушават добре (и без друго при пърженето пръска много – ако са мокри, ще е направо страшно). Мазнината се сгорещява добре и чушките се пържат, като се обръщат от всяка страна до приятен златист загар на кожицата. Изваждат се в подходящ съд и веднага се посоляват и се поръсват с оцет на вкус, като лекичко се разкъсват в долния край, за да могат солта и оцетът да проникнат и във вътрешността им. За мен са по-хубави, когато са по-киселки, но всичко е въпрос на лични предпочитания.
Оставят се да престоят така поне няколко часа, за да си поемат от солта и оцета. По някое време може да се разбъркат, за да може и тези, които са отгоре, да се овкусят. Най-добре е да се консумират на следващия ден – тогава великолепният вкус е гарантиран.

Препоръки за чушките и пърженето:
Аз заложих на чушки за пълнене (известни са и като долма чушки) – те са по-дебели и месести и след пърженето остава нещо, което да се хапне; при т.нар. „чушки за пържене“, както са известни по пазарите (казват им още „козирог“), след пърженето остава почти само люспата, защото те са по-тънки и слаби.
За пърженето си подгответе котлон или печка на двора или поне на терасата – чушките пръскат изключително много и аз поне никога не бих си причинила това да ги пържа вътре в кухнята… А за обръщането им ползвах дълга щипка – иначе пръска не само по плотовете и стените наоколо, а и по ръцете и лицето…

Чушките са много хубави и само така, с някаква салата за добавка, но много им подхожда и доматен сос – комбинацията е класическа!
Сосът може да е пасиран фино, но може да се остави и да личат парченцата домати, лук и чесън – отново е въпрос на предпочитание или настроение.

2 кг домати
1 голяма глава лук
7-8 скилидки чесън
1 морков
1 ч.л. сол
2 щипки сух риган
1 малко стръкче розмарин
няколко листа босилек
ароматен зехтин


Доматите се обелват, нарязват се (няма нужда да им се придава някаква конкретна форма или големина) и се слагат в тенджера без капак на котлона. Добавят се лукът и половината чесън, нарязани на ситно. Морковът се настъргва на едро ренде и се слага при доматите. Посолява се, поръсва се с ригана и наситнения розмарин и тенджерата се оставя на среден към слаб огън, докато се изпари течността. От време на време се разбърква, за да не загори. Когато ястието почти е достигнало желаната гъстота, се добавя останалият чесън и се готви още няколко минути.
Готовият сос се дърпа от котлона и се добавят наситненият босилек и малко ароматен зехтин. (Това е малко нестандартно приготвяне на доматен сос, повече обяснения за иновациите има тук.)

В чиния се слагат по две или три чушки и се поливат с няколко лъжици сос. И воала – имаме превъзходно лятно ястие!