Супа от коприва със застройка от сусамов тахан

Обикновено копривата (особено първата младичка и нежна пролетна реколта) присъства в менюто ни в суров вид – в салати, на песто или като част от гарнировката на разни брускетки. Този път обаче изневерих на себе си и… я ползвах за супичка. Все пак има едно НО: всичко беше сготвено за минимално време и по максимално щадящ начин, без запръжки и тежки застройки. С други думи – не бланширах копривата предварително, както е по всички рецепти, а я накълцах сурова на дъската и я добавих в тенджерата, след като изключих котлона. А за застройка ползвах… сусамов тахан! От доста време знам за това приложение на тахана, но все не ми е падала сгода да го изпробвам, така че сега реших, че това е моментът! В резултат – получи се прекрасна копривена супа, лека и свежа, приятно гъстичка и чудесно замътена. Количествата на продуктите не са строго определени, може да се действа на око и според наличностите, при мен бяха следните (за по-рядка супа водата може да се увеличи):

1 купа коприва (80 г)
2 връзки (10-ина стръка) пресен лук
2-3 щипки сух джоджен
2 ч.л. червен пипер
50 г фиде (пълнозърнесто)
2 моркова
2 ч.л. сол
2 с.л. с връх (50-60 г) сусамов тахан (пълнозърнест)
2 л вода (може и повече)


Лукът се нарязва на ситно, копривата се накълцва небрежно с нож на дъската (без да се пипа, върхът на ножа се държи с другата ръка), морковите се настъргват на едро ренде.
Във вряща вода се слагат лукът, джодженът, червеният пипер и солта. Вари се 4-5 минути и се добавя фидето. След около още 5 минути котлонът се изключва и тогава се прибавят морковите и копривата. Тенджерата се оставя на горещия котлон и това е напълно достатъчно морковите и копривата да се сготвят.
Таханът се разбърква в купичка с малко бульон от тенджерата на рядка смес, с която супата се застройва. Сервира се с добавка от пресован чесън и оцет, макар че и без нея е достатъчно вкусна.

Колкото и да избягвам да обработвам копривата и другите диворастящи зелении термично, си признавам, че супата стана фантастична! Много свежа и лека, с вкус и аромат на пролет. Сусамовият тахан се оказа идеален за застройка – пасна прекрасно на копривата вкусово и чудесно замъти супата, така че смятам и занапред да се възползвам от него в тази му роля.

Баница с манголд

Какво прави човек, когато му се случи да не може да заспи нощем? Ами гледа видеа в нета! Какви видеа ли? Ами на всевъзможни баници, бюреци и тем подобни турски тестени изкушения и си избира рецепта за букета от манголд, който чака реда си в хладилника. По-младите и крехки листенца бяха вложени в една свежа цветна салата, а по-едрите и вероятно по-трудносмилаеми в суров вид останаха за баница (заедно с малко киселец и коприва). Но ми се искаше този път да пробвам някаква по-различна технология от тази, която си знам, затова си отгледах на видеа. Оттук обаче дойде и проблемът – кое от тях да избера? Всички бяха нови за мен, всички бяха интересни. Затова, както обикновено, реших да съчетая идеи от различни рецепти, което… се оказа грешка. В крайна сметка се спрях на две видеа – едното за квадратни банички, а другото – за дълги прави многолистни рула; и двете се оформяха от сгънати като плик кори, но в първия случай корите се дърпат, а във втория се точат (е, имаше и известна разлика в продуктите). Аз обаче реших да комбинирам двете технологии, като направя баницата под формата на дълги рула, но с дърпани кори, сгънати на плик, което доведе до известни неудобства, за щастие – не и непреодолими… Оказа се, че пликът от дърпани кори не може да се разтегли на правоъгълна кора, която после да се навие на руло, и се наложи нова почивка на тестото, за да се отпусне отново глутенът. В крайна сметка успях да оформя шест рула и да изпека разкошна баница. Да, наистина стана великолепна – с невероятно фини многолистни кори, с чудесна плънка и прекрасен аромат.
Що се отнася до тестото – и тук направих комбинация от няколко рецепти, като не подминах и моята (която си знам от майка) – сложих и оцет, въпреки че не го видях при нито една туркиня; за сметка на това в почти всички видеа имаше суха мая, което за мен е странно – в баничното тесто няма набухватели. Но реших, че като ще пробвам нови неща, ще пробвам и това – мая в тестото; в крайна сметка количеството ѝ е пренебрежимо малко. В готовата баница тя изобщо не личи – корите са си съвсем тънки и фини като тези без мая; но установих разлика в тестото – по време на почивката то беше бухнало лекичко и се дърпаше нетипично лесно.
Брашното, което ползвах, за съжаление е бяло – на „София мел“ за баница. И като за първи опит с това тесто и тази технология на приготвяне, направих по-малка доза, но следващия път със сигурност ще я удвоя, защото всичко се оказа много удачно – и вкусно, и лесно за правене. Особено ми допадна разточването на топчетата тесто на кори и поставянето им една върху друга на кула – хем е много компактно и подредено, хем изобщо не залепват помежду си, а после с тях се работи много бързо и лесно.


1 ч.ч. (240 мл) вода
½ ч.л. (2 г) суха мая
1 ч.л. захар
1 с.л. зехтин (олио по избор)
1 с.л. оцет
1 ч.л. сол
около 400 г брашно (може да варира в зависимост от марката)

200 г манголд
50 г киселец
50 г коприва
1 ч.л. сол
по 1 щипка джоджен, риган и чубрица (сушени)
120 г тофу

100 г зехтин (олио по избор)


Водата се сипва в купа и се добавят маята, захарта, олиото, оцетът и брашното (не всичкото, част от него трябва да остане за месенето и разточването). Омесва се меко тесто, което не лепне по ръцете. От него се оформят 12 топчета, покриват се с найлонче и се оставят да си починат 15 мин.
Зехтинът се слага в подходящ съд и се затопля.
Всяко топче се разточва на кора с диаметър около педя и се изтупва от излишното брашно.

Корите се подреждат една върху друга в тавичка, като всяка се намазва със зехтин. Покриват се с найлонче и се оставят да си починат 30 мин.

През това време се приготвя плънката – манголдът, киселецът и копривата се нарязват и се намачкват (сурови) със солта. Добавят се джодженът, риганът и чубрицата и се разбърква добре. Тофуто се намачква с вилица.
Корите се обръщат в тавичката – долните, т.е. първите разточени, да дойдат най-отгоре, за да се започне работа с тях. Вземат се 2 кори и както са си една върху друга, се раздърпват с ръце на намазнен плот на тънка кора – става изключително лесно и бързо.

Намазва се със зехтин и се сгъва на плик на два етапа – първо една трета от кората се сгъва върху средата, после – другата третина по същия начин.

Намазва се отново с мазнина и отново двете третини (този път в другата посока) се сгъват върху средата.

Оттук нататък според първото видео, което си бях харесала, би трябвало в средата на всеки плик да се сложи плънка и четирите ъгъла да се загънат към центъра – така се получават квадратни банички. Но нали аз си бях наумила моята да е на рула, опитах да раздърпам получените пликове на правоъгълна кора, което се оказа много трудно – тестото веднага се връщаше обратно. Това наложи да оставя шестте плика да си починат още около 30 мин. – така издължаването им до правоъгълник стана малко по-лесно, но отчитам този начин на оформяне за грешка: или трябваше да следвам докрай показаното във видеото (т.е. да направя квадратни банички), или трябваше да пропусна втория етап от оформянето на кората на плик и да сложа плънката по дължина след първото сгъване, след което да навия на руло.

В крайна сметка по дългата страна на всяка кора се слага 1/6 от плънката, поръсва се с 1/6 от тофуто и се завива на руло.

Получените рула се подреждат в тава върху хартия за печене и се намазват с остатъка от зехтина.

Баницата се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан 30 мин. (последните 5 мин. включих и вентилатора за по-равномерен загар).

Баницата е фантастична! С няколко слоя крехки и тънки ронливи кори, вкусна плънка и чудесен аромат. Тофуто не е решаващо за вкуса, по-скоро е за цвят, текстура и богатство на плънката, така че който го недолюбва, спокойно може да го пропусне; със зелениите също може да се варира. Маята изобщо не се усеща – корите са изключително фини и хрупкави като тези без никакъв набухвател; може би има роля за тестото – то беше много нежно и се дърпаше неочаквано лесно (предполагам защото корите бяха почнали леко да втасват). И е извънредно трудно човек да се ограничи само с няколко парченца от тази вкуснотия…

Пълнозърнести хапки със зелении

В сезона на пролетните зелении винаги съм изкушена от нещо тестеничко с тяхно участие – или ще е великолепният пай "Слънце", или по-мързеливият за приготвяне галет, или пък апетитното хачапури. Този път обаче си представях нещата в по-дребни размери, затова реших отново са заложа на формичките за тесто, с които преди доста години се обзаведох с огромно желание, а не съм ползвала комай оттогава… Иначе тестото и плънката са си същите, като само малко намалих количествата на слънчогледа и на зелениите. Получиха се разкошни хапки (е, малко по-големички са де, защото използвах средната формичка) – с хрупкаво тесто както отгоре, така и отдолу, и богата и много ароматна плънка. От долното количество продукти излязоха 13 бройки, но всичко зависи от големината на кръгчетата, които ще се изрежат; станаха и доста дебелички, понеже слагах повечко плънка (някои даже леко се отвориха при печенето), но това беше целенасочено – да преобладават зелениите, а не тестото.


тесто:
400-420 г пълнозърнесто спелтено брашно
80 г зехтин
200 мл затоплено бяло вино
2 ч.л. сол

плънка:
около 200 г зелении (по 70-80 г киселец и коприва и голяма връзка магданоз)
1 връзка пресен лук
1 връзка пресен чесън (зелената част)
1 ч.л. сол
по 1 щипка сушен риган, джоджен и чубрица

100 г белено слънчогледово семе
сокът от ½ лимон
½ ч.л. сол


Киселецът, копривата, лукът и чесънът се нарязват и се слагат с 1 ч.л. сол в суха тенджера на среден огън за съвсем кратко, само да спадне обемът им; трябва се бърка непрекъснато, за да не залепнат за дъното (в краен случай може да се сложи и малко водичка). Свалят се от котлона и се добавят магданозът и джодженът, нарязани на ситно, и сушените подправки. Сместа се разбърква добре и се оставя да изстива.
Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се и се пасира заедно с лимоновия сок и солта. Полученият пастет се добавя към зелениите и се разбърква добре. Ако разполагате с подходящ уред, който да смели добре всички зелении заедно със слънчогледовия пастет, термичната обработка може да се пропусне.
Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто и се оставя да си почине за 5-6 минути.
Тестото се разточва на набрашнен плот на тънка кора, но не прекалено, за да не залепне. Със съответната формичка се изрязват кръгове. Всяко кръгче се поставя във формичката, в средата се слага от плънката (аз слагах повечко) и формичката се сгъва.

Останалото тесто (изрезките) се премесва, разточва се отново и пак се изрязват кръгчета. Получените хапки (или питки – на когото както му харесва) се подреждат в тава върху хартия за печене и се поръсват със стрит риган или нещо друго – за украса.

Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 35 минути, като в последните 5 може да се превключи на функция грил за по-приятен загар отгоре и по-апетитна коричка.

Хапките са превъзходни – тестото е изключително вкусно и хрупкаво (и горната, и долната коричка са божествени), плънката също е прекрасна. Със зелениите може да се варира според предпочитанията и наличностите, формичките също не са определящи за крайния резултат – може да се изрязват кръгчета с какъвто и да е ринг и след като се прегънат, краищата да се притиснат с вилица. Със сигурност отново ще се получат красиви и вкусни минипайчета.

Пролетно просо с кладница

От два дни на шкафа ме очакваше една тарелка кладница, която бях купила без ясна идея какво ще я правя. Чудейки се как да я приготвя, се сетих, че скоро не бях готвила просо, и така реших да комбинирам любимите ароматни гъбки с дребничките златни семенца по вече наложилата се вкъщи рецепта. Но при положение, че се бях заредила и с по две връзки пресен лук и чесън от пазара, никак не ми се посягаше към старите глави. Така ястието претърпя известна промяна и се превърна в пролетно – стария лук и чесън замених с пресен, мащерката – с джоджен (не че мащерка не върви на пресен лук, но джодженът ми е някак по-пролетен), спанака – с младичка коприва и киселец. Останалото запазих – моркова за цвят и щадящия начин на готвене. И отново се получи цветно и вкусно ястие.
Ако не разполагате с киселец и коприва, те спокойно могат да се компенсират с по-голямо количество пресен лук.


1 ч.ч. (200 г) просо
2½ ч.ч. (600 г) вряща вода
3-4 стръка пресен лук
листата на 1 връзка пресен чесън
2 щипки джоджен
1 ч.л. сол
няколко листа киселец
няколко връхчета коприва

250 г кладница
бучица кокосово масло
щипка сол
1 морков


Просото се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. Преди готвенето се измива добре и се отцежда.
Лукът, чесънът, киселецът и копривата се нарязват на ситно, гъбите се накъсват на ленти по дължина.
Водата се слага на котлона и когато заври, се сипват просото, лукът, чесънът, джодженът и солта. Когато отново заври, котлонът се намалява. Готви се, докато просото поеме всичката течност – става много бързо, за 10-ина минути. Тенджерата се сваля от котлона, добавят се киселецът и копривата и се разбърква.
Докато се вари просото, тиган се загрява и се подмазва със съвсем малко кокосово масло. Изсипват се гъбите и се запичат за 7-8 мин., като към края се посоляват леко.
Морковът се настъргва на едрото ренде и заедно с гъбите се добавя към просото, след което отново се разбърква.

Пролетният вариант на вече познатото ястие е също толкова простичък и лесен за приготвяне и също толкова вкусен и полезен. Сготвен е отново по щадящ продуктите начин и с минимално количество мазнина. И е пак толкова цветен и приятен за окото. Копривата и киселецът спокойно могат да се пропуснат, а пресният лук да се увеличи – с повече лук ястието само ще спечели.

Булгур пилаф със зелении, сушени домати и манатарки

Дежурната рецепта за булгур вкъщи е тази, която открих преди години на пакета, когато за първи път реших да обърна внимание на тази толкова хвалена храна. Тя (рецептата) се оказа толкова добра, че известно време не си и помислях да търся друга. Но постепенно установих, че този базов вариант може да се обогати и с други продукти. Така първо към булгура добавих сушени домати и манатарки, а сега към тях се присъединиха и любимите ми диворастящи зелении – в случая коприва и киселец (спокойно може да бъдат и други), в компанията на пресен лук, който зае мястото стария. А те – зелениите – са сготвени максимално щадящо, само на изключен котлон (накрая малко се позагубиха, затова количеството им спокойно може да се увеличи). Така се получи настоящият пролетен вариант на любимата рецепта за пилаф от булгур. Заради киселеца този път не сложих лимонов сок, но препоръчвам ако се ползват други зеленолистни, да не се пропуска. На чесъна естествено може да се ползват целите стръкове, но аз предпочитам да си хрускаме бялата част сурова, затова в ястието слагам само листата.


25 г фиде
5 стръка пресен лук
5 стръка пресен чесън – само листата
½ л вода (вряща)
1½ ч.л. сол
1 шепа коприва (25 г)
1 букетче киселец (50 г)
10 г сушени манатарки
5-6 сушени домата (50 г), мариновани в олио (слънчогледово или зехтин)
250 г булгур

Понеже всичко става наистина експресно, е добре всички съставки да са приготвени предварително. Доматите се изваждат от буркана и се слагат в тенджерата, в която ще се готви пилафът, за да се отцедят от мазнината (тя е минимално количество, но е напълно достатъчно), след което се нарязват на ситно. Фидето и булгурът се претеглят, лукът, чесънът, копривата и киселецът се нарязват (копривата се накълцва на дъска с голям нож, без да се пипа, за да не пари), манатарките се начупват на парченца, водата се слага да заври.

Олиото от отцедените домати се загрява и в него за съвсем кратко се запържва фидето (наистина много бързо се зачервява, буквално за секунди). Прибавят се лукът, чесънът, дръжките на киселеца и малко водичка и се задушават 1-2 минути. Тогава се добавят горещата вода и солта и когато заври, се слагат копривата, киселецът, манатарките и сушените домати. Последен се добавя булгурът, разбърква се и котлонът се изключва. Тенджерата се захлупва с капака и се оставя на котлона за 10-ина минути, докато булгурът поеме течността. Тогава се разбърква отново и ястието е готово за сервиране.

Пилафът е колкото простичък и лесен за приготвяне, толкова и апетитен и ароматен. Наистина е забележително как нещо, което се готви за отрицателно време, после покорява с прекрасни вкусове и ухания. В ястието се усеща букет от божествен дъх на манатарки, леко кисела нотка от сушените домати и приятна свежест от зелениите, които са сготвени много щадящо.

Постно хачапури с плънка от слънчогледов пастет, киселец и коприва (по имеретински)

Хачапури е традиционно грузинско ястие с плънка от млечни продукти и яйца, тестото също се приготвя с някаква млечно-кисела течност (кефир, мацони, простокваша). Има два варианта на оформянето – като плоска тънка питка (по имеретински) или под формата на лодка с плънка във вътрешността ѝ (по аджарски). Преди години много често приготвях тази вкуснотия и винаги си облизвахме пръстите, но после съвсем разбираемо тя изпадна в немилост… Неотдавна обаче си спомних за нея и се зачудих как да я направя в постен вариант. И понеже беше сезонът на киселото зеле и праза, заложих на тях. Но още тогава си набелязах и друг вариант – с най-подходящия според мен заместител на сиренето в баниците, слънчогледовия пастет. А през пролетта към него просто нямаше как да не се присъединят и любимите ми диворастящи зелении… Тестото е вече утвърденото – от пълнозърнесто брашно от спелта, което също ми е много на сърце. И резултатът отново е феноменален – тънка и изкусително хрупкава питка, с чудно вкусно тесто и прекрасна свежа плънка.
Долните продукти са за тава с диаметър 30 см – получава се идеално на дебелина хачапури.


тесто:
240-250 г пълнозърнесто брашно от спелта
120 мл топла вода
¼ ч.л. сода
1 с.л. оцет
1 с.л. (10 г) шарлан (олио по избор)
½ ч.л. сол

плънка:
100 г белено слънчогледово семе
сокът от ½ лимон
2/3 ч.л. сол (на вкус)
букетче киселец (50 г)
шепа коприва (30 г)
2 стръка пресен лук
по 1 щипка джоджен, риган и чубрица (сушени)


Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се добре и се пасира в чопър (или блендер) заедно с лимоновия сок и солта. Добавят се киселецът, копривата и лукът (добре е предварително да се нарежат на едро), както и подправките и всичко се пасира още малко, за да се смелят и зелениите.

Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето и разточването), добавя се солта, разбърква се и се оформя на кладенче. В него се наливат водата, шарланът и содата, угасена в оцета. Омесва се меко тесто, което да не лепне по ръцете. Тестото се разточва на набрашнен плот на тънка кора (в средата може да се остави по-дебела), като се поръсва с още брашно, дори кората се повдига леко и се ръси и отдолу, защото тестото много лесно залепва по плота. В средата се слага плънката и леко се притиска, за да се слегне.

Краищата на кората се загъват (накъдрят) към средата – получава се нещо като вързопче (вътре не трябва да остава въздух).

Притиска се да залепне и отново се разточва до кора с диаметъра на тавата (30 см), като се внимава да не се спука.

Питката се обръща, изтупва се от излишното брашно и се слага в подмазаната тава. Намазва се тъничко с шарлан и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 25 мин. Оставя се минута-две да поизстине, за да може да се нареже, и се сервира веднага.

Хачапурито е забележително апетитно и неустоимо изкусително! Тестото вече е добре познато – невероятно вкусно, тънко и хрупкаво. Новото в питката е плънката – тя също е прекрасна, много лека и свежа и е малко по-близо до оригинала (че да не вземе някой грузинец да получи инфаркт, ако разбере за идеята ми с кисело зеле и праз 😉). Комбинацията от слънчоглед и зелении без съмнение е много добра и съвсем неслучайно я ползвам и за други печива…

Зелник с пресен лук (с домашно точени кори)

Такъв зелник (с този начин на оформяне) приготвих за първи път през зимата с кисело зеле и стана толкова хубав, че още тогава реших, че ще го повторя с други плънки. Така че в бума на пресния лук и всякакви други пролетни зелении отново запретнах ръкави. Първоначално мислех да заложа само на лук (имаше доста за оползотворяване), но после ме изкушиха и драгите на сърцето ми диворастящи зелении, с които разполагах в момента. Реших обаче да направя и още един експеримент – за тестото да ползвам любимото си пълнозърнесто брашно от спелта. Имах известни притеснения, защото досега баница с пълнозърнесто брашно не съм правила, но те се оказаха несъществени – зелникът не стана толкова фин като първия (корите се получиха малко по-дебелички), но това е съвсем маловажно пред вкуса на крайния резултат. Баницата е уникална (много внимавам с употребата на тази дума, използвам я за наистина единствени по рода си неща)!!! Единственото неудобство е, че с тестото трябва да се работи експедитивно, защото бързо се отпуска и разлива (ако това все пак се случи, топчетата се премесват, преди да се разточат).
Обикновено в подобни тестени нещица слагам и зелени подправки (джоджен, риган, чубрица, розмарин…), но този път нещо се отплеснах и ги пропуснах. Баницата обаче е достатъчно хубава и ароматна и без тях – благодарение на по-голямото количество пресен лук. А той беше вече понаедрял – сложих 8 големи стръка, и плънката общо излезе около 350 г (естествено могат да се ползват всякакви налични зелении и комбинации от тях).
Долните количества са за тава с диаметър 30 см.


около 450 г пълнозърнесто брашно от спелта
¼ кубче (10 г) прясна мая
½ ч.л. (3 г) бакпулвер
1 ч.л. сол
1 ч.ч. (240 г) топличка вода

2 връзки пресен лук
50 г киселец
50 г коприва
50 г листа от глухарчета
1 ч.л. сол

35 г зехтин за намазване на корите и тавата
35-40 г царевично брашно за поръсване на корите


Добре е първо да се приготви плънката, защото с тестото трябва да се работи максимално бързо. Лукът и останалите зелении се нарязват и се слагат в купа.

Брашното се пресява в купа (не всичкото наведнъж – около 350 г) и в него се натрошава маята и се добавят бакпулверът и солта (маята не се разбърква с вода, захар и брашно, за да шупне). Налива се водата и се омесва гладко тесто, което да не лепне по ръцете. Месенето се улеснява от удряне на тестото в плота (100 пъти на 3-4 серии с малко премесване между тях). Не се оставя да втасва и се разделя на 15 топчета – 10 от тях са за долната кора, останалите 5 за горната. Всяко от първите 10 топчета се разточва на не много тънка кора (около 12-13 см) и се слага настрана, след което всички без една се намазват със зехтин и се поръсват с царевично брашно.

Десетте кори се подреждат една върху друга, като най-отгоре се слага тази без зехтин и царевично брашно.

Така получената купчинка се разточва на кора, малко по-голяма от тавата и с помощта на точилката (навива се внимателно на нея) се прехвърля в подмазаната тава, като краищата остават да висят извън тавата. Намазва се със зехтин.
Зелениите се посоляват, намачкват се леко (сурови!) и се разпределят върху кората.

Останалите пет топчета се оформят, подреждат и разточват по същия начин като първите десет, но този път на кора с размера на тавата. (Ако докато се стигне до тях, са се отпуснали много и са бухнали, се премесват преди да се разточат.) Кората се прехвърля с помощта на точилката в тавата върху плънката – трябва да я покрие добре цялата. Висящите краища на долната кора се загъват навътре, като се завиват леко с усукване.

Зелникът се намазва отгоре със зехтин и (без да се оставя да втасва) се пече в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 35 мин.
Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се завива с кърпа. Оставя се така 10-15 минути, преди да се нареже.

Зелникът е наистина уникален! Тестото е неописуемо вкусно – и заслугата естествено е на спелтеното брашно. Плънката също е прекрасна – въпреки отсъствието на зелени подправки в нея е изключително хубава и ароматна. Без съмнение всяка секунда неудобство по приготвянето (точенето и оформянето на корите си е връткава работа) си струва!

Зелена салата с чери доматчета и дресинг от слънчогледов тахан

Когато зимните салати и туршии започнат да омръзват или просто свършат, е време за промяна в менюто. А настъпващата вече пролет ме примамва да обърна поглед към нещо зелено… И понеже повечето от любимите ми диворастящи зелении закъсняват тази година, заложих на салата и спанак от магазина, но мъничката нежна коприва набрах собственоръчно по време на една приятна разходка. А за допълнителна свежест и цветови акцент добавих няколко черита. Черешката на тортата, пардон, на салатата, обаче е дресингът – този път изневерих на обичайния за тази цел сусамов тахан и заложих на слънчогледовия. И резултатът ме изненада много приятно – салатата стана с по-различен и загадъчен аромат от преди.


1/3 къдрава салата
шепа бейби спанак
шепа коприва
2-3 стръка зелен лук
10-ина чери доматчета
няколко маслини

дресинг:
1 с.л. (20 г) слънчогледов тахан
2-3 с.л. (25 г) домашен ябълков оцет (или лимонов сок)
щипка сол


Копривата се намачква в кърпа, за да се обезвредят парещите власинки.
Слънчогледовият тахан се разбърква с оцета и солта до гладка смес. (Може да изглежда, че оцетът е много, но домашният не е толкова кисел като купешкия; освен това част от него винаги може да се замени с вода – до получаване на подходяща гъстота на дресинга.)
Къдравата салата и спанакът се накъсват на парченца в купа, копривата и лукът се нарязват на ситно и се прибавят към тях. Добавят се нарязаните на половинки доматчета, полива се с дресинга и се разбърква. Салатата се украсява с маслини и се сервира веднага (ако престои, омеква).

Салатата е прекрасна – свежа, цветна и много вкусна. Дресингът наистина е разкошен и придава неочакван и загадъчен аромат на зелениите (в сравнение с обичайния зехтин или шарлан). А черитата са очарователно допълнение и внасят чудесна сочност и нежност…

Галет със слънчогледов пастет, киселец и коприва

Всяка година по време на бума на пролетните зелении, с повод (за някой празник) или без, поне веднъж правя един забележителен пай с форма на слънце. Изключително е красив и невероятно вкусен, но е малко връткав за приготвяне, затова си изисква повече време и по-специална нагласа. Тогава ми хрумна идеята от същите продукти (намалени наполовина) да оформя галет. И наистина всичко се получи много по-лесно и бързо, а е пак толкова вкусно. Даже допълнително улесних нещата, като намалих видовете зелении само до киселец, и то суров, без предварително задушаване (само с него разполагах в момента). Но при следващия опит добавих и малко коприва и пресен лук, с което нещата станаха още по-добри… 😇 В крайна сметка галетът може да се приготви с каквато разполагате или обичате зеленина – изобщо не се съмнявам в блестящия краен резултат!


тесто:
200 г пълнозърнесто брашно от спелта
45 мл (40 г) зехтин
100 мл затоплено бяло вино
1 ч.л. сол

плънка:
100 г белено слънчогледово семе
сокът от ½ лимон
2/3 ч.л. сол (на вкус)
букетче киселец (40-50 г)

шепа коприва (30 г)

2 стръка зелен лук

по 1 щипка джоджен, риган и чубрица (сушени)

Брашното (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месене и разточване) се пресява, добавя се солта и се оформя на кладенче, в което се изсипват зехтинът и виното. Омесва се тесто, покрива с найлоново фолио и се оставя да си почине, докато се приготвя плънката.

Слънчогледът се накисва от предната вечер във вода, измива се добре и се пасира в чопър (или блендер) заедно с лимоновия сок и солта.

Киселецът, копривата и лукът се нарязват на ситно и заедно с подправките се добавят към пастета, като се разбърква добре (може зелениите да се добавят към вече пасирания слънчоглед и да се смелят заедно с него).

Тестото се разточва върху хартия за печене на кръг с диаметър 27-28 см. В средата, като се оставят 3 пръста до края, се разпределя плънката.

Останалото непокрито тесто се загъва навътре върху плънката. Така оформеният галет се премества в тавата заедно с хартията.

Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 30 мин. – до златист загар отгоре.

Галетът е фантастичен! Хем се надявах на точно такъв резултат, хем имах известни притеснения – дали плънката ще е достатъчно (или пък няма да е прекалено много), как ще е на киселина, дали тестото ще се изпече добре, или пък няма да стане сухо и твърдо… За щастие нито едно от тези опасения не се оправда. Плънката е чудесна на вкус и аромати и накиселява в рамките на приятното, а количеството ѝ е съвършено. Тестото пък е вълшебно – вкусно и хрупкаво, идеално изпечено. 

Поради начина на оформяне в пая „Слънце“ хрупкат само връхчетата, а в галета тестото е хрупкаво отвсякъде (включително и отдолу, дори и след като се премести в чиния). Единственият му недостатък е, че се получава не много голям (около 20 см в диаметър) и се замислям дали следващия път да не направя направо два… 😉