тесто:
около 500 г бяло или 460 г пълнозърнесто брашно от спелта
240 мл топла вода
1/3 ч.л. сода
2 с.л. оцет
2 с.л. (20 г) шарлан (олио по избор)
1 ч.л. сол
плънка:
500 г кисело зеле
1 дебел стрък праз
1 сушена чушка
2-3 щипки чубрица
Зелето се нарязва и се задушава в суха тенджера, като се разбърква, за да не загори. Празът се нарязва на кръгчета и се прибавя към зелето, като се налива и малко зелева чорба. Добавят се нарязаната на ситно чушка и чубрицата и всичко се оставя да се задуши за 20-ина мин. Сол не се слага – зелето си е солено. Трябва да се внимава и колко е солена зелевата чорба – ако е необходимо, да се разреди с вода.
Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта, разбърква се и се оформя на кладенче. В него се наливат водата, шарланът и содата, угасена в оцета. Омесва се меко тесто, което да не лепне по ръцете (бие се 100 пъти в плота, за да се изглади по-лесно). Тестото се разделя на 2 топки и всяка от тях се разточва на набрашнен плот до тънка кора (в средата може да се остави по-дебела), като се поръсва с още брашно, дори кората се повдига леко и се ръси брашно и отдолу, защото тестото много лесно залепва по плота. В средата се слага половината плънка и леко се разплесква.
Краищата на кората се загъват (накъдрят) към средата – получава се нещо като вързопче (вътре не трябва да остава въздух).
Притиска се да залепне и отново се разточва до кора, дебела около 1 пръст с диаметъра на тавата (30 см), като се внимава да не се спука.
Питката се изтупва от излишното брашно, обръща се и се слага в подмазаната тава. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 25 мин. – докато се зачерви приятно. Като се извади от фурната, се намазва с шарлан. Сервира се гореща.
Хачапурито е феноменално! Тънко и хрупкаво, с невероятно вкусно тесто и разкошна плънка, която макар че няма нищо общо с оригинала, е много добро попадение. Въпреки че родината му е далеч от нашите земи, доста прилича на нашенските катмерчета с малка разлика при оформянето – при тях е малко по-засукано, но това не е от съществено значение. А подобно на катмерчетата и хачапуритата могат да се пекат на тиган – само трябва да се направят по-малки (с диаметъра на тигана).
А така изглежда хачапурито с пълнозърнесто брашно – естествено е по-тъмно на цвят, но вкусът е още по-добър! И без да е намазано с шарлан след изпичането (но го погалих с мазни ръце, когато го наместих в тавата преди да го сложа във фурната).
Няма коментари:
Публикуване на коментар