18 март 2021

Постно хачапури с плънка от кисело зеле (по имеретински)




Хачапури е традиционна грузинска питка с плънка от млечни продукти и яйца, тестото също се приготвя с някаква млечно-кисела течност (кефир, мацони, простокваша). Има два варианта на оформянето – като плоска тънка питка (по имеретински) или под формата на лодка с плънка във вътрешността ѝ (по аджарски). Преди години много често приготвях тази вкуснотия и винаги си облизвахме пръстите, но от доста време не се бях сещала за нея. Наскоро обаче си я спомних и се зачудих как да я направя в постен вариант. Някои от рецептите, които разглеждах навремето, бяха с мая, в други нямаше никакъв набухвател. Пробвала съм и двата начина и смятам, че особена разлика няма – според мен след като хачапурито не се оставя да втасва, маята е напълно излишна. После почнах да ползвам тестото за мекици (т.е. със сода) и резултатът пак беше много добър. Затова и сега се насочих към него, но реших да е с любимото ми брашно от спелта. И така, оказа се, че то съвсем успешно може да се направи и без млечни продукти, а за плънката заложих на сезонните кисело зеле и праз. Крайният резултат беше блестящ – тънка и хрупкава питка, с невероятно вкусно тесто (заради спелтеното брашно) и чудесна плънка. От долните продукти се получават 2 идеални на дебелина хачапурита с диаметър 30 см. За по-малки тави тестото и плънката трябва да се разделят на повече части.


тесто:
около 500 г бяло брашно от спелта
240 мл топла вода
1/3 ч.л. сода
2 с.л. оцет
2 с.л. (20 г) шарлан (олио по избор)
1 ч.л. сол

плънка:
500 г кисело зеле
1 дебел стрък праз
1 сушена чушка
2-3 щипки чубрица
струйка шарлан (олио по избор)


Зелето се нарязва и се запържва за кратко в малко шарлан. Празът се нарязва на кръгчета и се прибавя към зелето, като се налива и малко зелева чорба. Добавят се нарязаната на ситно чушка и чубрицата и всичко се оставя да се задуши за 20-ина мин. Сол не се слага – зелето си е солено. Трябва да се внимава и колко е солена зелевата чорба – ако е необходимо, да се разреди с вода.

Брашното се пресява (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), добавя се солта, разбърква се и се оформя на кладенче. В него се наливат водата, шарланът и содата, угасена в оцета. Омесва се меко тесто, което да не лепне по ръцете (бие се 100 пъти в плота, за да се изглади по-лесно). Тестото се разделя на 2 топки и се оставя да си почине 10 мин. Всяка топка се премесва и се разточва на набрашнен плот до тънка кора (в средата може да се остави по-дебела), като се поръсва с още брашно, дори кората се повдига леко и се ръси брашно и отдолу, защото тестото много лесно залепва по плота. В средата се слага половината плънка и леко се разплесква.




Краищата на кората се загъват (накъдрят) към средата – получава се нещо като вързопче (вътре не трябва да остава въздух).




Притиска се да залепне и отново се разточва до кора, дебела около 1 пръст с диаметъра на тавата (30 см), като се внимава да не се спука.




Питката се изтупва от излишното брашно, обръща се и се слага в подмазаната тава. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан 25 мин. – докато се зачерви приятно. Като се извади от фурната, се намазва с шарлан. Сервира се гореща.






Хачапурито е феноменално! Тънко и хрупкаво, с невероятно вкусно тесто и разкошна плънка, която макар че няма нищо общо с оригинала, е много добро попадение. Въпреки че родината му е далеч от нашите земи, доста прилича на нашенските катмерчета с малка разлика при оформянето – при тях е малко по-засукано, но това не е от съществено значение. А подобно на катмерчетата и хачапуритата могат да се пекат на тиган – само трябва да се направят по-малки (с диаметъра на тигана).










Няма коментари:

Публикуване на коментар