Постни ванилови рогчета

Ваниловите рогчета са традиционни немски коледни сладки и преди години бяха задължителни за празниците у дома. После обаче се наложи да се откажа от тях заради кравето масло и жълтъка в тестото. Но нали си падам по предизвикателствата, преди четири години реших да ги приготвя без животински продукти. Заложих на кокосово масло, а жълтъкът замених с намачкан банан (впоследствие установих, че се получава и без него); дори смених и бялото пшеничено брашно със спелтено. Сладките станаха изключително вкусни и ароматни, но стояха някак жилави, не се топяха в устата, както се очакваше от тях… Пробвах пак следващата година, но за съжаление резултатът не беше по-различен… Затова тази година заложих на веган масло – не съм голяма почитателка на такъв вид продукт по принцип, но открих едно, което е вкусно (имам предвид марката Naturli от Лидъл) и му възложих своите надежди за по-нежни и крехки сладки. И о, небеса, чудото стана! Рогчетата се получиха великолепни! Но трябва да уточня нещо много важно: в старата рецепта слагах щипка сол за баланс на вкуса; маслото Naturli обаче е леко солено, затова сега тя трябва да се пропусне. Споделям и още нещо полезно – ядките винаги се мелят заедно със захарта, така се постига двояк ефект: първо, избягва се опасността да станат на тахан, ако се прекали с меленето, и второ, така и захарта се наситнява. Тестото може да се прави и с ръце, но тогава трябва да се внимава от топлината на ръцете да не се стопи маслото; много по-бързо и лесно става с кухненски помощник – за долните продукти аз предпочитам чопъра, защото купата на робота идва прекалено голяма. А количествата са малко, понеже това е половин доза на оригиналната рецепта – нали първо трябваше да бъде изпробвана и одобрена… И все пак накрая излизат приличните 30-ина сладки (зависи колко ще опитвате от суровото тесто – то е божествено вкусно!).


150 г пълнозърнесто спелтено брашно
25 г бадеми (обелени)
25 г лешници
45 г кафява захар
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
100 г веган масло Naturli
20 г банан (намачкан)
(щипка сол – ако маслото е безсолно)
2 с.л. смляна кафява захар за поръсване + щипка смляна бурбонска ванилия


Бадемите и лешниците се смилат фино заедно със захарта (може да се разделят на два пъти, за да се смелят по-добре и да не останат едри парченца) и се слагат в купата на чопър или кухненски робот. Добавят се пресятото брашно, ванилията и солта (сол се слага само ако маслото е безсолно!) и всичко се смесва.
Бананът се намачква, маслото (студено) се нарязва на кубчета и се прибавят към сухите съставки. Всичко се врътва за няколко секунди – докато се образува топка от тесто. Без да се пипа с ръце (за да не се стопли), тестото се прехвърля върху найлоново фолио и се увива. За улеснение при оформянето на рогчетата после тестото може да се направи не на топка, а в квадратна форма – така по-лесно ще се нареже на приблизително еднакви парченца. Слага се в хладилника за поне 2 часа, но спокойно може да се остави и за цяла нощ.
На другия ден тестото се нарязва на 32 парченца (по 10-ина грама всяко, аз ползвам и кантарче). Всяка част се оформя на фитил, който се огъва леко като полумесец; в средата трябва да е малко по-дебел, а краищата – да са по-тънки. Така получените рогчета се подреждат в тава, покрита с хартия за печене.

Пекат се в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 9-10 мин. – докато връхчетата леко потъмнеят. Може да изглеждат недопечени, защото горещи са меки, но не е така – като изстинат, се втвърдяват.

Оставят се да изстинат малко, преди да се отлепят и преместят, и още леко топли се поръсват с пудра захар (аз предпочитам домашно приготвена – от смляна кафява захар), смесена с щипка ванилия.

Като изстинат напълно, се прехвърлят в метална или друга кутия с капак, и се оставят поне един ден, за да омекнат. Но по-търпеливите ще бъдат възнаградени богато, защото колкото повече стоят, толкова по-хубави стават; затова е препоръчително да се направят поне седмица преди Коледа, а още по-добре – в началото на декември.

Рогчетата са феноменални – изключително съм щастлива, че постигнах този резултат без обичайното за традиционната рецепта краве масло. Дори и с веган варианта сладките станаха изключително вкусни и ароматни, но по-важното е, че и текстурата им е като на оригинала – прясно изпечени са хрупкави, но много крехки и нежни, а като престоят няколко дни, омекват, стават ронливи и просто се топят в устата… И тогава как да не се размажеш от удоволствие – всяка хапка е една мъничка нирвана…

Най-мързеливата торта на света (шоколадов сладкиш с овесени ядки и банани)

Това не е торта в класическия смисъл на думата (не се състои от блатове и крем), но изключително ми допада етикетът „най-мързелива торта на света“ – той си дойде съвсем самичък и съвсем резонно, когато я приготвих и опитах първия път. По-коректно казано е възможно най-елементарният сладкиш, който изобщо може да съществува – и като брой продукти, и като начин на приготвяне. Основните съставки са само три, и то съвсем обикновени – банани, овесени ядки и шоколад, ядките са за разкош и хрупкава текстура (е, имат и добра хранителна стойност де). И се получава еднакво добър резултат както само с лешници, така и само с орехи или с комбинация от тях. Всъщност биха могли да се добавят и някакви сушени плодове (стафиди и/или червени боровинки например), кокосови стърготини или аромати от сорта на канела и портокалови корички, но така могат да се получат нови вариации и всеки път сладкишът да е различен. Приготвянето отнема само няколко минути – колкото да се разтопи шоколадът и да се смесят продуктите, печене или някакви сложни техники няма. А крайният резултат е обратно пропорционален на цялата тази простота – великолепен сладкиш (ако има здравословен такъв, това е точно този!), плътен и засищащ и задоволяващ идеално апетита за сладко и шоколад. Даже може да стане още „по-здравословен“ и да се хапва съвсем без угризения, ако шоколадът се замени с какао и в краен случай някакъв натурален подсладител като фурми, петмез или мед... Броят на бананите е според големината им, най-добре е да се претеглят, за да не стане сместа прекалено твърда и суха или пък да не успее да стегне добре.


4 банана (450 г обелени)
200 г черен шоколад (или шоколадов кувертюр)
250 г фини овесени ядки
100 г лешници или орехи (или комбинация от тях, може и други ядки)


Шоколадът се разтопява, лешниците (орехите) се нарязват на едро с нож. Бананите се пасират, добавят се шоколадът и овесените ядки и всичко се разбърква. Добавят се лешниците (орехите) и отново се разбърква добре. За приготвянето аз ползвам чопър – първо пасирам бананите, добавям шоколада и разбивам до хомогенна смес. Сипвам овесените ядки и врътвам буквално за няколко оборота, колкото да се смесят продуктите (да не се смелят овесените ядки). Тогава изваждам ножчето, добавям лешниците (орехите) и разбърквам добре на ръка.
Стената на тортена форма (20 см) се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на плътен слой, като се заравнява добре отгоре. Сладкишът се оставя за 2-3 часа на стайна температура (за да поемат овесените ядки влагата и да омекнат) и се прибира в хладилника за през нощта. 

На другия ден се освобождава от тортената форма и се украсява по желание – с пресни плодове, кокосови стърготини, наситнени ядки...

Сладкишът е изненадващо добър – вкусен и достатъчно сладък, за да засити както глада, така и желанието за сладко по най-добрия начин: с простички и полезни продукти. В хладилника стяга много добре и после могат да се режат хубави парчета. Наистина е забележително как нещо толкова впечатляващо може да се приготви само с четири продукта, и то съвсем достъпни, при това изключително лесно и бързо.