Чушки и домати с пълнозърнест ориз

Чушки и домати с ориз е бързо и лесно нашенско ястие, защото обикновено се ползва бял ориз. Но за почитателите на пълнозърнестия вариант като мен нещата са малко по-различни – той иска доста по-дълго варене, затова го приготвям отделно от зеленчуците, при които пък целя термичната обработка да е минимална (и без всякаква запръжка).
Количеството и съотношението на продуктите е на око и на вкус, но на мен ми харесва ястието да е по-доматено и чушките да не се губят из ориза, затова слагам повечко и от двете; същото важи и за лука – заедно с любимите ми чубрица и босилек той има огромна заслуга за прекрасния аромат.


1½ ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
3 ч.ч. вода
1½ ч.л. сол

2 глави лук
6-7 чушки (800 г)
5 домата (около 1 кг)
2 ч.л. сол
няколко стръка прясна чубрица
няколко стръка пресен босилек


Оризът се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. Измива се добре и се сварява в 3 ч.ч. вода (съотношение 1:2), като се добавя и 1½ ч.л. сол. Мерителната чаша е 240 мл.
Лукът се нарязва на полумесеци, чушките – на лентички, доматите се обелват и се нарязват на едро.
Лукът се запича в суха тенджера без капак на средно силен котлон, докато стане златист и замирише приятно, като се разбърква често. Добавят се чушките и се оставят няколко минути да се запекат и те, като се разбърква непрекъснато, за да не загорят.
Слагат се доматите, 2 ч.л. сол и наситнената чубрица и всичко се готви още 10-ина минути без капак, докато течността значително намалее. Тогава се добавя оризът и се готви още малко при непрекъснато разбъркване, докато се изпари всичката течност. Котлонът се изключва, слага се наситненият босилек и тенджерата се оставя без капак, за да излиза останалата влага.

Ястието е върховно – изключително вкусно и ароматно. Оризът е сварен идеално, чушките лекичко, но суперприятно хрускат (не ги обичам съвсем омекнали). Няма излишна течност, като в същото време оризът е много сочен – като ризото е. И без никаква мазнина е фантастичен!

Постно мляко с ориз и тиквички

За този десерт разбрах преди няколко години от една близка на семейството ни много сърдечна и веща в опазването на традициите и обичаите жена. Препоръча ми го за оползотворяване на прекалено пораснали – така да се каже одъртели 😉 – тиквички (естествено обелени и почистени от наедрелите и почнали да се втвърдяват семена). Никога до момента не бях чувала за подобно чудо и в първия момент комбинацията от мляко (в оригинала е краве), ориз и тиквички, при това в сладък вариант, ми се видя доста странна. Но приятелката ни ме увери, че това е тяхна стара местна рецепта, която е много вкусна, и идеята все повече взе да ми допада. И така, когато неотдавна поради невъзможност да оберем своевременно собствената ни реколта от тиквички, заварихме няколко от тях с размер на авиобомби 😲, настъпи моментът да изпробвам въпросния десерт. Точна рецепта нямах – имах само общи насоки за приготвянето, така че се наложи сама да наглася количествата на продуктите, като се опрях на изпитания ми постен вариант на сютляш. Този път обаче реших да направя нещата по-автентични (и по-здравословни) и вместо специалния арборио използвах най-обикновен пълнозърнест ориз (което пък доста удължи времето за приготвяне, много бавно се сварява пущината). А грамажът на тиквичките (600 г) си дойде сам – толкова излезе от един огромен екземпляр, след като го обелих и почистих от семената. В крайна сметка обаче се получи едно доста симпатично кремче (не знам доколко е коректно това наименование), леко и приятно, което не се различава кой знае колко на вкус от обичайното мляко с ориз, само естествено порциите са повече – при мен излязоха десет.


100 г пълнозърнест (кафяв) ориз
1 консерва (400 г) кокосово мляко (17% масленост)
800 г вода
щипка сол
100 г нерафинирана захар
1 голяма тиквичка – 600 г претеглена обелена и изчистена от семената
канела за поръсване


Оризът се накисва от предния ден в студена вода.
Тиквичката се обелва, средата със семената се изрязва и месестата част се нарязва на дребни кубчета. Половината вода (400 г) се слага да заври и в нея се добавят измитият ориз и солта. Оризът се вари под капак, докато поеме почти всичката вода (отнема доста време, 40-45 минути). Тогава се наливат кокосовото мляко и останалата вода, добавят се захарта и тиквичката и варенето продължава (още около 40-50 минути), като се разбърква от време на време. Целта е оризът да омекне добре, дори леко да се развари, макар че с кафявия това май е невъзможно. Трябва да се има предвид, че след като изстине, кремът се сгъстява, така че в края на варенето трябва да е останала някаква течност.
Готовият десерт се разпределя в подходящи купички или чашки и се оставя да изстине. Отгоре се поръсва с канела.

Колкото и странно да изглежда на пръв поглед комбинацията на тези продукти, тиквеното мляко с ориз е много приятно, вкусно и ароматно. Леко течно и креместо, с идеална текстура. Очаквах, че от толкова варене тиквичките ще се разкашкат, но те си останаха на кубчета, макар и много омекнали. И чудесно се вписват в крема… Предполагам, че вместо кокосово може да се ползва всякакво друго растително мляко (може би отново около 1,2 л), но без да се разрежда с вода.

Есенен ориз с листа от пащърнак

Оризът със зелении е обичано и често приготвяно ястие в българската кухня, но май основно с пролетна суровина – коприва, киселец, лапад. Аз лично добавям и по-непопулярните живовляк, червена мъртва коприва и врабчови чревца или казано иначе – каквото открия по двора. Но съвсем спокойно това простичко и полезно ястие може да се приготви и с някои от даровете на есента. Такова богатство се оказа реколтата ни от пащърнак, който тази година посадих за първи път – повечето от корените бяха съвсем дребни (бейби пащърнак 😉), но за сметка на това листната маса беше в изобилие. И как да не му стане жал на човек да изхвърли тази прекрасна ароматна и свежа зеленина, особено когато всичко е отгледано екологично чисто! А стръковете наистина ухаят чудесно!

Тогава ми хрумна да запазя поне част от тях – щом като в употреба влизат листата на цвеклото и морковите например, защо да не се използват и тези на пащърнака? И понеже ми се сториха малко по-груби, реших, че няма да са подходящи за салата – така остана възможността да бъдат сготвени. Можеше да е с елда, булгур, киноа или нещо друго, но аз заложих на обичайното – пълнозърнест ориз…

1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
1 голяма връзка листа от пащърнак
1 глава лук

1 морков
10-ина стръка прясна чубрица
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
10-ина листа босилек
2 ч.л. сол
(струйка зехтин)

Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера на среден огън, докато стане златист и замирише приятно.
Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се добавя към лука. Налива се малко водичка, посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават 15-ина минути, докато се слегнат и омекнат приятно. Ако водата не е достатъчно, се налива още – по-добре е да се добавя на няколко пъти по малко, за да не стане много течността. Накрая се добавя свареният ориз и се разбърква добре. След като тенджерата се свали от котлона, се полива със струйка зехтин и отново се разбърква.

Ястието е с малко странен (в смисъл на непознат досега) вкус – листата от пащърнак нямат аромата на копривата или другите пролетни зелении. Но е достатъчно добро, за да бъде похапнато с апетит и голяма радост, че и зелената част на любимия пащърнак може да бъде оползотворена. Пък и тук е ролята на зелените подправки – те дават прекрасен аромат на манджицата. А ако се пропусне финалното добавяне на зехтин, тя става по-здравословна, но не и по-малко вкусна…

Бурито с червен боб, ориз, царевица и чушка

Мексиканската кухня, или поне някои постни нейни представители, вече са твърдо в графата ми „Любими“. Тако или бурито – няма значение, еднакво вкусно е! То и доколкото схванах, особена разлика между тях няма – най-вече е в големината и формата (т.е. начина на прегъване на тортията). Така че с една и съща плънка направих и двете: за тако тортията прегънах на две като полумесец, а за бурито я завих на руло. А бурито на испански означава магаренце – дали заради товарния помощник на легендарния мексиканец, който продавал тази храна на улицата, или защото видът ѝ наподобява магарешки ушички, не е много сигурно…
За 8 порции са необходими:


за тортиите:
100 г пълнозърнесто брашно
100 г царевично брашно
½ ч.л. бакпулвер
50 г олио по избор
1 ч.л. сол
100 мл топла вода

плънка:
1 глава червен лук
1 зелена чушка
½ ч.ч. сварен пълнозърнест (кафяв) ориз
1 ч.ч. сварен червен боб
½ ч.ч. царевица от консерва
лют пипер на вкус (или люта чушка)
няколко стръка пресен кориандър
струйка зехтин
1 домат
листа зелена салата


Брашната, бакпулверът и солта се пресяват, смесват се и се оформят на кладенче, в което се изсипват олиото и водата. Омесва се тесто (ако е необходимо, се добавя още малко брашно – за поръсване на плота), покрива се с найлоново фолио и се оставя да си почине 20-ина мин.
Отпочиналото тесто се разделя на осем топки и всяка се разточва на много тънка кора (с дебелината на лист). Ако залепват, плотът се намазнява леко. Пекат се на сух тиган от двете страни на силен огън за съвсем кратко. Не трябва да се препичат, защото ще станат твърди (хрупкави) и ще се чупят при огъване.

Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато мекне и замирише приятно. Чушката се нарязва на лентички, прибавя се към лука и се запича още малко (да не омеква). Добавят се оризът, бобът, царевицата, лютият пипер и наситненият кориандър и всичко се разбърква. Ако е необходимо, се посолява на вкус (но бобът и царевицата са от консерва и са си солени, оризът също е посолен при варенето). Щом продуктите се загреят, котлонът се изключва и се бърка още малко, за да не загорят. Тенджерата се оставя за няколко минути на изключения котлон, за да се смесят вкусовете. Накрая се добавя струйка зехтин (или олио по избор).

Доматът се нарязва на тънки полукръгчета.
На всяка тортия се слагат две резенчета домат (може под тях да се сложи и листо зелена залата) и отгоре се разпределя от плънката. Тортията се завива на руло и буритото е готово за сервиране.

Всъщност за да отговяря на името си (да прилича на магарешки ушички), рулото би трябвало да се прегъне на две. Но за целта тортиите трябва да са по-големи и рулата да станат по-дълги. В крайна сметка и без да са прегънати, буритата са великолепни! И определено са по-лесни за ядене от такото заради формата си – при такото плънката изпада много лесно, докато тук всичко си е вътре в рулцето. Дори за още по-голямо удобство единият край на буритото може да се увие в салфетка или хартия, но това са екстри, ако се хапва на улицата…

Буритата са върховни! Плънката е божествена – приятно люта, с прелестна хрупкавост от чушката, изключително апетитна и ароматна. Последното се дължи на кориандъра, който придава типичното за мексиканската кухня звучене, но трябва да се внимава с количеството му, защото има много силна миризма. Тортиите също са фантастични – мекички (лесно се огъват, без да се чупят) и невероятно вкусни. И са много по-добро решение от купешките…

Тако с червен боб, ориз, царевица и чушка

Не познавам в детайли мексиканската кухня, но това, което съм опитвала от нея (постно, разбира се), много ми допада. Едно от най-типичните ястия е тако – представлява прегъната на две тортия с плънка, която може да бъде най-различна. Аз естествено залагам на растителна – от червен боб, ориз, царевица, чушка и лук. Закъде обаче без най-характерните за Мексико кориандър и лют пипер (или чушки)? Тортиите също са домашно приготвени – от 50:50 пълнозърнесто пшеничено и царевично брашно. И така, за 8 порции са необходими:


за тортиите:
100 г пълнозърнесто брашно
100 г царевично брашно
½ ч.л. бакпулвер
50 г олио по избор
1 ч.л. сол
100 мл топла вода

плънка:
1 глава червен лук
1 зелена чушка
½ ч.ч. сварен пълнозърнест (кафяв) ориз
1 ч.ч. сварен червен боб
½ ч.ч. царевица от консерва
лют пипер на вкус (или люта чушка)
няколко стръка пресен кориандър
струйка зехтин
1 домат
листа зелена салата


Брашната, бакпулверът и солта се пресяват, смесват се и се оформят на кладенче, в което се изсипват олиото и водата. Омесва се тесто (ако е необходимо, се добавя още малко брашно – за поръсване на плота), покрива се с найлоново фолио и се оставя да си почине 20-ина мин.
Отпочиналото тесто се разделя на осем топки и всяка се разточва на много тънка кора (с дебелината на лист). Ако залепват, плотът се намазнява леко. Пекат се на сух тиган от двете страни на силен огън за съвсем кратко. Не трябва да се препичат, защото ще станат твърди (хрупкави) и ще се чупят при огъване.

Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на средно силен котлон, докато мекне и замирише приятно. Чушката се нарязва на лентички, прибавя се към лука и се запича още малко (да не омеква). Добавят се оризът, бобът, царевицата, лютият пипер и наситненият кориандър и всичко се разбърква. Ако е необходимо, се посолява на вкус (но бобът и царевицата са от консерва и са си солени, оризът също е посолен при варенето). Щом продуктите се загреят, котлонът се изключва и се бърка още малко, за да не загорят. Тенджерата се оставя за няколко минути на изключения котлон, за да се смесят вкусовете. Накрая се добавя струйка зехтин (или олио по избор).

Доматът се нарязва на тънки полукръгчета.
На всяка тортия се слагат две резенчета домат (може под тях да се сложи и листо зелена залата) и отгоре се разпределя от плънката. Тортията се прегъва на две и такото е готово!

Такото (още не съм измислила как да му казвам в множествено число; според правилата на българския език би трябвало да е „тàка“, но нещо не ми звучи добре) е превъзходно! Тортиите са великолепни – мекички (лесно се огъват, без да се чупят) и невероятно вкусни. Плънката също е божествена – изключително апетитна и ароматна, приятно люта, с прелестна хрупкавост от чушката. Кориандърът прави чудеса, но не трябва да се прекалява с количеството му, защото има много силна миризма. А не препоръчвам да се пропуска или заменя с друга подправка, защото той придава специфичния мексикански вкус на ястието.

Постни зелеви сарми с пълнозърнест ориз

С последните за сезона кисели зелки реших да направя любимите ми сармички. Въпреки че пролетта отдавна е тук и вече минахме на зелени манджи и салати, това зимно меню пасна идеално на днешния снежен ден… Ех, каква първоаприлска шега си направи времето с нас!...
Обикновено варя сармичките на котлона в тенджера или за по-голямо удобство – в големия тиган, но този път реших да се поглезим и да ги врътна в гювеча. Излязоха 28 бройки и се събраха точно на два реда в по-малкия гювеч. И отново плънката е без запържване, а мазнината добавих чак след изпичането.


15-ина листа от кисело зеле
1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
1 глава лук (или 1 стрък праз)
3-4 щипки чубрица
2 ч.л. червен пипер
2 ч.ч. зелева чорба
струйка шарлан


Оризът се накисва във вода от предния ден, изплаква се добре и се сварява до полуготовност в 1 ч.ч. зелева чорба.
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера, докато омекне и замирише приятно. Котлонът се изключва и се добавят полусвареният ориз, чубрицата и червеният пипер, разбърква се.
Дебелата част (откъм кочана) на зелевите листа се изрязва и се махат по-грубите жилки. Листата се срязват на две половини (или повече части, ако са много големи) и всяко парче се разстила върху дъска или друга удобна повърхност. Отгоре се слага от плънката и се завиват сарми, като се загъва първо от близката страна и после отляво и отдясно.

Навива се на рулце, но не трябва да е прекалено стегнато, защото оризът още ще се надува и листото може да се скъса. Сармите се нареждат в гювеча плътно, но без да се нагъчкват много.

Заливат се с останалата зелева чорба (ако вашата е солена, заменете я с вода) и се пекат на 200 градуса на горен и долен реотан около 1 час. Готовите сарми се поливат със струйка шарлан и са готови за сервиране.

Сармичките са божествени! Винаги стават хубави, дори и варени в тенджера на котлона, но печени в гювеч са просто феноменални!

А вместо с лук могат да се приготвят с праз – той им придава великолепен аромат. Празът се нарязва на ситно и се задушава с малко зелева чорба в тенджера, докато обемът му спадне и омекне леко. Котлонът се изключва и се добавят полусвареният ориз, чубрицата и червеният пипер. Оттам нататък процедурата е ясна…

Лозови сарми с пълнозърнест ориз

Свързвам лозовите сармички с ходенето при баба в детските години – правеше по цяла голяма тенджера на няколко реда (помните ли едновремешните електрически тенджери? баба ползваше нея, но само долната част, без оригиналния капак). Готовите сармички още горещи поливаше с олио – така стават лъскави като скъпоценни камъни (как се казваха онези тъмнозелените?) и уникално вкусни! Майка също им е голяма майсторка, така че имам много добри учителки по темата. Но аз си вървя по свой път – не правя запръжка на лука в началото и не ползвам бял ориз, който се сварява много лесно. Аз съм по по-трудните неща – усложнявам си живота с пълнозърнест ориз, който иска предварително накисване и доста продължително варене. Но пък ми е изключително вкусен (а и нали е по-полезен), така че от години си купувам само от него. А сармичките стават превъзходни!


1 ч.ч. (180 г) пълнозърнест (кафяв) ориз
1 глава лук
2 ч.л. сух джоджен
1-1½ ч.л. сушена чубрица
няколко стръка копър
1 ч.л. сол
20-30 лозови листа (в зависимост от големината им)
струйка шарлан
2 ч.ч. вода


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се сварява до полуготовност в 1 ч.ч. вода и солта.
Лозовите листа се попарват с вряла вода буквално за секунди – докато променят цвета си, и се отцеждат (през зимата се ползват и замразени, предварително попарени).
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера, докато омекне малко и замирише приятно. Котлонът се изключва и се добавят полусвареният ориз, джодженът, чубрицата и наситненият копър. Разбърква се добре (няма нужда от повече готвене).
За да се оформят сармите, лозовите листа се поставят с лицевата част надолу, слага се от плънката и се навиват на рулце, като се загъва и от двете страни. Но не трябва да се завива прекалено стегнато, защото оризът още ще се надува и листото може да се скъса. 

Сармите се нареждат плътно, но все пак свободно в голяма тенджера или тиган (в тиган е по-удобно – плитък е) на един ред, не трябва да се нагъчкват прекалено, защото иначе лозовите листа остават много воднисти.

Заливат се с 1 ч.ч. гореща вода (с която е изплакната тенджерата от плънката) – сармите точно се покриват. Варят се, докато си поемат водата.
Когато са готови, се поливат със струйка шарлан и се намазват всички равномерно – така мазнината не претърпява термична обработка и сармичките получават чудесен блясък. И стават досущ като бабините! А когато се хапват, се усеща и прекрасният аромат на шарлан…

И неусетно колелото на времето за завърта назад и човек се връща в най-хубавите години на живота си – тези на детството… Особено когато сармичките се сервират с чесън (за баба това беше закон!) и в ретро чиниите от младостта на майка и татко, с които се сдобих неотдавна…

Банички от лаваш със зеле и ориз (сармички с лаваш)

Когато няколко дена след Бъдни вечер в хладилника се подмятат разни съдинки с остатъци от празничните сарми, а в шкафа „отлежава“ един неизползван пакет с лаваш, на човек му идват интересни идеи… Плънката за сармите се доварява до омекване на ориза, крайчетата на зелевите листа с жилката се нарязват на ситно и се задушават в малко мазнина, а корите лаваш се нарязват на ивици. И започва навиване… на банички! Ако на някого му харесва – може и сармички да бъдат! Името не е от голямо значение, важното е, че се получава нещо интересно и красиво на вид и много добро на вкус. Изкусително хрупкави кори с богата плънка… Оказва се, че лавашът е много благодатна почва за всякакви импровизации...
Количествата на продуктите са според остатъците, с които разполагаме. От това ще зависи и броят на получените банички.


оризова плънка (с гъби и моркови)
крайчетата на зелевите листа с жилката
струйка зехтин за готвене
червен пипер за цвят
1 дафинов лист
кори лаваш
шарлан за намазване


Оризовата плънка се доварява в малко водичка до омекване (да се внимава с количеството на водата, за да не се разкашка прекалено оризът, макар че в случая няма да е фатално).
Зелевите крайчета се нарязват на тънко и се запържват за няколко минути в зехтина. Добавя се червеният пипер, разбърква се и се налива малко зелева чорба и / или вода (за да не стане много солено). Слага се и дафиновият лист и зелето се задушава до леко омекване.
Корите лаваш се нарязват на ленти с широчина 8 см (може и с друг размер естествено, но за мен това е оптималният вариант) и се намазват лекичко с шарлан. В единия край на всяка ивица се слага по 1 лъжица от зелето и ориза и започва да се загъва и навива, като се оформят триъгълни банички.

За да станат баничките с тази форма, най-важно е първото прегъване – ръбът на прегънатата част трябва да е перпендикулярен на дължината на кората. Оттам нататък завиването си върви само, просто трябва да се следва посоката на лентата… Добре е плънката да е повече, за не останат баничките полупразни, така че ако се опитва за изпадне, се набутва навътре с пръсти.

Така оформените триъгълничета се намазват и отгоре с шарлан и се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна на долен и горен реотан около 10-12 мин., докато станат хрупкави – това много лесно се проверява с почукване с пръст.

За да останат така очарователно хрупкави, не се напръскват с вода и не се завиват с кърпа, както се прави обичайно с баниците.

Колкото и странна да е плънката за някого, баничките са наистина много вкусни. И засищащи. А хрупкавите кори лаваш са божествени! Така че тези импровизирани сармички с лаваш са идеални като основно ястие за обяд или вечеря и с малко хубава натурална туршийка и чаша домашно червено винце нещата стават съвършени…

Рулца с лаваш, хумус и мексиканска плънка

В тези рулца си дават среща три национални кухни – мексиканската, арменската и арабската. Плънката от боб, ориз и царевица, подправена с пресен кориандър, е вдъхновена от кухнята на далечно Мексико. Завита е в характерния тънък арменски хляб лаваш, който пък преди това е намазан с един от деликатесите на Близкия изток – хумуса… Естествено всичко може да се приготви само в мексикански стил – ако се ползват тортии и гуакамоле вместо лаваш и хумус, и тогава би се получило тако или бурито. Но и тази комбинация на вкусове и аромати от цял свят си заслужава. Още повече, че аз обогатих плънката и с малко българска кладница и малко останал от хумуса нахут… От целия този интернационален сбор на вкуснотии само лавашът е купен.


1 ч.ч. червен боб от консерва
1 ч.ч. сварен пълнозърнест (кафяв) ориз
1 ч.ч. царевица
½ ч.ч. сварен нахут
5-6 гъбки кладница (около 100 г), предварително печени
1 зелена чушка
1 глава червен лук
няколко стръка пресен (замразен) кориандър
люта чушка
хумус
лаваш


Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на средно силен котлон. Чушката и гъбите се нарязват на лентички, лютата чушка – на ситно, и заедно с останалите продукти се добавят към лука. Държи се на котлона колкото да се загреят продуктите, няма нужда от дълго готвене.

Една кора лаваш се срязва на 4 и всяко парче се намазва с хумус. Отгоре се слага от плънката и се завива на стегнато рулце.

Използвах лаваш вместо тортии, защото наскоро го открих и ми е интересно и забавно да експериментирам с него. А идеята ми за хумус в рецептата беше да е в ролята на сос, въпреки че на гъстота няма нищо общо. Но точно това пък се оказа бонус в оформянето на рулцата – завиват се много лесно и не се развиват благодарение на хумуса, който се яви като лепило. Получи се и още един много добър ефект от него – добави леко кисела нотка, като дообогати останалите вкусове и аромати и направи рулцата изключително апетитни. Но не беше приготвен по класическата рецепта – този път в състава му имаше сушени домати и малко червен боб…

Рулцата са много апетитни, с богатство от вкусове и аромати. Ако не обичате люто, може да не слагате лютите чушки в плънката, а да поръсвате с тях само част от рулцата, преди да ги завиете – за ревностните любители на мексиканската кухня.

В рулцата много добре се вписват и резенчета домат (обаче не сготвен като част от плънката, а добавен върху нея при завиването), но може да се сервира и отделно като салата, в случая с тученица.

Пролетен ориз (със зелении)

Какво по-подходящо за великденската трапеза от ястие със зелении? Има различни варианти и комбинации с тях, но аз заложих на кафяв ориз. Както обикновено, той е накиснат предварително във вода и сварен отделно и се прибавя накрая, когато зелениите са задушени и омекнали. А зелениите са каквото има по двора – една голяма купа, пълна с киселец, коприва, живовляк, червена мъртва коприва, лапад, врабчови чревца… Е, и една връзка пресен лук се вписва много добре, а морковът е просто за цвят… Подправките също са налични по двора – джоджен, риган, мащерка и розмарин. Бързо и много вкусно ястие! И колкото и да е елементарно, е чудесно за празника! Особено пък ако е комбинирано със суперсвежата и полезна салата от глухарчета и е последвано от пухкав и ароматен козунак за десерт… Прекрасно великденско меню!


1 ч.ч. пълнозърнест (кафяв) ориз
1 голяма купа със зелении:
- коприва
- киселец
- живовляк
- врабчови чревца
- червена мъртва коприва
- лапад
1 морков
1 връзка пресен лук
10-ина стръка джоджен
5-6 стръка риган
7-8 клончета мащерка
1 стръкче розмарин
4-5 щипки сух джоджен
2 ч.л. сол

(струйка зехтин)


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Изплаква се добре и се сварява в 2 ч.ч. вода и 1 ч.л. сол. Докато се вари, може да се добавят 1-2 щипки сух джоджен, за да се ароматизира допълнително.
Всички зелении, включително и подправките, се нарязват на ситно, морковът се настъргва на едро ренде и всичко едновременно се слага в тенджера с малко водичка. Добавям и 2-3 щипки сух джоджен, защото ароматът на пресния е все още слабичък. Посолява се леко и с периодично разбъркване зелениите се задушават няколко минути, докато се слегнат и омекнат приятно, но не и да станат на каша (т.е. цели се минимална термична обработка). Ако водата не е достатъчно, се налива още – по-добре е да се добавя на няколко пъти по малко, за да не стане много течността. Накрая се добавя свареният ориз и се разбърква добре. След като тенджерата се свали от котлона, се полива със струйка зехтин и отново се разбърква.

Ястието е прекрасно – пролетно, много вкусно и изключително ароматно. И какво по-подходящо от него за празничен обяд на двора – на зелената тревичка до градинката с нежните иглики и златните нарциси и на шарена сянка под разлистващите се вече дървета! Спокойно дори и празник като Великден може да се отбележи с постно меню!

А за да бъде ястието още по-здравословно, може зехтинът в края да се пропусне. Обещавам, че е не по-малко вкусно!