Супа от коприва със застройка от сусамов тахан

Обикновено копривата (особено първата младичка и нежна пролетна реколта) присъства в менюто ни в суров вид – в салати, на песто или като част от гарнировката на разни брускетки. Този път обаче изневерих на себе си и… я ползвах за супичка. Все пак има едно НО: всичко беше сготвено за минимално време и по максимално щадящ начин, без запръжки и тежки застройки. С други думи – не бланширах копривата предварително, както е по всички рецепти, а я накълцах сурова на дъската и я добавих в тенджерата, след като изключих котлона. А за застройка ползвах… сусамов тахан! От доста време знам за това приложение на тахана, но все не ми е падала сгода да го изпробвам, така че сега реших, че това е моментът! В резултат – получи се прекрасна копривена супа, лека и свежа, приятно гъстичка и чудесно замътена. Количествата на продуктите не са строго определени, може да се действа на око и според наличностите, при мен бяха следните (за по-рядка супа водата може да се увеличи):

1 купа коприва (80 г)
2 връзки (10-ина стръка) пресен лук
2-3 щипки сух джоджен
2 ч.л. червен пипер
50 г фиде (пълнозърнесто)
2 моркова
2 ч.л. сол
2 с.л. с връх (50-60 г) сусамов тахан (пълнозърнест)
2 л вода (може и повече)


Лукът се нарязва на ситно, копривата се накълцва небрежно с нож на дъската (без да се пипа, върхът на ножа се държи с другата ръка), морковите се настъргват на едро ренде.
Във вряща вода се слагат лукът, джодженът, червеният пипер и солта. Вари се 4-5 минути и се добавя фидето. След около още 5 минути котлонът се изключва и тогава се прибавят морковите и копривата. Тенджерата се оставя на горещия котлон и това е напълно достатъчно морковите и копривата да се сготвят.
Таханът се разбърква в купичка с малко бульон от тенджерата на рядка смес, с която супата се застройва. Сервира се с добавка от пресован чесън и оцет, макар че и без нея е достатъчно вкусна.

Колкото и да избягвам да обработвам копривата и другите диворастящи зелении термично, си признавам, че супата стана фантастична! Много свежа и лека, с вкус и аромат на пролет. Сусамовият тахан се оказа идеален за застройка – пасна прекрасно на копривата вкусово и чудесно замъти супата, така че смятам и занапред да се възползвам от него в тази му роля.

Кисело зеле с нахут в гювеч

Тази зима не бях готвила още любимото зеле на лѝста и затова тази седмица намислих с предпоследната зелка от бидона да му отдам нужното уважение. В последните дни обаче ми се въртеше из ума и един апетитен, добре сварен златист нахут под формата на яхния или хумус. Така, раздвоена между киселото зеле и нахута, взех компромисно решение – да използвам и двете, като ги обединя в едно ястие. Подобно нещо съм готвила и преди (макар и с прясно зеле) и знам, че комбинацията е много добра, така че се опрях и на тази рецепта. Подправките също са изпитани и в крайна сметка се получи голяма вкуснотия. Сол не съм слагала никаква (включително и на нахута – домашно сварен е), понеже ползвах зелева чорба.


½ средна зелка (около 750 г)
300 г сварен нахут (отцеден), може и повече
1 стрък праз
3 тънки моркова
2 дафинови листа
2 ч.л. червен пипер
½ ч.л. смлян кимион
1 ч.л. смлян кориандър
5 плодчета хвойна
зелева чорба
струйка шарлан


Зелето се нарязва на едро, празът и морковите – на кръгчета. Слагат се в гювеч заедно с нахута и се поръсват с подправките. Налива се зелева чорба (почти до нивото на зелето) и гювечът се слага в студена фурна, която се включва на 200 градуса на горен и долен реотан. Когато зелето заври, фурната се намалява на 180 градуса и се пече около 2 часа (включително и времето за загряване на фурната), докато омекне приятно – аз не обичам да е прекалено меко. Тогава се полива с малко шарлан и се разбърква.

Ястието е разкошно – изключително апетитно и ароматно. То и няма как да е иначе – в гювеч всичко става великолепно, празът и подправките също имат своя принос. А няколко люти чушлета са идеалното допълнение. Имах само един леко неприятен естетически момент, от който искам да предпазя желаещите да сготвят тази манджа: когато варих нахута, му изчистих люспите, вследствие на което при разбъркването накрая част от него просто се разкашка. Вариантите да се избегне това са няколко – нахутът да се сварява до полуготовност, а не до пълно омекване; да не му се махат люспите или ястието да се разбърква съвсем леко, и то не веднага след изваждането от фурната, а когато леко поизстине. Ако се ползва готов сварен нахут от магазина, този проблем няма да стои…

Червена леща с картофи

След супервкусната леща със сладки картофи нямаше как да не опитам и друг вариант на ястието – с червената ѝ сестричка и най-обикновени нашенски картофи. Замених лука с праз, чушката пропуснах и цялостно опростих начина на готвене. А резултатът толкова много ми хареса, че за съвсем кратък период от време сготвих два пъти тази невероятна вкуснотия… Първия път ползвах лютеница и накрая, когато изключих котлона, добавих букетче киселец и 7-8 връхчета коприва, нарязани на ситно. Втория път сложих доматено пюре и пропуснах зелениите, но категорично заявявам: и по двата начина е зашеметяващо вкусно!


100 г червена леща
3-4 картофа (500 г)
3 моркова (200 г)
1 стрък праз
2 ч.л. къри
3 ч.л. сол
3 с.л. доматено пюре (или лютеница)
2 дафинови листа
1 л гореща вода


Лещата се накисва от предния ден в студена вода.
Картофите и морковите се нарязват на дребни кубчета, празът – на ситно.
Лещата се изплаква добре и се слага на котлона с вода, колкото да я покрие. Като заври, водата се излива, лещата се измива от пяната и се налива около 1 л гореща вода. След като заври отново, се добавят картофите, морковите, празът, кърито и дафиновите листа. Вари се 10-ина минути – докато омекнат картофите. Тогава се добавят доматеното пюре (лютеницата) и солта и се готви още 10-ина минути. Котлонът се изключва и ястието се оставя на него да престои известно време, преди да се сервира.

Манджата е колкото простичка и невзрачна на вид, толкова и вкусна и ароматна. Наистина е трудно да се опише с думи какво ухание се носи из цялата кухня! Лещата почти се е разварила и създава чудесна гъстота и текстура, изобщо съотношението на всички продукти е много добро. И как върви по щипка лют пипер на всяка порция…

Салата от манголд, краставици и магданоз

Тази година освен кейл за първи път имаме и собствено производство от манголд – другия тъй високо ценен зеленолистен зеленчук. Много съм щастлива, че успяхме да си го отгледаме, и не мога да му се нарадвам, защото в лехичката се редуват растения с всевъзможни комбинации на формата и цвета на листата и жилките: зелени – прави или леко накъдрени, заоблени или по-издължени – и червени листа с нежни мрежички от бели или червени жилки по тях… Изобщо кръстоски и модели всякакви – явно затова всички семенца в пакетчето за посев бяха различни на вид. Но пък благодарение на това разнообразие каква само красива салата става от всички тях! А ако към свежите манголдови листенца (и уханния магданоз, който също си е от нашата градинка) се добавят краставичка и морков, палитрата от цветове става още по-живописна и богата. За салатата ползвам по-младите и крехки листенца, по-големите и поодъртели оставям за готвене или баница, като режа и дръжките – не бих се лишила от тази красота (и полезност!) в чинията.


1 букетче листа (20-ина) от манголд
1 малка китка магданоз
½ краставица
1 малък морков
лимонов сок
сол на вкус
маслини


Листата манголд (включително и дръжките) и магданозът се нарязват на ситно, краставицата – на едри кубчета (или кой както предпочита), морковът се настъргва на едро ренде. Всичко се слага в купа, овкусява се с малко лимонов сок и сол и се разбърква. Добавят се няколко маслинки и салатата е готова за сервиране.

Салатата е изключително свежа и приятна, с различни цветове и текстури. Освен че е забележително красива, е и по-добрият начин да се консумират зеленолистните – в суров вид. А обичайните за овкусяване екстрахирани мазнини са заместени от предпочитаните вкъщи маслинки каламата.

Салата "Фантазия" (варненската салата)

Въпросната салата „Фантазия“ открихме миналия месец по време на престоя ни във Варна – купихме си я от щанда за готова храна в един квартален магазин. Състоеше се от краставици, моркови и ябълки, нарязани на тънки пръчици, царевица и копър – всичко това в незнайно съотношение. Беше овкусена или с лимонов сок, или с бял оцет балсамико, защото се усещаше една завладяваща нежна сладост (която със сигурност се дължи и на ябълката, беше жълта). И толкова много ни хареса (не съм и очаквала, че краставица и ябълка ще се съчетаят така добре!), че още на момента реших да я пробвам веднага щом се приберем вкъщи. Така се появи и хралупковският вариант (поради липса на точната рецепта), вече известен вкъщи вместо с оригиналното си име от магазина просто като варненската салата… В крайна сметка количествата и съотношението на продуктите е въпрос на вкус и всеки може да ги променя и наглася според своите предпочитания, но като за първи опит аз претеглих използваните продукти: 1 краставица – 200 г, 1 морков – 100 г и 1 ябълка – 160 г. Царевицата добавях, докато салатата ми хареса на цвят. Останалото – копър, лимонов сок и сол – е на вкус… А накрая се получи учудващо добър резултат – изключително апетитна, цветна и свежа салата, много близка до оригинала.


1 средна краставица
1 голям морков
1 средна ябълка
5-6 с.л. царевица
3-4 стръка копър
сок от 1 малък лимон (на вкус)
сол на вкус


Краставицата се обелва частично – от двете противоположни страни (целта е да се вижда кора само в края на пръчиците, а не по цялата им дължина), ябълката се срязва на две и се почиства, копърът се нарязва на ситно.

Краставицата, морковът и ябълката се нарязват на тънки пръчици (аз ползвах ренде Бьорнер с приставката за по-дебели пръчици – дясната от снимката) и се поливат с лимоновия сок, за да не потъмняват.

Добавят се царевицата и копърът и всичко се разбърква. Салатата се посолява непосредствено преди да се сервира, за да не започне да отбива вода краставицата, но е добре все пак да престои 2-3 минути със солта, за да се овкусят зеленчуците и да омекнат съвсем лекичко – колкото да не са неприятно твърди, остават си съвсем хрупкави.

Салатата е удивителна – толкова простичка, а забележително апетитна и свежа, лека и цветна. Наистина се иска фантазия да комбинираш така продуктите, и резултатът е впечатляващ. В купешката имаше и някакво олио, но аз го пропуснах – компенсирах с маслинки при сервирането.

Пастет от моркови

Вкус, цвят, текстура и аромат – съвършени! Прекрасно тъмножълто, нежна и фина текстура, чудесна гъстота и плътност, разкошен вкус – това е настоящият пастет. Идеята за него тръгна от една рецепта за разядка от сладки картофи, която си бях харесала, но накрая от нея остана само чесънът… Може би защото както винаги съм настроена импровизаторски, а и си спомних един великолепен пастет от морковено-цвеклов пулп, който от доста време не съм правила… Този път обаче вместо да оползотворявам вече използвани продукти, заложих на цели пресни моркови. Повечето от останалите съставки повторих: лимоновият сок си е просто задължителен – да балансира сладостта на морковите, без чесън закъде? 😉, а слънчогледовият тахан и тук е много добро попадение – и за вкуса, и за текстурата. Пастетът стана изключително нежен и фин, но с добра плътност и гъстота и отново е забележително пухкав и кремест. Докато е топъл е малко по-течен, като изстине, се сгъстява и втвърдява леко.
За да стигна до долната рецепта, минах през няколко опита – първия път пекох морковите във фурната, втория път ги задуших в тенджера в малко кокосово масло и водичка, накрая оставих само водата; всички варианти са вкусни, но при печенето морковите доста се изсушават и после има нужда от доста по-голямо количество вода при блендирането, а задушаването е значително по-бърза и лесна технология. В един от опитите пък замених водата (и пропуснах солта) със саламура от тофу, което се оказа изключително сполучливо. Променях и донагласях и количествата на останалите продукти – естествено според своя вкус, така че всеки да употребява лимоновия сок, чесъна и солта според собствените си предпочитания.


500 г моркови
сок от 1 лимон (60-70 г)
4 с.л. (80 г) слънчогледов тахан
4 скилидки чесън
50 г вода (от задушаването на морковите)
1½ ч.л. сол
1 ч.л. смлян кориандър


Морковите се нарязват на едри кубчета и се задушават на слаб огън с малко вода за 15-ина мин., докато омекнат. От течността се отливат 50 г и капакът на тенджерата се маха, за да се изпари останалата вода.

Морковите се оставят да поизстинат малко и се блендират на гладка смес заедно с лимоновия сок, слънчогледовия тахан, чесъна, отделената от задушаването вода, солта и кориандъра.

Пастетът е великолепен – с прекрасен цвят, с отлична гъстота и плътност, изключително вкусен и ароматен. И се приготвя по възможно най-здравословния начин – чрез задушаване само във вода (което си е практически варене), без никакви екстрахирани мазнини. Чудесно се комбинира с хрупкави крекерчета или плоска спелтена питка, идеален е и за сандвичи. А ако при блендирането се сложи малко по-голямо количество вода, за да стане леко по-рядък, се превръща в превъзходно сосче – леко и ефирно – за елдените кюфтета например или пък за каквото друго ви хрумне.

Киноа с чушки и моркови (сурови)

Според сезона и наличните продукти успешните рецепти съвсем резонно претърпяват различни вариации. Тиквички все още има по пазара, но вече не ме привличат така, както в началото на лятото, а какво по-характерно за края му от лъскавите и месести червени чушки… И понеже гледам да ги хапваме повече в суров вид, те са идеални за настоящата технология на приготвяне, необходимо е само да се нарежат на много тънки ивички, за да се впишат по-добре в крайния резултат. Всичко останало си е същото – морковът е настърган на едро и заедно с чушката се добавя към горещата киноа, което е напълно достатъчно, за да омекнат съвсем лекичко зеленчуците, без да претърпяват допълнителна термична обработка. Няма нужда и от никаква екстрахирана мазнина, за да бъде ястието забележително вкусно.
Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (180 г) киноа
1 червена чушка
2 малки моркова
2 скилидки чесън
няколко стръка кориандър (може и замразен)
1 ч.л. сол


Киноата се накисва от предната вечер в студена вода. Преди варенето се измива много добре.
1 ч.ч. вода се слага да заври. Добавят се киноата, наситненият чесън и солта и се вари около 15 мин. на слаб огън – докато поеме всичката вода.
Малко преди да е готова киноата, се добавя наситненият кориандър.
През това време чушката се нарязва на много тънки ивички, а морковът се настъргва на едрото ренде. Тенджерата с киноата се сваля от котлона, прибавят се зеленчуците и всичко се разбърква добре.

Бързо, лесно, цветно и вкусно – това е съдържанието на чинията. И забележително свежо, защото е сготвено максимално щадящо – чушката и морковите са съвсем малко омекнали и хрускат лекичко изключително приятно.

Тиквички с булгур

Когато си бленувал тиквички с ориз от няколко дни, но се окаже, че в буркана с ориза в хралупката има не повече от половин чаша, естествено променяш плана. Булгурът и друг път ме е спасявал – когато не съм успявала да измисля какво да сготвя или когато не съм имала възможност да накисна предварително нещо зърнено или бобово. Така се случи и този път и, както обикновено с негово участие, се получи прекрасно ястие – изключително бързо и лесно за приготвяне и забележително вкусно. Не е за пренебрегване и видът му – цветно и красиво. А липсата на мазнина и каквито и да е запръжки го правят невероятно леко и идеално за лятото. Моите тиквички бяха 900 г, но не виждам проблем и да са малко повече…


3 средни тиквички (900 г)
1 глава лук
2 моркова
3 скилидки чесън
500 г вряща вода
250 г булгур
3 ч.л. сол
2-3 домата (400 г)
10-ина стръка копър


Тиквичките, морковът и доматите се нарязват на кубчета, лукът и чесънът – на ситно.
Лукът се запича на суха тенджера при непрекъснато бъркане, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се тиквичките, морковите, чесънът и половината сол – така тиквичките отбиват течност, и зеленчуците се задушават под капак не повече от 10 мин. (добре е да хрупкат леко). Добавят се доматите и се готви още 4-5 минути. Тогава се налива водата и се добавя останалата сол. Когато заври, се добавят булгурът и копърът, разбърква се и котлонът се изключва. Тенджерата се захлупва и се оставя на котлона за 15-20 минути, докато булгурът поеме течността. Тогава се разбърква отново, но е добре ястието да престои известно време, преди да се сервира, за да се смесят вкусовете и булгурът да набъбне добре.

Ястието е супервкусно и супербързо, ароматно и цветно. Хем е много леко и свежо, хем е засищащо. Морковите лекичко хрупкат, доматите добавят приятна киселинност, а чесънът и копърът го ароматизират прекрасно. Просто е идеалното основно за летните жеги! (Е, хайде, може и с една купичка студен таратор от слънчогледово мляко към него 😉). Установих, че много му вървят сурови орехови ядки, но никак не можаха да намерят място на снимката…

Пролетно просо с кладница

От два дни на шкафа ме очакваше една тарелка кладница, която бях купила без ясна идея какво ще я правя. Чудейки се как да я приготвя, се сетих, че скоро не бях готвила просо, и така реших да комбинирам любимите ароматни гъбки с дребничките златни семенца по вече наложилата се вкъщи рецепта. Но при положение, че се бях заредила и с по две връзки пресен лук и чесън от пазара, никак не ми се посягаше към старите глави. Така ястието претърпя известна промяна и се превърна в пролетно – стария лук и чесън замених с пресен, мащерката – с джоджен (не че мащерка не върви на пресен лук, но джодженът ми е някак по-пролетен), спанака – с младичка коприва и киселец. Останалото запазих – моркова за цвят и щадящия начин на готвене. И отново се получи цветно и вкусно ястие.
Ако не разполагате с киселец и коприва, те спокойно могат да се компенсират с по-голямо количество пресен лук.


1 ч.ч. (200 г) просо
2½ ч.ч. (600 г) вряща вода
3-4 стръка пресен лук
листата на 1 връзка пресен чесън
2 щипки джоджен
1 ч.л. сол
няколко листа киселец
няколко връхчета коприва

250 г кладница
бучица кокосово масло
щипка сол
1 морков


Просото се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. Преди готвенето се измива добре и се отцежда.
Лукът, чесънът, киселецът и копривата се нарязват на ситно, гъбите се накъсват на ленти по дължина.
Водата се слага на котлона и когато заври, се сипват просото, лукът, чесънът, джодженът и солта. Когато отново заври, котлонът се намалява. Готви се, докато просото поеме всичката течност – става много бързо, за 10-ина минути. Тенджерата се сваля от котлона, добавят се киселецът и копривата и се разбърква.
Докато се вари просото, тиган се загрява и се подмазва със съвсем малко кокосово масло. Изсипват се гъбите и се запичат за 7-8 мин., като към края се посоляват леко.
Морковът се настъргва на едрото ренде и заедно с гъбите се добавя към просото, след което отново се разбърква.

Пролетният вариант на вече познатото ястие е също толкова простичък и лесен за приготвяне и също толкова вкусен и полезен. Сготвен е отново по щадящ продуктите начин и с минимално количество мазнина. И е пак толкова цветен и приятен за окото. Копривата и киселецът спокойно могат да се пропуснат, а пресният лук да се увеличи – с повече лук ястието само ще спечели.

Постна мусака (със соеви гранули)

Първият ми опит за постна мусака беше преди няколко години, като вместо кайма ползвах леща. Но съществува и друг, още по-близък неин заместител – соевите гранули. В наши дни за тях (изобщо за соята като продукт) се срещат какви ли не мнения и коментари и не ги бях ползвала от едно отда-а-авна минало време, когато за първи път се появиха на нашия пазар. Тогава се приемаха като здравословна алтернатива на каймата и бяха станали доста популярни. Днес обаче всеки е професор и разбира от всичко и масово соята, както и продуктите от нея, се анатемосват. Но съществува и друга страна по темата – че това е целенасочено очерняне, продиктувано от интереси на високо ниво, и всъщност соята не е вредна и опасна (стига да не е ГМО). И затова след толкова дълго избягване на т.нар. соева кайма се престраших да я използвам отново. За да я овкуся по-добре, добавих подправки и сол още като я залях с гореща вода, която пък се оказа, че трябва да е наполовина от посоченото на пакета (според препоръките на производителя гранулите се накисват във вода в съотношение 1:2, но това е прекалено много).


2 ч.ч. (140 г) соеви гранули
2 ч.ч. (480 г) гореща вода
1 глава лук
1-2 моркова
около 1 кг картофи
3 с.л. доматено пюре
2 ч.л. червен пипер
1 ч.л. кимион
щипка пипер меланж
щипка чубрица
струйка зехтин (или шарлан)
3½ ч.л. сол (на вкус)

заливка:
1 ч.ч. (100 г) нахутено брашно
1 ч.ч. (240 мл) вода
1 ч.л. сол
струйка зехтин за готвене


Първо се приготвя сместа за заливката – поне 2 часа предварително. Нахутеното брашно се пресява в купа, добавя се солта и постепенно се налива водата. Разбърква се с тел до гладко тесто – получава се рядко, подобно на палачинково. Добавя се зехтинът и отново се разбърква. Оставя се да престои поне 2 часа (може и повече).
Соевите гранули се заливат с гореща вода, добавят се кимионът, шареният пипер, чубрицата и 1½ ч.л. сол и се оставят да набъбнат. Лукът и морковът се нарязват на ситно, картофите – на кубчета.

Лукът се запича в суха тенджера на среден огън при непрекъснато бъркане, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се морковите, соята, червеният пипер и доматеното пюре и се бърка още малко. Прибавят се картофите, слага се още малко сол (2 ч.л.) и всичко се разбърква добре. Сместа се прехвърля в тавичка (около 20х30 см), налива се чаша вода (240-250 г) и се пече 40-45 мин. на 180 градуса – до омекване на картофите и изпаряване на излишната течност. Изважда се от фурната, полива се със струйка зехтин и отгоре се излива нахутената смес. Мусаката се допича само на горен реотан (грил) до зачервяване.

Мусаката е много вкусна и изключително успешна алтернатива на традиционната рецепта, дори и месоядните я харесаха. Съотношението на картофите и соевите гранули е добро, подправките са си на мястото. Заливката също е чудесна имитация на оригиналната. Така че ако не се страхувате от соята като продукт, запрятайте ръкави! 😉

Леща със сладки картофи

Идеята за това ястие ми дойде от една група в социалната мрежа – видя ми се много интересна комбинация, която просто крещеше: „Трябва да ме опиташ!“. Запазих основните продукти, но както обикновено промених малко технологията на приготвяне (избегнах запръжката), а също добавих и чесън и още една подправка – къри. Става въпрос за готовата смес, комбинация от куркума, кимион и кориандър. От опит знам, че сладките картофи на фурна с нейно участие (и малко сух чесън) стават великолепни, затова и сега се сетих за нея. И тази хрумка беше щедро възнаградена – получи се вълшебно ястие, чудно вкусно и неочаквано ароматно. По-сладка (и буквално, и преносно) леща не бях готвила! Толкова ни хареса, че изядохме по две порции! Така че ако желаете да изпробвате нещо по-различно от стандартната леща с чубрица, опитайте тази комбинация!


1 глава лук
2-3 скилидки чесън
2 моркова
1 червена чушка (замразена)
1 сладък картоф (400 г)
1 ч.л. червен пипер
2 ч.л. къри
3 ч.л. сол (на вкус)
3-4 с.л. (100 г) домати от буркан
250 г леща
1½ л гореща вода


Лещата се накисва от предния ден в студена вода. На другия ден се измива и се изцежда.
Лукът и чесънът се нарязват на ситно, морковът – на дребни кубчета, бататът – на по-едри, чушката – на къси лентички.
Лукът се запича в суха тенджера на среден огън при непрекъснато бъркане, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се чесънът, морковите, чушката и бататът и се бърка още малко. Прибавят се подправките, солта, доматите и лещата. Налива се водата и се готви до омекване на лещата – около 30-40 минути.

Лещата е умопомрачително вкусна! Никога не съм предполагала, че ще се комбинира така добре със сладки картофи – те някак я омекотяват (явно леко я подслаждат), но определено магията се дължи и на кърито. Отдавна съм установила, че то е идеалната подправка за бататите, но се оказа също толкова подходящо и за нашенската леща (досега го бях ползвала само за червената ѝ сестричка). И в крайна сметка се получава ястие завършено и съвършено – симфония от вкусове и аромати. Единственото, което може да се добави към този разкош в чиния, са няколко люти чушчици… 

Просо с кладница

Просото все още е рядък гост на нашата трапеза, макар че винаги съм искала да го включваме по-често в менюто си. Затова след като го ползвах за плънка на едни гигантски гъби, реших да си измисля и друга рецепта с негово участие. Понеже пълнените кралски печурки станаха чудесни, реших пак да заложа на гъби, но този път – любимата кладница. Само че сега исках ястието да е максимално простичко – с минимум продукти и време за приготвяне. Резултатът обаче се оказа съвсем безцветен и не особено съблазнителен на вид, затова, докато просото беше още горещо, добавих един настърган морков – това му беше напълно достатъчно, за да не хруска на сурово. А когато всичко поизстина малко, няколко листа спанак на лентички добавиха още цвят и придадоха още по-добра визия на ястието. Вместо спанак може да се ползва всякаква друга зеления или пък шепа грах. Може да се сложи и нарязана на съвсем тънки лентички сурова чушка (червена, но защо не и зелена) заедно с моркова – и на нея ще ѝ бъде достатъчно само да се разбърка с горещото просо.


1 ч.ч. (200 г) просо
2½ ч.ч. (600 г) вряща вода
1 глава лук
1 скилидка чесън
2 щипки мащерка
1 ч.л. сол

250 г кладница
бучица кокосово масло
щипка сол
1 морков
няколко листа спанак


Просото се накисва от предния ден в студена вода, като междувременно тя се сменя 1-2 пъти. Преди готвенето се измива добре и се отцежда.
Лукът се нарязва на полумесеци и се запича в суха тенджера на среден огън, докато стане златист и замирише приятно. Добавят се просото, водата, наситнената скилидка чесън, мащерката и солта и когато течността заври, котлонът се намалява. Готви се докато просото поеме всичката течност – става много бързо, за 10-ина минути.
През това време тиган се загрява и се подмазва със съвсем малко кокосово масло, гъбите се накъсват на ленти по дължина и се запичат за 7-8 мин., като към края се посоляват леко.
Морковът се настъргва на едрото ренде, спанакът се нарязва на тънки лентички.
Когато просото е готово, към него се добавят гъбите и морковът и се разбърква. Оставя се да поизстине малко и се прибавя и спанакът.

Ястието е простичко и лесно, но вкусно и полезно. Сготвено е по щадящ продуктите начин, с минимално количество мазнина (по-скоро за допълнителен аромат на гъбите). И е доста приятен начин да вмъкнем един толкова пренебрегван продукт като просото в менюто си.

Запеканка от тиквички

Бързо, лесно и забележително апетитно – това е настоящата запеканка. Приготвя се за нула време, със съвсем простички продукти, а става изключително нежна и вкусна. Къде е тайната ли? Ами в дебелината – за да стане толкова изкусителна, трябва да се направи тъничка, затова долните продукти са съобразени за тава с диаметър 30 см. Ако е нужно да се приготви по-голямо количество, трябва да се използва по-голяма тава, защото иначе запеканката ще стане по-дебела, в средата ще остане по-влажна (да не кажа клисава) и няма да е така апетитна.
Когато ползвам настъргани тиквички за кюфтета например, ги посолявам и изстисквам, но този път реших да пропусна това, за да съкратя и улесня нещата, затова добавих малко брашно – заложих на нахутено. Обаче след добавянето на солта и разбъркването сместа трябва веднага да се сложи да се пече, защото иначе тиквичките почват да отбиват вода.


3 малки тиквички (около 600 г)
3 малки моркова (120-130 г)
1 малка глава лук
няколко стръка копър
6-7 листа босилек
3 скилидки чесън
1½ ч.л. сол (на вкус)
100 г нахутено брашно
1 ч.л. кокосово масло за подмазване на тавата


Тиквичките и морковите се настъргват, лукът се нарязва на тънки полумесеци, копърът и босилекът – на ситно, чесънът се накълцва. Междувременно фурната се включва и вътре се слага тавата (незалепваща), за да се сгорещи. Всички продукти се разбъркват, сместа се изсипва в подмазаната гореща тава и се заравнява. Пече се на 200 градуса на долен реотан с вентилатор 25 мин. – докато хване коричка отгоре и ръбчето по края покафенее приятно.

Запеканката е разкошна – тъничка и изкусително вкусна. Освен присъщите за тиквичките чесън и копър се усеща и разкошен аромат на печен лук, босилекът също се вписва чудесно. Въпреки че не е хрупкава (видът ѝ може да създаде неверни очаквания), има приятна горна коричка, а в средата е мекичка, сочна и изключително нежна. И си е точно зеленчуково ястие – с превес на тиквичките над брашното, не е като питка с някакви зеленчуци в нея.

Въпреки че самата запеканка си е достатъчно ароматна, чудесно ѝ върви и чесновият слънчогледов сос (дори и с най-обикновена водичка вместо аквафаба, но с добавен копър).

Сурова шоколадово-морковена торта

Преди няколко години тази тортичка беше извънредно популярна в една от кулинарните групи в социалната мрежа; не си спомням авторката ѝ, но тогава вероятно не остана някой, който да не я пробва. И всички бяха очаровани от нея. Приготвя се изключително лесно и бързо, със здравословни и съвсем достъпни продукти. Според първоначалната рецепта блатът на тортата се печеше, но беше дадена и опция да се остави суров; аз заложих на втората възможност и така и не пробвах първата, останах си и в последствие на суровия вариант. И съм изключително доволна от избора си – така тортата става невероятно свежа и лека, с разкошно хрускаща основа; и не е за пренебрегване – по-здравословна.
И така, за 20-сантиметрова тортена форма са необходими:


блат:
100 г моркови
125 г орехи
100 г фурми
25 г кокосови стърготини
½ с.л. какао
настъргана кора на ½ лимон

крем:
4 банана (400 г обелени)
100 г шоколад
50 г орехи


Орехите за блата се накисват от предния ден в студена вода. На другия ден се измиват добре (междувременно водата може да се смени) и заедно с останалите продукти за блата се смилат в чопър. Сместа остава леко груба, не е съвсем фино смляна, но в това е очарованието ѝ – да хруска лекичко.
Стената на тортена форма се слага в поднос и сместа се разпределя вътре на равномерен слой.
Шоколадът се разтопява и заедно с бананите и орехите се блендира до гладка смес. Кремът се излива върху блата и тортата се прибира в хладилника за около денонощие. Когато стегне, се освобождава от тортената форма и се украсява по желание – с пресни плодове, кокосови стърготини или кой каквото предпочита.

Тортичката е просто фантастична – много креместа, много шоколадова, но в същото време лека като приказна фея. Чудесна е на сладост, прекрасна е на аромати. Забележително свежа и нежна е едновременно – блатът хруска изключително приятно, кремът е супергладък и фин и двата слоя чудесно се допълват един друг. И понеже тортата е толкова лека, парчето изчезва от чинията неусетно, така че спокойно може да се направи двойна доза (естествено в по-голяма форма).

Забележка:

Първоначалният вариант на рецептата беше с 80 г шоколад и 30 г орехи в крема. Както се вижда от снимките обаче, той е малко по-течен, отколкото трябва да бъде, за да се режат – без човек да се изядосва – хубави парчета. Затова при поредното приготвяне на тортата увеличих малко количеството на шоколада и орехите (за същия грамаж банани) – закръглих ги съответно на 100 г и на 50 г. Така кремът стана идеален на твърдост и гъстота, за да могат да се режат красиви парчета, като същевременно се запази изключително фин, лек и приятен. Тези положителни промени отразих и в рецептата горе.