Това е още една от старите семейни рецепти – известна като зеле на лѝста (ударението е на необичайно място), понеже зелето се реже по-едро. Е, навремето тя не беше постна и се готвеше в тенджера на котлона, но както при повечето от бабините гозби, аз въведох някои новости. Баба естествено си слагаше стандартните червен и черен пипер, а аз разширих асортимента от подправки с хвойна, бахар, дафинов лист и кимион; гювечът също е мое подобрение… И както обикновено, мазнината добавям след края на термичната обработка.
1 средна зелка (900 г – 1 кг)
5 плодчета хвойна
5 зърна бахар
2 дафинови листа
3 ч.л. червен пипер
смлян кимион
черен пипер
зелева чорба + вода
струйка шарлан
Зелето се нарязва на едро (на дебели ленти) и се слага в гювеч.
Добавят се подправките и се налива малко зелева чорба и вода до нивото на зелето (водата е повече, за да не стане много солено). Гювечът се слага в студена фурна, която се включва на 200 градуса на горен и долен реотан. Когато зелето заври, фурната се намалява на 180 градуса и се пече около 2 часа (включително и времето за загряване на фурната), докато омекне приятно – аз не обичам да е прекалено меко. Готовото ястие се полива с малко шарлан.
Зелето е с прекрасен вкус (въпреки или пък благодарение на моите нововъведения) и по нищо не отстъпва на бабината и майкината гозба. Изпечено в гювеч, става фантастично. А малко необичайните подправки го правят невероятно ароматно и изкусително апетитно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар