Постни безглутенови кексчета с тиква и стафиди

Това са вече любимите на мнозина кексчета с тиква и стафиди, но в безглутенов вариант. Пълнозърнестото брашно (пшеничено или спелтено) е заменено с елдено, а захарта, макар и нерафинирана, отстъпи мястото си на кокосова. Последната се оказа голямото попадение в рецептата – тя е не само подсладител, но и ароматизира по вълшебен начин печивото. А като отчетем и накиснатите в ром стафиди, карамфила и кардамона, крайният резултат надминава дори и най-смелите очаквания… Кексчетата много трудно могат да се опишат с думи и единственият начин да разберете за какви вкусове и аромати говоря, е да ги направите и лично да ги опитате! 😄
Мерителната чаша е 240 мл и за 12 кексчета са необходими:


2 ч.ч. (300 г) настъргана сурова тиква
1 ч.ч. (160 г) тъмни стафиди
3-4 с.л. ром

4 с.л. златно ленено семе
1 ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) шарлан
1 ч.ч. (160 г) кокосова захар

1 ч.ч. (130 г) брашно от елда
1 ч.ч. (120 г) царевично брашно
1 пак. бакпулвер
1 ч.л. канела
3-4 пъпки карамфил – счукани
3-4 шушулки кардамон – счукани (само семенцата)
щипка сол

посипка:
1 шепа орехи (30 г)
1 с.л. кокосова захар


Стафидите се накисват в рома, докато се приготвят останалите съставки.
Ленено семе се смила и се накисва в купа за разбиване с половината вода за поне 10 мин., докато набъбне и стане подобно на желе.
В друга купа се смесват брашната, бакпулверът и подправките.
Към ленено семе се добавят шарланът, захарта и останалата вода и се разбърква добре. Прибавят се сухите съставки и се разбърква с тел само до смесване на продуктите. Добавят се тиквата и стафидите и отново се разбърква до хомогенна смес. Тестото се разпределя в хартиени чашки, които са подредени във форма за мъфини. Излизат точно 12 броя, напълнени почти до ръба. Няма нужда формичките да се оставят 1/3 празни, защото тестото не се надува както това с яйца.

Орехите се смилат в мелничка заедно със захарта и се поръсват върху кексчетата. Притиска се леко отгоре, за да залепне посипката и да не се изрони след изпичането.

 

Кексчетата се пекат в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 35 минути. Най-добре е да се проверява с клечка дали са готови.

Оставят се да изстинат върху решетка.

Кексчетата са фантастични – чудно вкусни и с букет от божествени аромати. Кокосовата захар освен че подслажда, придава и завладяващо сетивата ухание – леко карамелено и изключително приятно. Същото важи и за стафидите, накиснати в ром – те и подслаждат, и ароматизират, а придават и прекрасна текстура. Да не пропуснем да отбележим и заслугата на карамфила и кардамона – в добавка към дежурната за тиквата канела просто творят чудеса. Всичко това прави от кексчетата истински бижута – всяка хапка от тях е блаженство за душата и наслада за всички сетива и човек се пренася в страна на вълшебства и мечти…

Морковени пръчици със семена

Вкъщи сокове не се правят особено често, въпреки че разполагаме с добра техника – споделям убеждението, че плодовете и зеленчуците са по-полезни в своята цялост. И все пак от време на време пием сок от моркови. Но винаги ме е било яд да изхвърлям сухия остатък (пулпа), защото обикновено не ми достига време или вдъхновение да се занимавам с него. Но при последното изстискване на морковите твърдо реших – този път ще употребя и стърготините! Потърсих някакви рецепти из нета, но те не ме удовлетвориха и затова се наложи да поекспериментирам сама. И какво щастие – още от първия път се получиха фантастични пръчици! Понеже пулпът беше 400 г (получен с бавнооборотна сокоизстисквачка), реших да пробвам само с половината от него и съобразих останалите продукти с това количество. За мой късмет се получи тесто точно колкото за голямата тава. Много ме теглеше към любимото ми пълнозърнесто брашно от спелта, но по малко странни обстоятелства неодавна се сдобих с два пакета типово, така че трябва да ползвам и него... Но смятам, че пръчиците ще се получат добре и с други видове брашно, евентуално само може да се наложи да се коригира количеството му. И понеже първият опит свърши очаквано бързо (той беше с вода), още на следващия ден оползотворих и останалите 200 г пулп, като този път замених водата с вино. Ако се чудите кои са по-хубави – и по двата начина стават чудни (макар че има лека, но не особено съществена разлика във вкуса), така че всеки ще си избере каква течност да ползва. С вино стават малко по-хрупкави и сякаш по-бързо се изпичат (затова и на снимките са леко по-тъмни, първите с вода имаха по-свеж оранжев цвят), но прясно изпечени и тези с вода са хрупкави. А на другия ден и двата вида омекват, но пак са толкова хубави. Ако останат до тогава де...


200 г пулп от моркови
50 г зехтин
50 мл бяло вино (или вода)
2 ч.л. сол
20 г маково семе
20 г сусам
20 г ленено семе
20 г конопено семе
2 ч.л. стрит риган
2 ч.л. стрита балканска чубрица
200 г типово брашно
1 бакпулвер


Морковеният пулп се слага в купа и се добавят зехтинът и виното (водата). Разбърква се и се добавят семената и брашното (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), смесено с бакпулвера. Омесва се меко тесто, което се разточва върху хартия за печене на тънка кора. Заедно с хартията се приплъзва в тавата и с кръгъл нож се нарязва на тънки лентички.

Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 15 мин. Тавата се изважда от фурната и прорезите се минават втори път с ножа, като пръчиците леко се раздалечават, след което се допичат още 3-4 мин. Оставят се да изстиват в тавата (който има търпение да чака...) – така стават хрупкави.

Пръчиците са прелестни – прясно изпечени (още топли или вече изстинали) са изкусително хрупкави отвън и мекички и въздушни отвътре. Не са твърди като солети или гризини, под апетитната коричка са нежни и пухкави. И са наистина чудесно оползотворяване на морковения пулп, защото са с голямо количество от него – 1:1 с брашното (в нета намерих една примамлива рецепта, но беше само с 50 г пулп на доста повече брашно), с което слагат край на всички угризения за в бъдеще, че изхвърлям нещо употребимо...

Плоска содена питка с три вида брашно

½ ч.ч. (70 г) пълнозърнесто брашно
½ ч.ч. (70 г) ръжено брашно
½ ч.ч. (70 г) царевично брашно
½ ч.л. сол (или самардала)
30 г семена (по 10 г мак, сусам и лен)
1 ч.ч. вода
½ ч.л. сода + 1 с.л. оцет
струйка шарлан


Брашната се пресяват и се добавят солта (самардалата) и семената. Прави се кладенче, в което се наливат водата и угасената в оцета сода. Разбърква се добре с дървена бъркалка. Става много гъсто, но все пак течно тесто.

Фурната се загрява на 180 градуса и вътре се слага тава с незалепващо покритие (30 см) да се сгорещи. Изважда се от фурната, налива се малко шарлан (да се подмаже обилно) и се излива тестото. Заравнява се с лъжица и се пече на горен и долен реотан 25 мин. до златисто.

Оставя се да изстине малко и се нарязва – на квадрати, триъгълници или на когото както му харесва; може и само да се начупи небрежно…

Питката е великолепна! Тънка и изкушаваща, изключително апетитна. С хрупкава горна и долна коричка и нежна вътрешност.

Правила съм я в какви ли не вариации – с два вида брашно (по 105 г пълнозърнесто и царевично), изцяло с лимец, със сол или самардала, с шарена сол, с газирана или обикновена вода, с други семена (конопено, тиквено)… И винаги резултатът е чудесен! Вкусна, ароматна, с фантастично хрупкави крайчета – божествено апетитни от шарлана!

Питката може да се хапва самостоятелно, като хляб към основно ястие или пък да се намаже с разни пастети – в случая с пастет от боб и песто от морковени листа… И все е много вкусно!