02 септември 2021

Домашна вегета




Никога не съм се изкушавала да купувам готови бульони или сухи смеси за овкусяване на супи и други ястия – заради голямото количество сол в тях, мононатриевия глутамат и кой знае още какви съмнителни съставки… Винаги съм предпочитала да си нарежа на ситно лук, морков, чушка или каквото друго преценя на момента за съответната манджа. Но когато попаднах в нета на няколко идеи за домашно приготвени зеленчукови подправки, нямаше как да устоя на предизвикателството да пробвам и аз. Оказа се лесно и интересно занимание, особено ако човек разполага с подходящия домакински помощник. Неее, нямам предвид жива (мъжка 😉) сила, става въпрос за рендето Бьорнер! По-трудното беше да реша какви и колко зеленчуци да използвам. Като за първи опит реших да пробвам с по-малки количества и се спрях на следните:




1 пащърнак
2 моркова
1 глава целина (+ дръжките)
1 червена чушка
1 зелена чушка
1 глава лук


Зеленчуците се почистват и се нарязват на дребни кубчета (аз ползвах ренде Бьорнер с приставката за едри кубчета – дясната от снимката).






Кубчетата се разпределят на тънък слой в големи тави – да съхнат по-лесно и бързо. Тавите се слагат на слънце и при възможност зеленчуците се разбъркват няколко пъти на ден.




При горещо и сухо време (и малко ветрец като бонус) зеленчуковите кубчета са готови за два дни. Прибират се и се съхраняват в буркан.




Подправката е великолепна – цветна и изключително ароматна. А когато е домашно приготвена и без никакви нежелани съставки в нея, става просто върхът! Подходяща е за всякакви ястия, в които се слагат по принцип лук, моркови, чушки, целина и пащърнак. Много добре в нея би се вписал и (половин) стрък праз, но нямах в момента…




От горните продукти при мен излезе 1 купичка вегета, съответно 1 бурканче.
Повечето от нея оставих в този ѝ вид, но с малка част реших да експериментирам и смлях в мелничката на кухненския робот. Резултатът и в двата случая с добър, зависи с какво предназначение ще се ползва подправката (ситната е удобна за поръсване на нещо, което няма да бъде варено).










4 коментара:

  1. Здравейте, може ли да покажете коя точно приставка на рендето börner ползвате за нарязването на кубчетата?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте и извинявайте за неяснотата относно приставката на рендето.
      Когато извадих частите, за да ги снимам, установих, че не съм обяснила коректно в публикацията, затова я редактирах (добавих и снимка на рендето и приставките). Използвах приставката за едри кубчета (дясната на снимката). Първоначално започнах с приставката за дребни кубчета, но те се получиха чудесни на големина в суров вид. След сушенето обаче (само за няколко часа) се стопиха толкова много, че станаха почти на прах. Така че мисля, че по-едрата приставка е по-удачна.
      Поздрави и благодаря, че ми обърнахте внимание!

      Изтриване
  2. Здравейте !
    безкрайно много се възхищавам на цялостната Ви работа - от желанието до изпълнението !
    доста от нещата, които сте направил и и публикували вече съм изпробвал и съм много доволен.
    Разглеждайки рендетата Бьорнер виждам стотици модели и всички приставки са в различни размери .
    дали пазите книжка, кутия или нещо, което да Ви подксаже колко милиметра са кубчетата след нарязването им.

    благодаря Ви сърдечно <3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте!
      Благодаря Ви най-сърдечно за добрите думи, трогнахте ме! <3
      Рендето ми е много старо, вероятно сега има разнообразие от нови модели. Премерих разстоянието между ножчетата на едрата приставка - 7 мм е, значи и кубчетата са с такава големина (в крайна сметка 1 мм повече или по-малко няма да са фатални за крайния резултат). Иначе първо почнах с приставката за по-дребни кубчета, но установих, че като изсъхнат, се смаляват много и стават почти на прах, затова продължих с едрата. Пък и с него работата спори повече... ;)
      Надявам се, че съм била полезна! Хубави почивни дни!

      Изтриване