Крем супа със саламура от туршия

Съвсем безпредметно е да се обсъжда колко е полезна домашната натурална туршия; приготвена само с вода и сол, това е истинска храна, с истински живот вътре в нея – на полезни бактерии. Какво да правим обаче със саламурата, когато зеленчуците в буркана свършат? Колкото и да е странно за някого, тя също може да се използва (в крайна сметка млечнокиселите бактерии са в нея, утаени на дъното) – както просто за пийване, така и за готвене. Не съм сигурна колко и дали полезните бактерии оцеляват след термичната обработка, но знам, че в миналото бабите ни са готвели със саламурата. Пък и предпочитам да използвам за нещо полезно тази пробиотична течност, вместо да я излея с лека ръка в канала. Миналата зима готвих елда с праз със саламура вместо вода и се получи чудесно ястие, а сега реших да я вложа в съвсем простичка супа, с минимум продукти. Сложих саламурата от един трилитров буркан (излезе точно 1 л), но в зависимост от това колко е кисела и солена вашата, може количеството ѝ да се намали и да се компенсира с вода, просто преценете според ситуацията.


3 големи картофа (700 г)
3 стръка праз
1 глава целина (300 г)
7-8 клонки мащерка
1 л саламура
700-800 мл вода
копър
магданоз
босилек

(шарлан)
хранителна мая
лют пипер


Зеленчуците се почистват и се нарязват на едри парчета. Слагат се в тенджера и се налива вода, колкото да ги покрие. Добавя се мащерката и се вари 25-30 мин. – до омекване на зеленчуците. Тогава се добавят зелените подправки (може и замразени) и всичко се пасира, след което се налива саламурата. При сервиране всяка порция се полива с тъничка струйка шарлан (за още по-здравословен вариант може и да се пропусне) и по желание се поръсва с хранителна мая и лют пипер.

Макар и с малко по-различен от обичайния вкус, супата е доста добра; почти не се усеща специфичната миризма на саламурата (което ме притесняваше в началото) благодарение на праза и подправките. Моята се получи добре на сол, но е леееко киселка – просто няма нужда от лимон при сервирането 😉, а освен това шарланът и хранителната мая напълно балансират нещата. Ако все пак се притеснявате от такъв ефект, достатъчно е да намалите саламурата и да увеличите водата. А препечените филийки са идеалната и напълно достатъчна добавка към супата за една лека и приятна вечеря.

Френска леща с лютеница

Френска леща… от Канада! Ами така пише на пакета, там е расла! И с добавка на нашенска лютеница – ама че интернационална гозба! Сега вече сериозно: явно става въпрос за сорт леща – френска. Нямам представа дали се отглежда и във Франция и изобщо дали има износ. Добре, че с това са се заели канадците. Защото се оказа, че много ми харесва на вкус! Тъмнозелена е на цвят и е по-дребничка от нашенската или от турската, с която е залят пазарът. Докато я оглеждах в магазина, се чудех дали да я купя и как се готви туй чудо, но сега вече знам – ще си купя пак! За да пробвам и други рецепти с нея! Толкова е вкусна! А за начало заложих на старата позната рецепта със зеленчуци, като реших да заменя домата с лютеница.


250 г френска леща
около 1½ л вода
1 глава лук
1 морков
1 чушка (зелена)
4-5 скилидки чесън
3 ч.л. сол (на вкус)
3-4 с.л. лютеница
2-3 стръка прясна чубрица (или 2-3 щипки суха)
няколко стръка магданоз
(2-3 чаши саламура от туршия)


Лещата се накисва от предния ден в студена вода. На другия ден се измива и се изцежда.
Всички зеленчуци и магданозът се нарязват на ситно.
Водата се слага да заври и се добавят лещата, солта, лукът, морковът, чушката и чесънът. Когато отново заври, котлонът се намалява и се готви около 15-20 мин. – докато лещата се свари и зеленчуците омекнат. Тогава се добавят лютеницата и чубрицата и се вари още няколко минути. Тенджерата се оставя на изключен котлон и когато поизстине малко, се слага магданозът. Мазнина е излишно да се добавя, защото в лютеницата си има.

Лещата може да се сервира със салата според сезона и варен ориз – той е препоръчителна компания на бобовите, освен това си подхождат и вкусово.

Много приятно изненадана останах от непознатата досега за мен френска леща – дребничка, симпатична и изключително вкусна! С лютеница вместо домат гозбата стана също много апетитна, с по-различен и интересен вкус. И е много удобен вариант за зимата, когато не желая да купувам пресни домати, а винаги се намира някое бурканче домашна лютеничка…

Естествено ястието може да се приготви и с най-обикновена кафява леща, което по никакъв начин не разваля прекрасния му вкус. А ако в началото се започне с по-малко вода (и сол също!) и след свалянето от котлона в готовата гозба се налее саламура от туршия, нещата стават феноменални! Получава се забележително богатство на вкусове и аромати, както и чудесен пробиотичен ефект на ястието. Само внимавайте със солта, защото саламурата е солена.

Елда с праз

Това ястие е чудесна алтернатива на популярното праз с ориз. Елдата е забележителна култура и е добре да я включваме по-често в менюто си. Но понеже не е много известна у нас, доста хора (както и самата аз до преди няколко години) не знаят какво да я правят. Тогава идва спасителният съвет – да я използваме вместо ориз. И наистина тази замяна е много добра – и киселото зеле, и зеленчуците (тиквички, чушки, броколи), и празът се получават много добре в компанията на елда. А аз вкарах в рецептата още една иновация – вместо вода ползвах саламура от натуралната туршия. Това е чудесна пробиотична напитка и в миналото бабите ни редовно са я ползвали за готвене. В такъв случай на ястието не се добавя сол (дори ако саламурата е по-солена, може да се разреди с малко вода). Мерителната чаша е 240 мл.


1 ч.ч. (180 г) елда (натурална зелена)
2 стръка праз
1 морков
4-5 клончета мащерка
2 щипки сушена чубрица
2 ч.ч. саламура от туршия
(струйчица зехтин)


Елдата се накисва от предния ден в студена вода. На другия ден се измива добре и се отцежда.
Празът се нарязва на колелца, морковът – на полукръгчета (или на пръчици) и се запичат на суха тенджера, като се бърка честичко. Добавят се листенцата мащерка и чубрицата, елдата и саламурата и се разбърква. Всичко се прехвърля в малка тавичка и се запича във фурната за 20-25 мин. на 180 градуса на горен и долен реотан (докато елдата поеме течността). По желание готовото ястие може да се полее с малко студенопресован зехтин, но за по-здравословен вариант може и без това. Няма нужда от добавяне на сол – саламурата е достатъчно солена.

Естествено ястието може да се приготви и с вода вместо със саламура – тогава ще трябва да се добави сол на вкус.

Ястието е простичко и непретенциозно, но много вкусно и ароматно – ухае прекрасно от праза и подправките, а саламурата е чудесно попадение – от нея се усеща приятна леко кисела нотка и дъх на ферментирали зеленчуци…

Леща по манастирски

Години наред готвех лещата по един и същи начин – с морков, лук, чесън, чубрица и накрая запръжка с брашно. Така я готвеше майка ми и много ни харесваше на всички вкъщи. Затова и през ум не ми минаваше да потърся някаква друга рецепта. Но преди години в един клуб за готварски рецепти вниманието ми привлече една леща по манастирски. В първия момент рецептата ми се видя странна – с много зеленчуци (особено домати!) и без запръжка! А магданоз на леща ми се видя като кощунство… Не бях убедена, че това е моята рецепта, но въпреки всичко си я записах. Отне ми известно време да се наканя да я приготвя, но откакто това се случи преди няколко години, вече не си и помислям да сготвя леща по старата рецепта – толкова ми хареса новият вариант! Много по-лек и по-свеж е заради повечето зеленчуци и липсата на запръжка и е изключително вкусен. А колко е цветен и красив само... Да се чудиш да го гледаш ли, да го ядеш ли...
Из нета има всякакви вариации на леща по манастирски, но то вероятно е защото из България манастири много… ;) Все пак в общия случай става въпрос за чорба, но аз предпочитам лещичката да е по-гъстичка, т.е. да мине за основно ястие. В крайна сметка всеки сам си решава колко вода да налее в тенджерата…
Чушката може да е зелена или червена, а понеже аз разполагах и с двата вида, сложих по половин и от двете. Чубрицата може да бъде и прясна, но сухата има по-силен аромат, а нищо не пречи да се комбинират и двете.


250 г леща
около 1½ л вода
1 глава лук
1 морков
1 чушка (½ зелена и ½ червена)
4-5 скилидки чесън
3-4 ч.л. сол (на вкус)
1 домат
2-3 щипки суха чубрица (или 1 стрък прясна)
няколко стръка магданоз
(струйка шарлан или олио по избор)

(2-3 чаши саламура от туршия)

Лещата се накисва от предната вечер в студена вода.
Всички зеленчуци и магданозът се нарязват на ситно (доматът се обелва).
Водата се слага да заври и се добавят добре измитата леща, солта, лукът, морковът, чушката и чесънът. Когато отново заври, котлонът се намалява и се готви около 15-20 мин. – докато лещата се свари и зеленчуците омекнат. Тогава се добавят доматът и чубрицата и се вари още малко – до готовност на домата. Тенджерата се дърпа от котлона и се добавят шарланът и магданозът. Ястието се оставя да престои 15-20 минути, преди да се сервира, а на другия ден е още по-вкусно!

Ястието може да се приготви и по малко по-необичаен начин – в началото да се започне с по-малко вода (и сол също!) и след свалянето от котлона в готовата гозба се налее саламура от туршия. Получава се забележително богатство на вкусове и аромати, както и чудесен пробиотичен ефект на ястието. Само внимавайте със солта, защото саламурата е солена. Също така може да се пропусне и шарланът накрая – така гозбата става още по-здравословна, без да се повлияват вкусовите ѝ качества.