Свещник от портокал

Простичко и лесно, но красиво и ефектно – такова нещо е настоящият свещник. И толкова уместен за светлите декемврийски празници – че кой не свързва Коледа и Нова година със сочните и ароматни портокали? И цветово, и като ухание свещникът пасва идеално на празничната маса. А изработването му освен че е извънредно лесно, доставя и огромно удоволствие и наслада. Трябва само да се подберат хубави на вид портокали. Аз ползвам такива за сок – след като ги изстискам, запазвам двете половини на кората. Ето какво е нужно за един свещник:


кората на един портокал (две цели половинки)
малко ножче (или ножица)
миниформички за сладки
пъпки карамфил
чаена свещичка


Портокаловите кори се почистват отвътре от останалите след изстискването ципи и бяла част. В средата на горната половина се отрязва капаче, като се внимава дупката да е правилен кръг. С помощта на миниформички за сладки в останалата част се изрязват дупчици – на мен ми допадат звездичките. По горния ръб между така получените прозорчета (или където другаде ви харесва) се набождат пъпки карамфил. (Въпреки дупчиците отстрани отворът отгоре също е желателен, за да играе ролята на коминче – иначе страничните се опушват и почерняват, което разваля добрия външен вид на свещника).

Горната част може да се остави и без прозорчета, достатъчен е и само отворът отгоре – тогава набодените пъпки карамфил са повече и по-нагъсто. Остава само да се сглоби свещникът.

В долната половинка портокалова кора се поставя чаена свещичка, покрива се с горната половинка и свещникът е готов да заеме мястото си на празничната трапеза.

Много е ефектен за украса и през деня, но когато вечер свещичката вътре се запали и пламъчето ѝ игриво затрепка, става приказно красив и създава невероятно настроение и уют. И изобщо не е задължително да се наслаждаваме на тази прелест само на Коледа и Нова година, свещникът може да се ползва през цялата зима или поне докато портокалите са актуални…

Сушени портокалови корички

Обожавам аромата на портокалова кора в различните печива – блатове за торта, сладкиши, козунаци или дребни сладки. Но употребата им не е препоръчителна, защото за по-дълга трайност и по-добър търговски вид цитрусовите плодове се обработват отвън с химически препарати. Има вариант преди да се използват корите, плодовете да се измият добре с топла вода (може дори и с миещ препарат), да се накиснат за известно време във вода със сода бикарбонат и после хубаво да се изтъркат. И все пак остава неизвестността доколко тази процедура успешно е премахнала нежеланите химикали. Затова е най-добре да се ползват био плодове или казано иначе – чиито кори не са третирани по никакъв начин. Може би не е често явление, но се намират и такива по магазините. Затова, когато попаднах на такива портокали неотдавна, реших преди да ги белим за хапване, да настържа кората им и да я изсуша за по-нататъшна употреба.

И така, необходими са неопределен брой (най-добре толкова, колкото могат да се изядат в сравнително кратък срок) нетретирани портокали или иначе казано – био, еко, органик или както там е изписано на етикета.
Плодовете все пак се измиват добре, подсушават се и корите се настъргват. Ако се получат по-дълги лентички, се накълцват с нож на ситно.

Разстилат се на тънък слой в чиния (или друг подходящ съд) и се сушат на стайна температура – може до прозореца на слънце, може под климатика или близо до друг източник на топлина, като периодично се разбъркват.

Понеже стърготинките са дребнички, два дни са им напълно достатъчни, за да изсъхнат добре.

Готовите портокалови корички се прибират в чисто сухо бурканче и така се съхраняват. И когато за в бъдеще решим да ароматизираме някое печиво, само отваряме бурканчето и си вземаме колкото ни е нужно от благоуханното му съдържание.

Крем от тиква и портокали

Не знаех, че има такъв крем. Докато не го направих миналата седмица… Съвсем случайно – за да оползотворя един резен тиква, 3 портокала и 1 мандарина… След като ги сварих и блендирах, стана фантастичен крем! Изобщо не очаквах толкова добър резултат! И понеже действах на око и на вкус, без точни грамажи, се наложи да го направя още веднъж, за да си запиша някакви пропорции все пак… Пък и толкова много ми хареса, че исках пак да си хапна от това вълшебно нещо в чаша с цвят на старо злато… И така, при втория опит се оказа, че съотношението на тиквата към цитрусите е горе-долу 2:1 – на почти 1 кг тиква сложих 3 портокала и 2 мандарини с общо тегло около 500 г (всичко е чисто тегло, обелено и почистено). Естествено всеки може да промени това съотношение по свой вкус… Както и може да се ползват само портокали или само мандарини. Моите портокали са от сорта за сок, т.е. не са много големи, но са сочни; мандаринките са със средна големина. Останалите продукти са на вкус, особено медът – зависи колко е сладка тиквата.


1 кг тиква (почистена и нарязана на кубчета)
3 портокала (335 г обелени)
2 мандарини (170 г обелени)
5-6 пъпки карамфил
2 ч.л. канела
150 мл вода
60 г кокосово масло
50 г мед (на вкус и зависи колко е сладка тиквата)
30 г орехи – за поръсване


Тиквата се обелва и се нарязва на кубчета. Портокалите и мандарините се обелват и заедно с тиквата се слагат в тенджера на котлона. Налива се и малко вода, за да може тиквата да се свари по-лесно. Добавят се канелата и карамфилът. Когато тиквата омекне, котлонът се усилва и тенджерата се оставя без капак, за да се изпари излишната течност. Оставя се да поизстине малко и карамфилчетата се изваждат.
Сварените плодове се прехвърлят в блендер, добавят се кокосовото масло и медът и се пасира до фина смес. Готовият крем се разпределя в подходящи чаши или купички и се слага в хладилника.

Преди да се сервира, се поръсва отгоре с нарязани на ситно орехи.

Кремът е наистина феноменален! Изключително приятен и лек, копринено нежен, с прекрасна свежа и ароматна нотка от портокалите и мандарините. А поръсен с орехите става трепач! Не си и помисляйте да ги пропуснете!

Не съм предполагала, че може да съществува такъв крем – от такива продукти, с такъв цвят, вкус и аромат. Очарована съм! И много щастлива от откритието си! Някой ден ще го изпробвам и в някоя тортичка…

Ако се консумира веднага след приготвянето или след кратко охлаждане, кремът е с характерната за този десерт консистенция – много гъст, но леко течен. След по-дълъг престой в хладилника (поне до следващия ден) обаче се втвърдява и като се гребне с лъжичката, запазва формата си – т.е. спокойно би се рязал с нож и би могъл да се ползва за тарти и други подобни сладкиши…