Сладки от смокини и ядки от киноа

Когато смокините започнат да зреят по много наведнъж и не могат да бъдат изядени в правилното им състояние – сурови, и когато нямам под ръка банани и овесени ядки (но пък имам такива от киноа), се раждат такива иновации. И за да не звучи написаното дотук като безсмислица, обяснявам – настоящите сладки са вариация на така популярните сред хранещите се без животински продукти, без глутен и без захар сладки от банани и овесени ядки. Понеже смокините не могат да се похвалят със силния и завладяващ аромат на бананите, заложих и на малко канела и лимонова кора. И резултатът е учудващо свеж и приятен!


300 г смокини, много узрели
10 с.л. (80 г) ядки от киноа
½ ч.л. канела
настъргана кора от ½ малък лимон
кокосови стърготини за поръсване
кокосово масло за подмазване на тавата


Смокините (аз не ги беля) се пасират в чопър и се прехвърлят в купа или дълбока чиния. Добавят се ядките от киноа, разбърква се и сместа се оставя за около час да набъбнат и омекнат ядките.

Прибавят се канелата и лимоновата кора, разбърква се отново и с лъжица се оформят кръгчета в подмазана тава. В зависимост от големината им излизат 12-14 броя.

Поръсват се с кокосови стърготини и се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна на горен и долен реотан 13-14 мин. – докато се зачервят по крайчетата. Кокосовото масло за подмазване върши двояка работа – пречи на сладките да залепнат и ги ароматизира допълнително.

Сладките са много приятни и с нежна текстура, влажни и мекички, с прелестна хрупкавост от смокиновите семенца. Добре са на сладост (освен ако не сте любители на тежките убийствено сладки десерти) и с чудесен аромат. Подходящи са за похапване по всяко време и са свежа добавка към кафето, чая или сиропа от бъз…

Сладкиш със смокини

Обичайните плодове, които използвам за сладкиши, са вишните и ябълките, в по-редки случаи посягам към крушите и дюлите. Но тази година смокините са в такова изобилие, че е грехота да ги остави човек неоползотворени. Суших за зимата, правих и конфитюр, а те все не свършват, непрекъснато зреят нови и нови… И въпреки че никога досега не съм правила сладкиш с тях, реших да опитам и това. И добре, че опитах! Останах очарована от резултата! Оказа се, че смокините са изключително подходящи за сладкиши по няколко причини: много са сладки и затова захарта в тестото е съвсем малко, много са свежи и ароматни и десертът става сочен и приятен, а тези прелестно хрускащи семенца са направо невероятни…


3 ч.ч. брашно (375 г пълнозърнесто от спелта или 360 г лимецово)
1 бакпулвер
1 ч.л. канела
¼ ч.л. смляна ванилия (бурбонска)
щипка сол
настърганата кора на 1 лимон

½ ч.ч. (90 г) кафява захар
1½ ч.ч. (360 мл) вода
½ ч.ч. (100 г) олио по избор (шарлан, зехтин)
около 600 г смокини


В купа се пресяват брашното, бакпулверът, канелата и солта, добавят се ванилията и лимоновата кора и всичко се разбърква.
В друга купа захарта се смесва с водата, докато се разтопи. Добавя се олиото и се разбърква. Накрая се прибавя сухата смес и се разбърква отново до смесване на продуктите. Тестото се излива в тавичка (22х32 см), покрита с хартия за печене.
Смокините се почистват от дръжките и се разполовяват (без да се белят). Нареждат се плътно върху тестото с разреза нагоре и се притискат лекичко.

Сладкишът се пече в предварително загрята на 160 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 35 мин. Може да се провери с клечка дали е готов (бодва се между смокините).

Сладкишът е прекрасен – с пухкаво и ароматно тесто и изключителна свежест от смокините, чиито семенца хрускат вълшебно в устата. Много е апетитен и още топъл, но когато престои един ден, става още по-хубав, защото вкусовете се смесват и тестото се овлажнява, ароматизира и подслажда от смокините.

И понеже смокиновата реколта тази година беше изключително богата, правих сладкиша още няколко пъти. Единия път беше с цели смокини (повече от 1 кг) и стана чудно сочен и плодов, но като престоя – въпреки че беше идеално изпечен, – се овлажни доста и малко стоеше като клисав.

Другият опит пък беше с едрите смокини (около 500 г), нарязани на парчета. Резултатът беше също толкова добър, колкото и този с половинки от дребния сорт.

Конфитюр от смокини без захар

Тази година се оказа много благодатна за смокините – всички дървета по двора са отрупани с плод. Има и за закуска сутрин, и за сушене, и за рояците цвърчащи и чирикащи помощници и въпреки това остават още неизползвани. Така че трябваше да се търсят и други начини за тяхното оползотворяване. Класическо сладко не ми се правеше, въпреки че имам изпитана рецепта от майка – тя е майсторка на брилянтно сладко от смокини, с идеално запазени цели плодове и без нито една семчица в сиропа. Но смокините се белят (ако някоя се разкъса при беленето, не се ползва) и се слага голямо количество захар. А аз исках да избегна тези две неща. Освен това моите смокини са от едрите (известни като цариградски) и не са подходящи за целта. Така че измислих друго – много по-бързо, лесно и полезно. Е, направо си е мързеливо... Просто ги нарязах (необелени) в голямата тава и – марш във фурната... Само с малко водичка и нищо повече, без никаква захар – смокините са си толкова сладки, че трудно можеш да изядеш повече от две наведнъж... А количеството им е според наличностите (при мен бяха една касетка) и според големината на тавата...

Смокините се нарязват на едри парчета и се слагат в тава. Налива се малко водичка (за да не залепнат за дъното) и се пекат на 180-200 градуса на долен и горен реотан до изпаряване на излишната течност.

Когато са готови, по желание може да се намачкат, за да се получи по-еднородна смес, а може да се оставят и така – да си личат отделните парченца (аз избрах втория вариант). Насипват се в бурканчета, които след това се стерилизират за 10-15 мин. (засечени след завирането на водата).

Досега никога не съм стерилизирала сладката, които правя, но винаги пълня бурканчетата с горещо съдържание и ги затварям веднага. Но този път пекох смокините вечерта и не ми се разправяше по нощите да ги насипвам в буркани, така че просто оставих тавата да изстива във фурната. Мислех на другия ден да я загрея отново и тогава да пълня, но после реших, че ще е по-лесно, а и по-разумно да насипя конфитюра студен и след това да стерилизирам бурканчетата – за по-сигурно, за да не се развалят много бързо поради липсата на захар.

И така, получи се великолепен съвсем натурален конфитюр – от необелени смокини, без никаква захар, без никакви други добавки (като лимонтузу) или аромати. Идеален е на сладост, с прекрасно ухание, а ситните семенца така приятно хрускат в устата... Мммм... И колко лесно и мързеливо се приготвя – просто трепач! Няма белене на смокини, няма варене в тенджера на няколко пъти в продължение на 2-3 дни (както процедирам с ягодите, кайсиите и боровинките), няма висене права до котлона... И най-важното – няма захар! Това ме радва най-много в цялата история!

Пъпеш, праскови и смокини със сусамов тахан

Когато смокиновите дървета по двора са отрупани с плод, няма как тези сладки и ароматни съкровища да не се озоват в чинията за закуска. Смокините са изключително полезни, защото са богати на различни ценни вещества, така че в разгара на лятото е добре често да присъстват в менюто ни.

Под тях може да има и други плодове – в случая пъпеш и праскова. А заливката от тахан е ясна, тя е неизменна...

Ако пък смокините са като тези – едри като круши – и две-три от тях са предостатъчни… Толкова са сладки и сочни! И са още по-вкусни, когато си ги хапваш направо от дървото, а не сервирани в чиния и нарязани с нож...

Сушени смокини

Всички плодове, които си суша за зимата, стават превъзходни и се харесват на всеки, който ги опита – и кайсиите, и прасковите, и сливите. Но сякаш най ми допадат смокините. Всъщност съм разчетворена да определя кои точно са ми любими, защото всички са великолепни, но смокините определено се открояват от останалите. Освен че са най-сладки от всички и много ароматни, имат и по-различна текстура от тях – семенцата им ги правят уникално приятни за хапване. Когато сдъвчеш парченце сушена смокиня, приятното хрущене в устата увеличава многократно удоволствието от консумирането им. Явно съвсем не случайно са любими и на петгодишната ми племенница…
За сушене са подходящи както обикновените плодове, така и едрите им разновидности, популярни като цариградска смокиня – просто трябва да се нарежат на повече парченца.

Смокините се нарязват на четвъртинки, шестинки или дори осминки в зависимост от големината им и резенчетата се подреждат плътно в тави. Те от своя страна се поставят на слънце – на южна тераса или двор. Вечер е добре да се прибират на закрито, особено ако държат на двора – да не се овлажняват през нощта. След втория-третия ден (когато поизсъхнат значително и се свият) плодовете всекидневно се разбъркват, за да се сушат равномерно от всички страни. Трябва да изсъхнат добре – да потракват по тавата при разбъркване, за да не мухлясат впоследствие, но не трябва да стават и прекалено сухи и твърди. И естествено най-добре се разбира дали са готови чрез опитване… Но внимавайте с опитването, за да не се окаже, че накрая няма да има какво да приберете за зимата…

Освен тави за сушенето може да се ползва и мрежа – кой както предпочита.

Готовите смокини се прибират в платнени или хартиени торбички и се съхраняват на сухо и хладно място. Прекрасни са за хапване и само така, в комбинация с ядки или в различни сладкиши…