Всички плодове, които си суша за зимата, стават превъзходни и се харесват на всеки, който ги опита – и кайсиите, и прасковите, и сливите. Но сякаш най ми допадат смокините. Всъщност съм разчетворена да определя кои точно са ми любими, защото всички са великолепни, но смокините определено се открояват от останалите. Освен че са най-сладки от всички и много ароматни, имат и по-различна текстура от тях – семенцата им ги правят уникално приятни за хапване. Когато сдъвчеш парченце сушена смокиня, приятното хрущене в устата увеличава многократно удоволствието от консумирането им. Явно съвсем не случайно са любими и на петгодишната ми племенница…
За сушене са подходящи както обикновените плодове, така и едрите им разновидности, популярни като цариградска смокиня – просто трябва да се нарежат на повече парченца.
Смокините се нарязват на четвъртинки, шестинки или дори осминки в зависимост от големината им и резенчетата се подреждат плътно в тави. Те от своя страна се поставят на слънце – на южна тераса или двор. Вечер е добре да се прибират на закрито, особено ако държат на двора – да не се овлажняват през нощта. След втория-третия ден (когато поизсъхнат значително и се свият) плодовете всекидневно се разбъркват, за да се сушат равномерно от всички страни. Трябва да изсъхнат добре – да потракват по тавата при разбъркване, за да не мухлясат впоследствие, но не трябва да стават и прекалено сухи и твърди. И естествено най-добре се разбира дали са готови чрез опитване… Но внимавайте с опитването, за да не се окаже, че накрая няма да има какво да приберете за зимата…
Освен тави за сушенето може да се ползва и мрежа – кой както предпочита.
Готовите смокини се прибират в платнени или хартиени торбички и се съхраняват на сухо и хладно място. Прекрасни са за хапване и само така, в комбинация с ядки или в различни сладкиши…
Няма коментари:
Публикуване на коментар