След кайсиите и прасковите с напредването на лятото идва редът за сушене и на сливите. Сини, червени и какви ли не още – всички са прекрасни за целта. Най-популярни за сушене са сините, но има и сортове, които са тъмносини или дори лилави отвън и червени отвътре – те стават великолепни в изсушен вид. Малко трудно се делят от костилката, но това се компенсира от превъзходния краен резултат. И тук важат условията плодовете да са хубави и добре узрели и времето да е слънчево и горещо, за да може да изсъхнат добре.
Сливите се нарязват на четвъртинки или шестинки в зависимост от големината им и резенчетата се подреждат плътно в тави. Те от своя страна се поставят на слънце – на южна тераса или двор. Вечер е добре да се прибират на закрито, особено ако държат на двора – да не се овлажняват през нощта. След втория-третия ден (когато поизсъхнат значително и се свият) плодовете всекидневно се разбъркват, за да се сушат равномерно от всички страни. Трябва да изсъхнат добре – да потракват по тавата при разбъркване, за да не мухлясат впоследствие, но не трябва да стават и прекалено сухи и твърди. И естествено най-добре се разбира дали са готови чрез опитване…
Готовите сливи се прибират в платнени или хартиени торбички и се съхраняват на сухо и хладно място. Изключително са приятни за хапване – сладички и ароматни.
А тези с червена вътрешност стават божествени, като дъвчащи бонбони са… Мммм… Кой не обича дъвчащи бонбони?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар