Освен кайсиите много подходящ плод за сушене са и прасковите. Когато изсъхнат добре, стават прекрасни, като малки локумчета – сладки, ароматни и леко лепнещи по зъбите при дъвкане (за разлика от кайсиите, които стават малко по-твърди). Естествено за постигане на този ефект отново главната заслуга е на Слънчо – сушенето се извършва в тави на открито. А продължителността му зависи от температурите вън и от големината на резенчетата плод – някъде около седмица.
Прасковите се нарязват на осминки или дори десетинки в зависимост от големината им и резенчетата се подреждат плътно в тави. Те от своя страна се поставят на слънце – на южна тераса или двор. Вечер е добре да се прибират на закрито, особено ако държат на двора – да не се овлажняват през нощта. След втория-третия ден (когато поизсъхнат значително и се свият) плодовете всекидневно се разбъркват, за да се сушат равномерно от всички страни. Трябва да изсъхнат добре – да потракват по тавата при разбъркване, за да не мухлясат впоследствие, но не трябва да стават и прекалено сухи и твърди – нали трябва да могат да бъдат сдъвкани после… А най-добре се разбира дали са готови чрез опитване…
Готовите праскови се прибират в платнени или хартиени торбички и се съхраняват на сухо и хладно място. И „когато сняг забръска“, ще се наслаждаваме на ароматни прасковени „локумчета“, събрали в себе си енергията на лятото и животворните слънчеви лъчи…
Няма коментари:
Публикуване на коментар