Крем супа от тиква и кестени

Обикновено в супата от тиква слагам картофи, но когато във фризера няколко пакетчета сварени и обелени кестени търпеливо чакат да им бъде обърнато подобаващо внимание, на човек му хрумват необичайни идеи… Всъщност няма нищо кой знае колко странно да се съчетаят тиква и кестени, попадала съм на подобни рецепти, макар и за сладкиши. Затова изобщо не се колебах дали да не ги обединя и в супа… И дързостта ми беше възнаградена – получи се превъзходна супа, с чудесна текстура и вълшебен аромат.


800 г тиква (изчистена)
500 г кестени (сварени и обелени)
1 стрък праз (или 1 глава лук)
4-5 скилидки чесън
парче пресен джинджифил колкото орех
2 ч.л. куркума
1 ч.л. кориандър
½ ч.л. кимион
½ ч.л. гарам масала
3 ч.л. сол (на вкус)

за сервиране:
лимонов сок
конопено семе


Тиквата и празът се нарязват на едро, джинджифилът – на тънки кръгчета. Слагат се в тенджера заедно с кестените и чесъна и се налива студена вода, колкото да ги покрие. Добавят се куркумата, кориандърът, кимионът, гарам масалата и солта. Вари се 20-25 мин. – до омекване на тиквата и праза, и всичко се пасира.
Супата се сервира задължително с лимонов сок – той балансира превъзходно леко сладникавия вкус на тиквата, кестените и праза. А за разкош и по-завършен вид (и добавка на натурални мазнини) се поръсва с някакви семена – аз напоследък съм си харесала за целта конопено, но и всякакви други могат да се ползват.

Супата е наистина вълшебна – вкусна и много засищаща, с божествен аромат. Кестените са чудесно попадение – дават прекрасна плътност и нежна и гладка текстура. Ако нямата гарам масала, може просто да я пропуснете или да я замените с по щипка канела и карамфил (в моята поне тези две подправки се усещат доста осезателно).

Крем супа от наситнени броколи

Понеже останах очарована от супата от броколи, която приготвих неотдавна, тези дни си наумих да я повторя. Този път обаче реших да променя и опростя технологията на готвене – пропуснах запичането на лука в началото и просто залях зеленчуците с вода и ги сварих. Но – ето я голямата промяна – без броколите! Тях предварително накълцах в чопъра и ги оставих да престоят, след което ги добавих в тенджерата, когато другите зеленчуци бяха почти готови. Така постигнах двойна печалба – първо, образува се ценният сулфорафан, и второ, броколите запазиха хубавия си цвят, защото се готвиха за съвсем кратко време. А супата не само че отново стана чудесна, а е значително по-свежа и цветна!


1 глава броколи (500 г)
1 глава лук
2 моркова
2 картофа (300 г)
1 л вода
100 г кокосово мляко (сметана)
щипка чубрица
щипка джоджен
1½ ч.л. сол
конопено семе за поръсване


Броколите (включително и кочанът, той се обелва) се накълцват в чопър и се оставят да престоят час и половина – така се образува ценното вещество сулфорафан, освен това после ще имат нужда от съвсем кратка термична обработка и така няма да загубят цвета си.
Лукът, морковите и картофите се нарязват на едро, слагат се в тенджера и се заливат със студена вода, колкото да ги покрие. Добавят се чубрицата, джодженът и солта и зеленчуците се варят 10-ина мин., до полуготовност. Тогава се добавят броколите и се готви още не повече от 5 мин. Тенджерата се сваля от котлона и всичко се пасира. Добавя се кокосовото мляко и се разбърква. При сервиране всяка порция се поръсва с конопено семе (или с каквото друго ви е на сърце).

Супата е колкото лесна и простичка, толкова и апетитна и красива. Не се различава драстично от предишния вариант, но със сигурност това е по-добрият начин за готвене – и по-лесен, и по-здравословен, и с по-хубав цвят на крайния резултат. А това я прави много по-свежа и привлекателна – и на вкус, и на вид.

Супа от броколи

В последните няколко години малко промених (затоплих 😇) отношението си към супите и започнах да се оглеждам за нови варианти. Така ми хрумна, че мога да се обърна към прекрасните броколи – щом стават чудесни супички от карфиол, защо да не се получи и от зеления им братовчед? И когато наскоро попаднах на тази, реших, че ще започна с нея, макар и с някои промени от моя страна. Много ми хареса идеята зеленчуците да се намачкат с пресата за картофи, вместо да се пасират гладко, за да личат ситнички цветни парченца от различните продукти, но се оказа, че не става – дръжките (не кочанът) на броколите не бяха омекнали достатъчно, а не исках да варя зеленчуците по-дълго. Така че пак в употреба влезе пасаторът, но по-важното е, че супата стана разкошна!


1 глава лук
2 моркова
2 картофа (300 г)
1 глава броколи (500 г)
1 л вряща вода
100 г кокосово мляко (сметана)
щипка чубрица
щипка джоджен
1½ ч.л. сол
конопено семе за поръсване

Лукът се нарязва на ситно, морковите и картофът – на кубчета, броколите – на розички (кочанът се обелва и също се нарязва на кубчета).
Лукът се запича на суха тенджера, докато стане златист и замирише приятно, добавят се морковите и картофът и се готви още малко. Слагат се броколите, налива се водата и се добавят солта, чубрицата и джодженът. Супата се вари 15-ина мин. и се пасира (аз гледах да не е съвсем фино). Добавя се кокосовото мляко и се връща на котлона. Когато отново заври, котлонът се изключва, като тенджерата се оставя на него.

Супата е превъзходна – много ароматна и приятна. Нито един от продуктите не доминира неприятно над останалите и всички са в пълна хармония от вкусове и аромати (преди да се захвана изобщо с нея, имах известни притеснения какво ще излезе от броколи в супа, все пак досега не съм ги готвила по този начин). Но още с първата лъжица всичките ми съмнения се изпариха яко дим – просто съм очарована от резултата!

При сервиране всяка порция може да се поръси с конопено или някакво друго семе, лют пипер или кой каквото обича. Може и с хранителна мая, но установих, че поради силния ѝ характерен вкус и аромат се губи очарованието и индивидуалността на супичката – просто с тази добавка всички супи стават еднакви…

Морковени пръчици със семена

Вкъщи сокове не се правят особено често, въпреки че разполагаме с добра техника – споделям убеждението, че плодовете и зеленчуците са по-полезни в своята цялост. И все пак от време на време пием сок от моркови. Но винаги ме е било яд да изхвърлям сухия остатък (пулпа), защото обикновено не ми достига време или вдъхновение да се занимавам с него. Но при последното изстискване на морковите твърдо реших – този път ще употребя и стърготините! Потърсих някакви рецепти из нета, но те не ме удовлетвориха и затова се наложи да поекспериментирам сама. И какво щастие – още от първия път се получиха фантастични пръчици! Понеже пулпът беше 400 г (получен с бавнооборотна сокоизстисквачка), реших да пробвам само с половината от него и съобразих останалите продукти с това количество. За мой късмет се получи тесто точно колкото за голямата тава. Много ме теглеше към любимото ми пълнозърнесто брашно от спелта, но по малко странни обстоятелства неодавна се сдобих с два пакета типово, така че трябва да ползвам и него... Но смятам, че пръчиците ще се получат добре и с други видове брашно, евентуално само може да се наложи да се коригира количеството му. И понеже първият опит свърши очаквано бързо (той беше с вода), още на следващия ден оползотворих и останалите 200 г пулп, като този път замених водата с вино. Ако се чудите кои са по-хубави – и по двата начина стават чудни (макар че има лека, но не особено съществена разлика във вкуса), така че всеки ще си избере каква течност да ползва. С вино стават малко по-хрупкави и сякаш по-бързо се изпичат (затова и на снимките са леко по-тъмни, първите с вода имаха по-свеж оранжев цвят), но прясно изпечени и тези с вода са хрупкави. А на другия ден и двата вида омекват, но пак са толкова хубави. Ако останат до тогава де...


200 г пулп от моркови
50 г зехтин
50 мл бяло вино (или вода)
2 ч.л. сол
20 г маково семе
20 г сусам
20 г ленено семе
20 г конопено семе
2 ч.л. стрит риган
2 ч.л. стрита балканска чубрица
200 г типово брашно
1 бакпулвер


Морковеният пулп се слага в купа и се добавят зехтинът и виното (водата). Разбърква се и се добавят семената и брашното (не всичкото наведнъж, част от него се оставя за месенето), смесено с бакпулвера. Омесва се меко тесто, което се разточва върху хартия за печене на тънка кора. Заедно с хартията се приплъзва в тавата и с кръгъл нож се нарязва на тънки лентички.

Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна на долен реотан с вентилатор около 15 мин. Тавата се изважда от фурната и прорезите се минават втори път с ножа, като пръчиците леко се раздалечават, след което се допичат още 3-4 мин. Оставят се да изстиват в тавата (който има търпение да чака...) – така стават хрупкави.

Пръчиците са прелестни – прясно изпечени (още топли или вече изстинали) са изкусително хрупкави отвън и мекички и въздушни отвътре. Не са твърди като солети или гризини, под апетитната коричка са нежни и пухкави. И са наистина чудесно оползотворяване на морковения пулп, защото са с голямо количество от него – 1:1 с брашното (в нета намерих една примамлива рецепта, но беше само с 50 г пулп на доста повече брашно), с което слагат край на всички угризения за в бъдеще, че изхвърлям нещо употребимо...