Ферментирало червено цвекло

Когато преди години открих кваса от цвекло – тази изключително полезна пробиотична напитка с множество ползи за целия организъм, не оценявах достатъчно самото цвекло, оставащо след прецеждането на сока. Просто такава беше рецептата, която ползвах – накрая то се изхвърля, защото се употребява за втора доза квас и си мислех, че всичко полезно от него е вече извлечено; а и за улеснение се реже на по-едри кубчета, което пък създава известно неудобство за по-нататъшното му оползотворяване. Но винаги ми е било жал да го изсипя в кофата с лека ръка, понеже си беше много хубаво на вкус и приятно хрупкащо, явно просто не съумявах да намеря подходящ начин да се възползвам от големите твърди кубчета…
С течение на времето обаче осъзнах, че и самото цвекло не е за пренебрегване – то е не по-малко здравословно и богато на пробиотици от прелестния рубиненочервен сок и спокойно може да се ползва за консумация. Само трябва да се нареже на по-дребни парченца, за да е по-удобно за хапване после. Но понеже не ми се разправяше да го ситня с ножа, реших да ползвам рендето Бьорнер, само че с приставката за пръчици (кубчетата щяха да станат прекалено ситни). А вместо да ползвам по-малък буркан (колкото да побере цвеклото), заложих отново на 3-литровия великан и постигнах 2 в 1 – и ферментирало цвекло за салатка, и прилично количество прекрасна пробиотична напитка.


1 голяма глава (или 2 средни) червено цвекло
3 ч.л. морска сол
изворна вода


Цвеклото се нарязва на удобни за консумация парченца (на дребни кубчета или в моя случай – на тънки пръчици с помощта на ренде Бьорнер) и се слага в буркана. Налива се хубава (изворна, т.е. нехлорирана) вода, като се оставя поне един пръст до гърлото на буркана, добавя се солта и се разбърква. Покрива се с марля или кърпа и се оставя на топло да ферментира.

В зависимост от времето цвеклото ще бъде готово за 4-5 до 6-7 дена. Мехурчетата (или пяната) по повърхността показват, че бактериите в сместа работят и полезното съдържание е в процес на творене (при мен това бурно кипене е на третия ден).

Ако отгоре се образува бяла ципа, може да се обере с лъжица (неметална). Но за да не се получава това, е добре сместа да се разбърква 2-3 пъти на ден (примерно сутрин и вечер).
Цвеклото и напитката са готови, когато ферментацията приключи, т.е. престанат да се образуват нови мехурчета и всичко се успокои (в моя случай – на петия ден).
Тогава течността се прецежда и се налива в стъклени бутилки, а цвеклото (заедно с малко от сока, колкото да го покрие) се прехвърля в стъклен съд с капак и всичко се съхранява в хладилника.

Сокът, т.е. квасът се пие по 100 мл преди ядене два пъти на ден – сутрин и вечер, но и веднъж не е зле. А цвеклото може да се хапва като салатка както самостоятелно, така и да се комбинира с други зеленчуци – моркови, чушки, тиквички, различни зеленолистни, може и варени картофи и/или боб… който каквото предпочита. Разни семенца също биха добре дошли, както и маслинки, а защо не и някакъв дресинг… Важното е да се храним с хубава полезна – и жива! – храна, каквито са ферментиралите зеленчуци.