В крайна сметка се спрях на сурова настъргана тиква (според мен двойната термична обработка е излишна – от полезните качества на този прекрасен плод едва ли остава много), комбинация от пълнозърнесто и царевично брашно, задължително кафява (нерафинирана) захар и комбинация от няколко подправки; от една рецепта си харесах идеята за посипка и за разкош добавих стафиди, накиснати в ром... И така, след доста четене и обмисляне се роди долната рецепта, която въпреки заемките от други рецепти, в крайна сметка си е мое откритие. И явно е сполучлива, защото крайният резултат много ми хареса – пухкави кексчета с изключителен аромат и богат вкус! Е, получих някои суперлативи и от други хора де...
И така, ето нужните продукти (мерителната чаша е 240 мл):
2 ч.ч. (300 г) настъргана сурова тиква
1 ч.ч. (160 г) тъмни стафиди
3-4 с.л. ром
4 с.л. златно ленено семе
1 ч.ч. вода
½ ч.ч. (100 г) шарлан
1 ч.ч. (180 г) кафява захар
1 ч.ч. (125 г) пълнозърнесто брашно
1 ч.ч. (120 г) царевично брашно
1 пак. бакпулвер
1 ч.л. канела
3-4 пъпки карамфил – счукани
3-4 шушулки кардамон – счукани (само семенцата)
щипка сол
посипка:
1 шепа орехи (30 г)
1 с.л. кафява захар
Стафидите се накисват в рома, докато се приготвят останалите съставки.
Лененото семе се смила и се накисва в купа за разбиване с половината вода за поне 10 мин., докато набъбне и стане подобно на желе.
В друга купа се смесват брашната, бакпулверът и подправките.
Към лененото семе се добавят шарланът, захарта и останалата вода и се разбърква добре (може да се изчака малко да се поразтопи захарта). Прибавят се сухите съставки и се разбърква с тел само до смесване на продуктите. Добавят се тиквата и стафидите и отново се разбърква до хомогенна смес. Тестото се разпределя в хартиени чашки, които са подредени във форма за мъфини. Излизат точно 12 броя, напълнени почти до ръба. Няма нужда формичките да се оставят 1/3 празни, защото тестото не се надува както това с яйца.
Орехите се смилат в мелничка заедно със захарта и се поръсват върху кексчетата. Притиска се леко отгоре, за да залепне посипката и да не се изрони след изпичането.
Кексчетата се пекат в предварително загрята фурна на 160 градуса на долен реотан с вентилатор 35 минути. Най-добре е да се проверява с клечка дали са готови.
Оставят се да изстинат върху решетка.
Кексчетата са превъзходни и са чудесна добавка към следобедното кафе, а защо не чай или друга топла напитка – въпросът е малко да разпуснем и да се поглезим...
Езикова бележка:
В Речника на чуждите думи от 1993 г. присъства думата кардамон с обяснението, че е дошла в български от руското кардамон, но в немски е Kardamom, във френски – cardamome, латински – cardamomum, старогръцки – καρδαμωμον. Все пак името на подправката е Elettaria cardamomum и тогава би трябвало и на български да се пише кардамом... Затова и на практика нещата стоят доста... объркано... В различни сайтове и рецепти има сериозен разнобой в изписването на думата – може да се срещне както с н, така и с м... В крайна сметка кое е правилното? Излиза, че цялата тази неразбория дължим на руснаците – това е поредната каша, забъркана от тях...
За съжаление съвременните български езиковеди и академици мълчат по въпроса – думата я няма нито в последния правописен речник от миналата година, нито в по-старите... Търсих без успех и в правоговорния... Успях да я намеря само в още един речник на чуждите думи (по-нов от вече споменатия, на друго издателство и авторски колектив) и в един българско-английски – навсякъде думата е изписана кардамон! Така че за мен това е меродавният правопис на думата – въпреки че речниците, в които фигурира, не са правописни или правоговорни, все пак са речници и на тях може да се разчита за правописа на думите... И не ми остава друго, освен да се надявам, че следващият "нов" или "официален" (както се озаглавяват в последните години) правописен речник няма да е фототипно издание на старите, а ще съдържа в себе си спорната дума (пък и още доста други, липсващи досега)!
Няма коментари:
Публикуване на коментар