Лозови сарми с пълнозърнест ориз

Свързвам лозовите сармички с ходенето при баба в детските години – правеше по цяла голяма тенджера на няколко реда (помните ли едновремешните електрически тенджери? баба ползваше нея, но само долната част, без оригиналния капак). Готовите сармички още горещи поливаше с олио – така стават лъскави като скъпоценни камъни (как се казваха онези тъмнозелените?) и уникално вкусни! Майка също им е голяма майсторка, така че имам много добри учителки по темата. Но аз си вървя по свой път – не правя запръжка на лука в началото и не ползвам бял ориз, който се сварява много лесно. Аз съм по по-трудните неща – усложнявам си живота с пълнозърнест ориз, който иска предварително накисване и доста продължително варене. Но пък ми е изключително вкусен (а и нали е по-полезен), така че от години си купувам само от него. А сармичките стават превъзходни!


1 ч.ч. (180 г) пълнозърнест (кафяв) ориз
1 глава лук
2 ч.л. сух джоджен
1-1½ ч.л. сушена чубрица
няколко стръка копър
1 ч.л. сол
20-30 лозови листа (в зависимост от големината им)
струйка шарлан
2 ч.ч. вода


Оризът се накисва от предния ден в студена вода. Измива се добре и се сварява до полуготовност в 1 ч.ч. вода и солта.
Лозовите листа се попарват с вряла вода буквално за секунди – докато променят цвета си, и се отцеждат (през зимата се ползват и замразени, предварително попарени).
Лукът се нарязва на ситно и се запича в суха тенджера, докато омекне малко и замирише приятно. Котлонът се изключва и се добавят полусвареният ориз, джодженът, чубрицата и наситненият копър. Разбърква се добре (няма нужда от повече готвене).
За да се оформят сармите, лозовите листа се поставят с лицевата част надолу, слага се от плънката и се навиват на рулце, като се загъва и от двете страни. Но не трябва да се завива прекалено стегнато, защото оризът още ще се надува и листото може да се скъса. 

Сармите се нареждат плътно, но все пак свободно в голяма тенджера или тиган (в тиган е по-удобно – плитък е) на един ред, не трябва да се нагъчкват прекалено, защото иначе лозовите листа остават много воднисти.

Заливат се с 1 ч.ч. гореща вода (с която е изплакната тенджерата от плънката) – сармите точно се покриват. Варят се, докато си поемат водата.
Когато са готови, се поливат със струйка шарлан и се намазват всички равномерно – така мазнината не претърпява термична обработка и сармичките получават чудесен блясък. И стават досущ като бабините! А когато се хапват, се усеща и прекрасният аромат на шарлан…

И неусетно колелото на времето за завърта назад и човек се връща в най-хубавите години на живота си – тези на детството… Особено когато сармичките се сервират с чесън (за баба това беше закон!) и в ретро чиниите от младостта на майка и татко, с които се сдобих неотдавна…