Задушени пресни картофки с копър и чесън

Пролетно време няма нищо по-вкусно от пресните картофки. Толкова са хубави, толкова пухкави и нежни отвътре, че мога да ги ям всеки ден! И въпреки че ги приготвям с какви ли не добавки и подправки – и с чесън и розмарин, и с чесново песто, класиката си остава с копър и чесън.
А най са ми на сърце най-дребните картофчета – не мирясвам, докато не изровя до дъно щайгите на продавачите на пазара… Сготвени цели, картофките имат две предимства – не се разкашкват по време на готвенето и се задушават идеално в собствената си кожица. Защото, естествено, не се белят! Кожицата освен че допринася за по-добрия вкус, е и полезна – съдържа йод. И така, за 2 прилични порции са нужни:


500 г картофи
3-4 стръка пресен чесън (зелената част)
½ ч.л. сол
½ ч.л. самардала (на вкус)
няколко стръка копър
струйка ароматен зехтин


Картофките се измиват добре и се слагат в тенджера с подходяща големина – да се събират свободно на един ред. Добавят се нарязаният на ситно чесън, малко водичка и сол. Картофките се задушават под капак на слаб огън около 20-ина мин., докато омекнат. През това време може да се разбъркват леко – много лесно става с разклащане и подрусване на тенджерата. Когато са готови, капакът се маха, котлонът се усилва и се оставя да се изпари останалата вода. Тенджерата се сваля от котлона, картофките се поливат със струйка ароматен зехтин, поръсват се с наситнения копър и със самардала на вкус. Разбърква се (разклаща се) добре и са готови за сервиране.

Картофките са божествено вкусни! Чудесно ароматизирани, меки и гладки отвътре като масло… Аз слагам само зелената част на чесъна, защото обичаме бялата да си я хрупкаме натурална; но ако е почнал да прави глави, се ползват те – 4-5 скилидки. А за посоляване може да се използва както само сол, така и само самардала. Аз лично предпочитам второто, но съм забелязала, че при термична обработка самардалата губи прекрасния си аромат и затова вече я добавям в края на готвенето. Това обаче не е достатъчно, за да се осолят картофките добре във вътрешността, затова в началото на задушаването слагам и малко сол.

И с един домат натюр са напълно достатъчни за един царски обяд или вечеря (е, вечерта може и чаша студена биричка да се присъедини към компанията). Защото са най-вкусното нещо на света! Дори когато наедреят, пак са ми любимо ястие – вече нарязани на четвъртинки…