И преди съм правила арабски питки, но винаги с бяло пшеничено брашно. Получавали са се добре, но след като ги направих със спелтено, вече само по изключение бих се върнала към стария вариант. С брашно от спелта питките станаха зашеметяващи на вкус и изключително нежни и мекички. Всъщност за да станат меки и да не се чупят при огъване, си има някои тънкости – първо, да не се препичат, и второ – още горещи се завиват с кърпа и се слагат в найлонова торбичка. Така се задушават и стават душичка!
180 г бяло брашно от спелта
100 г вода
1 с.л. зехтин
½ ч.л. сол
Брашното (не всичкото наведнъж) се пресява в купа, добавя се солта и се разбърква. Оформя се на кладенче, в което се сипват водата и зехтинът и се омесва средно меко тесто, което да не лепне по ръцете. Разделя се на 4 топчета, които се покриват с фолио и се оставят да си починат 20 мин. Понеже след почивката топчетата омекват много, се премесват и се разточват на тънки кори с диаметър 18-20 см. Слагат се в голяма тава, покрита с хартия за печене, и се пекат на 250 градуса на горен и долен реотан 6 мин., докато порозовеят отгоре. По време на печенето много се надуват, но после спадат.
Още горещи питките се слагат една върху друга в чиния и се завиват с кърпа (суха), след което се слагат в найлонова торбичка за 20-ина мин. Това е важно, за да се задушат и да омекнат и да могат да се огъват, без да се чупят.
Тогава са готови да се присъединят към апетитния хумус, който вече ги очаква на трапезата – защото какво е този чудесен близкоизточен специалитет без тънките и деликатни питки, с които да се гребва от него и да се хапва с наслада…
Така задушените питки са фантастични – мекички и много нежни, просто прекрасни! И са невероятно вкусни – със сигурност заради брашното от спелта.
Миме,
ОтговорИзтриванес този хумос арабските ти питки определено много бързо ще се изконсумират.Прекрасни са, записвам рецептата.
Поздрави !
Благодаря, Ели! Дано ти харесат! :)
Изтриване