Това е поредната елементарна и непретенциозна рецепта, но е на голяма почит на нашата трапеза. И е най-често, да не кажа единствената, приготвяна с тиквички вкъщи... А то рецепти с тиквички колкото щеш... Няма нужда и от кой знае какви обяснения и наставления по приготвянето. Броят на тиквичките е според големината на тавата. Може да се овалят във всякакъв вид брашно (и бяло, и дори пълнозърнесто), но аз предпочитам царевичното – така стават много приятни и с хрупкава коричка, особено докато са топли. Пък и нали напоследък все повече се говори за глутена и за това, че е добре да се избягва поне малко… Преди поливах тиквичките с малко олио преди печенето, но сега ползвам за целта ароматен зехтин, който естествено добавям, след като се извадят от фурната. Идеята е зехтинът да не преминава термична обработка, но и по този начин тиквичките си поемат мазнина и дори се ароматизират. Стават превъзходни и са чудесна алтернатива на пържените – вкъщи от много години не се пържи нищо с изключение на мекиците в неделя сутрин. Ароматният зехтин не е задължителен – може да се замени с натурален, т.е. без никакви аромати, или с друго предпочитано олио. Но пак е по-добре то да се полее върху вече изпечените тиквички, а не да се слага преди печенето.
4-5 тиквички
2-3 ч.л. сол
царевично брашно за овалване
олио за подмазване на тавата
ароматен зехтин
Тиквичките (може и да не се белят, само се измиват добре) се нарязват на колелца, посоляват се, разбъркват се и се оставят 20-30 мин. да си пуснат водата. Изцеждат се и всяко кръгче се овалва в царевично брашно. Нареждат се стъпаловидно в подмазана тава и без да се поливат с повече мазнина, се пекат в предварително загрята фурна на максимална мощност с вентилатор 30-40 мин. до зачервяване.
Като се извадят от фурната, веднага се поливат с ароматен зехтин на тънка струйка.
Тиквичките са хубави и само така, без нищо друго (само със салата или дори само с резенчета домат), но чудесно допълнение е и таханово-чесновият сос.
Няма коментари:
Публикуване на коментар