Сладкиш със сливи от компот

Лятно време една от обичаните вкъщи напитки е прецеденият и изстуден сок от компота от сливи, сварен в тенджера на котлона. Понеже цел на това мързеливо мероприятие е свежият рубиненочервен сок, винаги досега сливите са били отпадък, колкото и да ми е било жал за тях. Тази година обаче реших да поправя тази тяхна несправедлива съдба и да им дам шанс за втори живот.

Така се появи този импровизиран сладкиш, при това възможно най-простичък и бърз. Най-пипкавото в цялото занятие е почистването на сливите от костилките, но понеже те са сварени и омекнали, процедурата е много лесна. А сладкишът стана разкошен – за тези елементарни продукти и начин на приготвяне е наистина забележителен. Със сигурност обаче голямата заслуга е на гриса – той се оказа идеална компания за суперсочните сливи и чудесно пое всичката влага от тях, за да се получи в крайна сметка един много приятен десерт, влажен и нежен, с очарователен пясъчен ефект от ситните пшеничени частици.

Понеже за компота ползвам много добре узрели сливи, не го подслаждам допълнително. Но в зависимост от сладостта на плодовете и от това, колко добре са отцедени, може да се наложи да се коригира количеството на захарта и гриса/брашното – макар и влажна, сместа преди печенето трябва да е много гъста. Друг вариант е да се увеличи времето за печене.


750 г сливи – сварени, отцедени, без костилки
50 г зехтин (олио по желание)
1 ч.ч. (185 г) оризов грис
1 ч.ч. (125 г) пълнозърнесто спелтено брашно
120 г нерафинирана захар
1 пак. бакпулвер
щипка сол
настъргана кора от 1 лимон (или 1 ч.л. лимонови корички)
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия


Сливите се слагат в купа, добавя се зехтинът и се разбърква.
В друга купа се пресяват грисът, брашното и бакпулверът, добавят се захарта, солта, лимоновите корички и ванилията и всичко се смесва. Сухите съставки се прибавят към сливите и се разбърква с тел до еднородна смес. Тя изглежда доста сочна, но в последствие грисът поема всичката влага. Изсипва се в подходяща тавичка (аз ползвах стъклена с размери 30х18 см, дори и без подмазване сладкишът не залепва) и се пече на 180 градуса на долен реотан с вентилатор около 35 мин. (може да се пробва с клечка дали е добре изпечен).

Сладкишът е колкото простичък, толкова и хубав – изключително лек и свеж, сочен и много приятен. Въпреки че не претендира за покоряването на някакви кулинарни върхове, е чудесен десерт за лятото. И как да не го сервира човек с чаша изстуден освежаващ сок от същия сливов компот…

Трябва да му се отбележи и още един положителен ефект – стои като дунапрен, т.е. леко пружинира, докато се дъвче, а апетитно запечените крайчета са същински дъвчащи бонбони…