Картофи и тиквички с лук и зелени подправки на фурна

Напоследък в българския език навлиза нова дума – „редено“. Като съществително име и наименование на ястие (зеленчуци, нарязани на кръгчета и подредени изправени или застъпени леко като керемидки) това наистина е новост, поне за мен. Но този начин на оформяне на печените тиквички например изобщо не ми е непознат – майка ми ги реди така откакто се помня. А в последните години експериментирах и с други зеленчуци – получава се много добър резултат и с патладжани, също и с картофи. Но винаги досега съм подреждала в тавата само един вид зеленчук. В този смисъл долната рецепта също е новост в нашата кухня. Но със сигурност ще бъде често експлоатирана, като ще има и варианти с други зеленчуци – през зимата тиквичките ще бъдат заменени с едри гъби например!


1 тиквичка
2-3 картофа
2 глави лук
1-2 ч.л. сол
1 стрък розмарин
няколко листа босилек
няколко стръка копър
1 стръкче прясна чубрица
1-2 скилидки чесън
50-100 мл бира
3-4 щипки царевичен грис
олио (или кокосово масло) за подмазване
(ароматен зехтин)


Тиквичката се нарязва на колелца, посолява се и се оставя да си пусне водата, докато се приготвят останалите продукти. Картофите се измиват добре и без да се белят, се нарязват на колелца със същата дебелина като тиквичката. Диаметърът на картофите трябва да е същият като на тиквичката, за да станат картофените и тиквените шайби с еднаква големина, добре е и да са еднакъв брой. Лукът също се нарязва на тънки кръгчета. (За картофите ползвах рендето Бьорнер на дебелина N3, а за лука – N2.)
Тавичката се подмазва съвсем леко, тиквичките се отцеждат от водата и като се редуват с картофи и лук, се нареждат като керемидки. Отгоре се разпределят нарязаните на ситно зелени подправки и се поръсва с малко царевичен грис (ей така, за разкош и за по-завършен вид; спокойно може и без него). Налива се малко бира (естествено, че може и просто водичка) и се посолява, като е добре солта да се разтвори в бирата, за да се разпредели равномерно.

Ястието се пече на 200-220 градуса до омекване на картофите. Може в началото тавичката да се покрие с фолио – към края на печенето се маха и се допича, докато се изпари течността. Като се извади от фурната, ястието се полива с малко ароматен зехтин, преди да се сервира (пък може и да не е ароматен, важното е да се добави в края, за да не се подлага на термична обработка). А дори и да не добавите мазнина накрая (дали съвсем целенасочено или просто забравите, щом видите готовата вкуснотия), гарантирам, че пак е много апетитно!

Това е вторият ми опит на ястието – първия път не сложих лук и вместо с бира залях картофите и тиквичките с 1 домат, настърган на едро ренде, като в него разбърках зелените подправки и наситнен чесън (който сега забравих). Пак стана вкусно, но вариантът без домат ми хареса повече; от него картофите стават като стъклени – някак си се стягат от киселината му и придобиват по-различен вкус. Може би за да се избегне този ефект върху тях, доматът трябва да се добави по-късно, когато са почти готови. Правя всичките тези „анализи“, защото вариантът с домат изобщо не е лош, а за някого дори може да е предпочитан; все пак разни хора – разни вкусове… А на външен вид дори е по-добър – по-цветен е!