В последните няколко години бялото брашно не е на особена почит в моята кухня – нали е отричано от всички специалисти по здравословно хранене, и ползвам основно пълнозърнесто за най-различни цели. И не се оплаквам – с него дори ми е по-вкусно. Но напоследък все по-често започнах да посягам към бялото... Просто започнах да губя мотивация да обикалям, да избирам, изобщо да си усложнявам живота, за да намеря добро пълнозърнесто (още повече, че постоянно се задълбочават и съмненията ми в качеството и истинността на това, което се предлага по магазините). Причината е в популяризирането от известно време на един доста притеснителен факт – пшеницата (заедно с царевицата, соята и рапицата) е една от най-засегнатите в световен мащаб култури от генното модифициране. Естествено България не прави изключение от тази страховита тенденция… В този смисъл всяко пшеничено брашно – дали пълнозърнесто, или бяло и пухкаво, е еднаква злина за организма. Излиза, че то изобщо не е толкова полезно, колкото се опитват да на втълпят, или поне ползата му в сравнение с бялото (заради триците и зародиша) е незначителна на фона на вредата, която причинява… Все едно да се агитират пушачите да не пушат цигари без филтър, защото са вредни, а само такива с филтър, защото са по-полезни! Естествено нещата не са съизмерими – да се сравнява хлябът с цигари! – но такова сравнение ми идва на ум.
И все пак се налага въпросът: ами какво да ядем? Как може българинът (пък и не сам той) без хляб? Да спрем да купуваме и да ядем хляб и тестени изделия ли? Няма как да стане… Излиза, че няма почти никакво значение какъв хляб купуваме или с какво брашно месим вкъщи… Докато не се вземат мерки срещу ГМО в световен мащаб! Алтернатива е лимецът и хлябът от него, но с тези цени няма как да се наложи масово. Затова и моите угризения да използвам бяло брашно значително намаляха… Още повече, че на хоризонта има такива предизвикателства като долния фугас – изкусителен френски хляб, братовчед на италианската фокача, чиято достойна роднина е и нашата пърленка... И горният увод идва малко в повече на този изключително вкусен хрупкав и ароматен хляб… Затова – да преминем по същество!
Направих го според рецептата на Бон апети (половин доза), но има и други варианти – и при плънката, и при оформянето. Май по-популярно е оформянето като листо, а прорезите в средата имитират жилките, но явно и други форми и шарки не са забранени. Маслините може да са и вътре в тестото, а може и без тях изобщо, само с подправки, или пък с други добавки.
½ ч.л. суха мая
½ ч.л. захар
200 мл топла вода
1-2 с.л. зехтин
½ ч.л. сол
300-350 г брашно
50 г маслини каламата
50 г зелени маслини
няколко стръка магданоз
2-3 стръка мащерка
1 стрък розмарин
зехтин за намазване
царевичен грис за поръсване
Маята се разбърква в половината вода заедно със захарта, поръсва се с 2-3 с.л. брашно и се оставя да шупне. Брашното и солта се смесват и се оформя кладенче, в което се изливат втасалата мая, зехтинът и останалата вода. Омесва се меко тесто и се разделя на три (или четири) топки, които се оставят да втасат около 30 мин.
През това време се приготвя маслиновата смес – маслините и зелените подправки се нарязват на ситно и се смесват (по-бързо и удобно е с чопъра, но без да се смилат прекалено ситно).
Всяка топка се разточва на набрашнен плот на кора с формата на елипса и се прехвърля в тавата, която предварително е поръсена с грис. С нож (много лесно става с ножа за пица) се правят 3 успоредни вътрешни среза по дължина и се разтварят лекичко с пръсти.
Така оформените питки се оставят да втасат още веднъж за 30-ина мин., след което се намазват със зехтин и отгоре им се разпределя маслиновата смес.
Пекат се в предварително загрята фурна на 220-230 градуса около 12-15 мин.
Хлебчетата са великолепни – тънки, хрупкави и много ароматни. Но не трябва да се правят прекалено тънки и да не се препичат, за да не станат твърди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар