Карпачо от цвекло

Смятам, че цвеклото (както и всичко останало от растителното царство) е по-полезно сурово и затова го хапваме обикновено така, но откакто открих разкошната салата винегрет, установих, че е много приятно и варено. Така че когато се поразтърсих за рецепти за карпачо от цвекло (в повечето от тях то беше сварено, но имаше и такива със сурово), бях наистина раздвоена. В крайна сметка като за първи опит реших да се доверя на мнозинството, но със сигурност следващия път ще пробвам със сурово – сигурна съм, че пак ще е много вкусно, особено пък ако тънките червени резенчета престоят известно време в сместа за овкусяване преди сервиране, т.е. ще се мариноват чудесно.
В началото бях малко притеснена от името на салатата, защото то се свързва с тънко нарязано месо или риба, но малко проучване за етимологията му ме успокои. Оригиналното ястие е създадено от италиански готвач през 50-те години на 20 век с основна съставка сурово месо. И понеже цветът му напомня характерния червен нюанс в картините на венецианския художник от 15-16 век Виторе Карпачо, създателят на рецептата ѝ дава това име – т.е. то не е свързано с произхода на основния продукт, а идва от цвета на съдържанието на чинията (макар че думата днес се използва за всяка тънко нарязана и креативно приготвена храна, не непременно червена на цвят). Така че да живее Карпачо – художникът, не месното ястие! Защото, нарязано на тънки филийки и овкусено с малко балсамов оцет, зехтин и чесън, цвеклото става забележително вкусно! А за да изглежда и по-красиво в платото за сервиране, е добре да се ползват по-дребни глави. И така, ето я моята интерпретация на различните рецепти, които намерих в нета; естествено, могат да се направят всякакви вариации по темата (като например без чесън или с лимонов сок вместо балсамов оцет)…


2 малки глави цвекло (200-250 г)
½ с.л. зехтин
1 с.л. балсамов оцет (тъмен)
1 скилидка чесън
¼ ч.л. сол
няколко стръка магданоз
шепа орехи
(листенца рукола за украса)


Цвеклото се сварява и като изстине, се обелва и се нарязва на много тънки шайби (аз ползвах ренде Бьорнер на първа степен).
Чесънът се смачква със солта и се смесва с оцета и зехтина в купа. Цвекловите шайбички се потопяват в така получения дресинг (да се овкусят всички еднакво) и се подреждат ветрилообразно в концентрични кръгове в голяма чиния или плато. Поръсват се с наситнен магданоз и нарязани на едро орехи (аз доукрасих и с няколко листенца рукола). За по-опростено приготвяне кръгчетата цвекло може да не се потапят в дресинга, а да се залеят с него, след като се подредят в чинията.

Цвекловото карпачо е разкошно – красиво, примамливо и вкусно. Тънките резенчета цвекло са изключително апетитни, овкусени съвършено и с прекрасен цвят. А орехите и магданозът чудесно допълват салатата и вкусово, и визуално – внасят както цветови акцент, така и по-различна текстура. Изобщо – наслада за всички сетива!