Обърнат сладкиш с кайсии

По принцип плодовете присъстват в ежедневното ни меню сурови, но понякога се случва да не са достатъчно апетитни в това състояние. Затова, когато последните купени кайсии се оказаха по-кисели, отколкото се очаква от тях, им потърсих друго приложение. Така се роди настоящият сладкиш, който пък се получи забележително красив и вкусен и много лек. Приготвя се изключително лесно и бързо и е чудесен за летните горещини. Количеството на продуктите се оказа идеално за стъклената тавичка за пай с диаметър 26 см (не е много дълбока). Маслото, което ползвам, е солено, но това не е пречка за сладкиша – просто пропускам щипката сол, която слагам във всички сладки теста. Единственият проблем беше, че реших да го разбъркам със захарта само омекнало, но всичко се събра на буца във вътрешността на ръчната тел за разбиване; затова за целта е по-добре или да се ползва миксер, или маслото да се разтопи.


125 г веган масло („Naturli”, солено е) + 10 г за подмазване на тавата
½ ч.ч. (90 г) кафява захар + 2 с.л. (30 г) за поръсване на тавата
250 г кокосов йогурт
1½ ч.ч. (185 г) пълнозърнесто спелтено брашно
1 пак. бакпулвер
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
12 кайсии


Дъното (включително и стената) на тавичката се намазва с масло и се поръсва с 2 с.л. захар. Кайсиите се разполовяват, махат се костилките и половинките се подреждат плътно с вътрешността надолу.

Маслото (меко или дори разтопено) се разбива със захарта. Прибавя се йогуртът и се разбърква до стопяването на захарта. Слага се брашното, смесено с бакпулвера и ванилията, и се разбърква до гладка смес. Тестото се разпределя върху кайсиите и сладкишът се пече 40-45 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор (докато ръбчето се запече добре и отбитата от кайсиите течност се сгъсти – получава се карамел).
Готовият сладкиш се оставя да престои няколко минути (да си дръпне сиропа) и се обръща в поднос още горещ. Ако се остави за по-дълго, карамелът започва да се втвърдява, залепва за тавичката и обръщането става много трудно. Нарязва се след като е изстинал напълно (даже може да престои известно време и в хладилника).

Сладкишът е разкошен – изключително красив и прекрасен на вкус и аромат. Не е твърде сладък, а и кайсиите го освежават великолепно, като му придават много приятна киселинност. Тестото е влажно и мекичко, но не стои като сиропирано. И като всеки друг сладкиш, колкото повече стои, толкова по-хубав става. Съхранява се в хладилника, само трябва да се покрие с нещо, за да не изсъхва. Не е лош и студен, но ако се остави за малко на стайна температура преди сервиране, вкусовете и ароматите му се усилват и разгръщат в цялото си богатство.