Обърнат сладкиш с кайсии

По принцип плодовете присъстват в ежедневното ни меню сурови, но понякога се случва да не са достатъчно апетитни в това състояние. Затова, когато последните купени кайсии се оказаха по-кисели, отколкото се очаква от тях, им потърсих друго приложение. Така се роди настоящият сладкиш, който пък се получи забележително красив и вкусен и много лек. Приготвя се изключително лесно и бързо и е чудесен за летните горещини. Количеството на продуктите се оказа идеално за стъклената тавичка за пай с диаметър 26 см (не е много дълбока). Маслото, което ползвам, е солено, но това не е пречка за сладкиша – просто пропускам щипката сол, която слагам във всички сладки теста.

125 г веган масло („Naturli”, солено е) + 10 г за подмазване на тавата
½ ч.ч. (90 г) кафява захар + 2 с.л. (30 г) за поръсване на тавата
250 г кокосов йогурт
1½ ч.ч. (185 г) пълнозърнесто спелтено брашно
1 пак. бакпулвер
¼ ч.л. смляна бурбонска ванилия
12 кайсии


Тавичката (включително и стената) се намазва с масло и дъното се поръсва с 2 с.л. захар. Кайсиите се разполовяват, махат се костилките и половинките се подреждат плътно с вътрешността надолу.

Брашното се пресява заедно с бакпулвера и ванилията.

Маслото се разтопява и се разбива с тел със захарта до стопяването ѝ. Прибавя се йогуртът и се разбърква добре. Слага се брашното и отново се разбърква до гладка смес. Тестото се разпределя върху кайсиите и сладкишът се пече 40-45 мин. на 160 градуса на долен реотан с вентилатор (докато ръбчето се запече добре и отбитата от кайсиите течност се сгъсти – получава се карамел).

Готовият сладкиш се оставя да престои няколко минути (да си дръпне сиропа) и се обръща в поднос още горещ. Ако се остави за по-дълго, карамелът започва да се втвърдява, залепва за тавичката и обръщането става много трудно. Нарязва се след като е изстинал напълно (даже може да престои известно време и в хладилника).

Сладкишът е разкошен – изключително красив и прекрасен на вкус и аромат. Не е твърде сладък, а и кайсиите го освежават великолепно, като му придават много приятна киселинност. Тестото е влажно и мекичко, но не стои като сиропирано. И като всеки друг сладкиш, колкото повече стои, толкова по-хубав става. Съхранява се в хладилника, само трябва да се покрие с нещо, за да не изсъхва. Не е лош и студен, но ако се остави за малко на стайна температура преди сервиране, вкусовете и ароматите му се усилват и разгръщат в цялото си богатство.