четвъртък, 1 май 2014 г.

Зелник по ваниловски (царската баница със зеле на Ванилка)





Това е най-красивата баница, която съм правила! Толкова е пъстра и приятна за окото! А вкусът… о, вкусът! Не бях опитвала такова нещо преди! То всъщност си е зелник де, а такова нещо никога досега не бях правила, просто нямаме такава традиция в семейството… Майка ми е майсторка на дърпаната баница, но стандартна – със сирене. А зелници никога не е правила, нито пък някоя от бабите ми. Затова и аз досега не съм проявявала голям интерес към този вид баница, макар че от 1-2 зими (когато е царството на киселото зеле) се каня да пробвам какво ще се получи. Но все не се случваше… докато не видях приказната рецепта на Ванилка по-миналия месец. Толкова ме заплениха и рецептата, и разказаната приказка, че вече нямаше как да отложа! Даже усещах аромата на тази вкуснотия – сякаш преливаше от екрана на монитора! И аз почти изпаднах в положението на цар Лакомник, когото сън не го ловял, докато не опитал уникалната баница на бабата от закътаното селце… Видя ми се малко странно в плънката освен зеле и праз да има и боб, но реших все пак да спазя рецептата. И какво щастие! Защото резултатът е божествено вкусен! Празът идеално се връзва със зелето, чубрицата също. Чушката дава колорита, а бобът просто довършва цялото това съвършенство.
Как съжалявам сега, че не съм правила и по-рано зелници – усещам една огромна празнина в досегашния си начин на готвене и на хранене! Колко много моменти на върховно удоволствие от този уникален вкус и аромат съм пропуснала… Но оттук нататък тази вкусотия със сигурност ще присъства редовно в зимното ни меню!
И макар че сезонът на праза и киселото зеле вече отмина, все пак публикувам рецептата:


3 ч.ч. (около 450 г) кисело зеле
3 стръка праз
3 червени печени чушки (200 г)
1½ ч.ч. (250 г) сварен бял боб
олио по избор (шарлан, зехтин за готвене)
чубрица
1 пакет кори за баница


Зелето се нарязва и се запържва за кратко в олио, после се долива малко вода и се оставя да се задуши известно време.
Празът се нарязва на кръгчета и се задушава в мазнина и малко водичка (може и зелева чорба) на слаб огън. Когато омекне, се добавят зелето, бобът, нарязаните чушки, чубрицата и още малко мазнина, ако има нужда, и всичко се оставя за още няколко минути на слаб огън. Ако е необходимо, се посолява на вкус; при мен чушките и бобът са предварително посолени, така че не добавям сол. (Олиото не съм го мерила, но всички продукти за плънката обичат мазнинка. Обаче пък не обичам готовото ястие да плува в олио!)
Баницата се реди, като в подмазана тава се слагат няколко кори и отгоре се разпределя част от плънката. Продължава се така, докато станат поне три етажа от кори и плънка. Завършва се с кори и отгоре се намазва с олио. Баницата се срязва на четири на кръст и се пече 30-ина минути в предварително загрята фурна на 160 градуса с вентилатор. Когато е готова, се напръсква с вода и се покрива с кърпа да се задуши.







Аз ползвах пълнозърнести кори, препечени на сач – те са 3 големи в опаковка (400 г); късах ги на големи парчета и ги редих в тавата. Плънката (по дозата, дадена от Ванилка) явно не беше достатъчна – не беше стигнала до стените на тавата и по края корите бяха сухи. Затова смятам, че ще бъде добре, ако малко се увеличи количеството й – и така съм я заложила в моята рецепта. Още повече, че този вид кори са малко дебели и груби, затова имат нужда от повече плънка. Пък и аз предпочитам по-богати баници, с повече плънка… За по-тънки и фини кори може оригиналното количество на продуктите да е напълно достатъчно.






Получи се приказен зелник, божествен на вкус! Чудесна комбинация на продукти и аромати. Но ако имате възможност и търпение, го оставете за другия ден след приготвянето – първия ден корите не бяха все още добре омекнали и стояха леко жилави, но на следващия си бяха дръпнали влага от плънката и се бяха отпуснали великолепно! Пък и се беше получила чудесна спойка между кори и плънка!





С последния за сезона праз, малко поизостанал, реших да направя още веднъж зелника, защото много ми хареса. Този път реших да пробвам с фини кори – бяха 500 г. Пак се получи чудесна баница, по-сочна от първата (вече с по-голямо количество плънка), но първият вариант сякаш ми хареса повече – струва ми се, че за тази плънка по-подходящи са пълнозърнестите кори може би точно затова, че са по-дебели и груби. А може би самите те ми допадат повече – имат по-богат вкус и аромат от тези с бяло брашно.





Но въпреки всичко зелникът пак е много сполучлив и вкусен! И красив, естествено!
Някой иска ли парченце? ;)










Няма коментари:

Публикуване на коментар