понеделник, 11 декември 2017 г.

Пияни меломакарони




Оказа се, че в любимия ми My Cooking Book Blog рецептите за меломакарони са коя от коя по-хубави. Когато ги открих преди няколко години, ми беше много трудно да избера коя да приготвя. В крайна сметка се спрях на тази на Стельос Парлярос. Сладките толкова ми харесаха, че четири години поред правих само тях, въпреки че си бях набелязала и друга рецепта – мислех, че никоя друга няма да задмине първата в личната ми класация… Тази година обаче разбрах, че съм грешала, защото пияните медени сладки не само са достойна конкуренция на вече наложилите се, а даже се изкушавам да кажа, че ми харесват още повече… Толкова са крехки и пръхкави (от бирата в тестото), толкова ароматни… Трудно може да се опише с думи! Единственото, което ме притесняваше, е узото в сиропа. Не съм му особена почитателка заради силния и остър мирис, но при варенето от тази не особено приятна за мен миризма не остана нищо и се получи нещо изключително – уникален сироп! Малко стряскащо ми прозвуча в оригиналната рецепта и 5 г (1 ч.л.) карамфил. Според моето кантарче обаче ½ ч.л. излезе 1 г, което ми се видя съвсем в рамките на нормалното. Друга промяна, която направих – ползвах само зехтин, който в оригинала е комбиниран наполовина с царевично олио. И не варих меда заедно със захарта и водата, а го добавих, когато сиропът малко поизстина.
Понеже от цяла доза излизат много сладки, а според авторката на My Cooking Book Blog и сиропът е прекалено много, аз направих половин доза тесто и четвърт (с малко закръгляне нагоре) сироп. Всичко се получи идеално – излязоха 44 броя сладки по 30 г (две големи тави) и съвсем достатъчно количество сироп (даже остана). Ето за какви количества става въпрос:


650 г брашно (може и още 50-100 г в зависимост от брашното)
½ ч.л. смлян карамфил
1 ч.л. канела
щипка сол
125 г прясно изцеден портокалов сок
½ ч.л. сода бикарбонат
350 г зехтин
50 г бира
25 г ром (бренди, коняк или друг ароматен алкохол)
125 г кафява захар
настъргана кора от 1½ портокала
настъргана кора от ½ лимон

сироп:
200 г кафява захар
200 г пчелен мед
200 г  вода
15 г узо

60-70 г смлени орехи за поръсване


Брашното се пресява и се смесва с карамфила, канелата и солта (ако солта е не е съвсем ситна, по-добре е да се сложи при течностите, за да се разтвори).
В купа се сипва портокаловият сок и се слага содата да се угаси. Добавят се останалите течни съставки, захарта и настърганата кора от лимон и портокал. Разбърква се с телена бъркалка, докато се стопи захарта, и се добавя брашното.







Разбърква се с дървена лъжица колкото да се смесят продуктите и да се получи хомогенна маса. Не трябва да се бърка излишно, за да не стане тестото жилаво и лепкаво, защото сладките после стават твърди и сбити.










От тестото се късат топчета (всяко по 30-33 г, моите бяха по 30 г), след което има няколко варианта:







Може топчетата да се овалят между дланите до продълговата форма и после да се стиснат в дланта – така по повърхността им остава отпечатъкът на пръстите.













Може сладките да се направят кръгли (топчето тесто леко се сплесква) или тестото да се разточи на дебела кора (6-7 мм) и да се нареже на квадрати.














Нареждат се в тава, покрита с хартия за печене, и се пекат в предварително загрята на 170 градуса фурна на долен реотан с вентилатор 15-16 мин.,















докато повърхността им се зачерви, а отдолу се получи приятна коричка.
Оставят се да изстинат и тогава се сиропират с горещ сироп.










Водата, захарта и узото за сиропа се смесват в малка тенджерка и се слагат на котлона. Когато заври, котлонът се намалява и сиропът ври 5 минути. Оставя се да изстине малко и тогава се добавя медът. Разбърква се до разтварянето му и сладките се пускат в топлия сироп.




Сиропирането става на порции – по толкова сладки, колкото свободно се събират в тенджерата. Държат се по 3-4 минути в сиропа, като се обръщат и от двете страни. Изваждат се с решетъчна лъжица и се нареждат в подходящ съд. Веднага се наръсват с орехи (ситно смлени, но не прекалено фино).







Понеже след втората партида сиропът изстива, се загрява отново и може да се остави на изключен котлон, докато се сиропират всички сладки.
Готовите сладки се съхраняват в метална кутия.









Сладките са уникално вкусни и ароматни. Доставят върховна наслада на небцето и невероятно удоволствие се разлива по цялото тяло… Дори и котаракът е луд по тях, не мога да ги увардя от него – имаше две сладки в една чинийка и като му замирисаха, опита да се качи на масата поне 100 пъти! И не само пощурява по аромата им, а и си хапва с апетит!













Няма коментари:

Публикуване на коментар