Бонбони от мандаринови кори и орехи

Бях си харесала тези бонбони преди година-две, но все не успявах да се снабдя с чисти (нетретирани) мандарини. Когато обаче миналата седмица попаднах на такива, мигновено се сетих за запазената рецепта. И хапвайки с огромна наслада сочните мандаринки (естествено добре измити предварително), старателно запазвах всяко парченце кора. Когато се събра прилично количество (малко повече от 200 г, от около 10-12 плода), пристъпих към действие. На пръв поглед рецептата изглежда доста пипкава, защото корите се слагат да заврат и после се прецеждат цели седем пъти (предполагам, за да се извлече горчивината им), но в крайна сметка приготвянето ѝ не е толкова трудно и времеемко. Даже внесох малко подобрения за по-здравословен вариант – замених захарта със стафиди (които пък освен сладост привнасят и допълнителен аромат) и оставих орехите сурови; добавих и малко ром за повече разкош… А бонбоните са пленяващи със своята простота – приготвят се от съвсем малко, и то елементарни съставки (но пак подчертавам, че е важно мандарините да не са третирани с химикали).


1 ч.ч. (около 300 г) пюре от мандаринови кори
1 ч.ч. (160 г) светли стафиди
5-6 капки (струйчица) лимонов сок
150 г орехи
ванилия
1 с.л. ром

2 черни шоколада (200 г)


Мандариновите кори се слагат в подходяща тенджера и се заливат със студена вода, колкото да ги покрива. Тенджерата се слага на котлона и когато водата хубаво заври, цялото съдържание се излива в гевгир. Отцедените кори се връщат в тенджерата, заливат се с нова вода – студена, и пак се слагат на котлона. Изчаква се водата пак да заври хубаво (без обаче да се варят излишно), след което корите отново се отцеждат. Процедурата се повтаря общо седем пъти, като последния път корите се оставят да се поварят за няколко минути – да поомекнат (след последното завиране котлонът се изключва и тенджерата се оставя на него за 5-6 минути). Отцеждат се от водата и се прехвърлят в чопър (или блендер, като не е нужно да се чака да изстинат). Пасират се и от полученото пюре се измерва 1 чаена чаша. Ако остане малко пюре, може да се използва и то, като се увеличат пропорционално и останалите продукти (или да се запази за следващия път – почти сигурна съм, че ще повторите бонбоните, още повече, че свършват много бързо).
Орехите се нарязват с нож не прекалено ситно, по-приятно е да се усещат хрускащи парченца от тях в бонбоните.
Премереното пюре се връща в чопъра и се добавят стафидите (светли, за да не се развали цветът на сместа от тъмните), лимоновият сок, ванилията и ромът. Смила се отново го гладка смес, която се прехвърля в купа, прибавят се орехите и се разбърква добре на ръка. Ако има нужда, т.е. сместа е много влажна и мека, се добавя 1 с.л. галета – има я в оригиналната рецепта, но при мен не се наложи (вероятно поради замяната на захарта със стафиди – те са придали по-различна текстура).
От сместа се оформят с ръце малки топчета.

Шоколадът се разтопява и всяко топче се потапя в него, след което се поставя в голяма тава върху хартия за печене. При мен се получи по-голям разход на шоколад от очакваното, предполагам поради две причини – сложих оформените топчета в хладилника, докато приготвях глазурата (за 20-ина минути може би), и прелях разтопения шоколад в малка купичка за сос, за да е по-лесно потапянето на бонбоните; но вероятно поради охладените топчета и студената купичка шоколадът бързо изстина и по-голямо количество от очакваното полепваше по бонбоните. Не че после резултатът е лош, в никакъв случай дори – всеки бонбон е обвит в порядъчен слой глазура. 😊 И все пак следващия път няма да слагам топчетата в хладилника и ще държа разтопения шоколад на топло, докато работя с него.

Готовите бонбони се оставят на хладно, докато се втвърди глазурата, след което се прехвърлят в подходящ съд с капак и се съхраняват в хладилника (иначе глазурата се стопява, ако се държат в топла стая). Излизат около 30 броя (зависи естествено колко големи ще се направят) – при мен бяха 29, но доста от сместа отиде за опитване (направо похапване 😳) преди оформянето на топчетата…

Бонбоните са просто феноменални! Комбинацията от цитруси и шоколад е отдавна известна и призната за ненадмината и тези забележителни бонбони само за пореден път го доказват. Те са истински бижута – с разкошен цвят отвътре, прекрасна текстура и опияняващ аромат, гениални в своята простота (поради малкото продукти, от които се приготвят).

Дори и седемкратното завиране и отцеждане на мандариновите кори не е кой знае колко усложняваща и утежняваща процедура, става доста бързо и гарантирано всяка минута от нея си заслужава. А това, че в рецептата захарта може да се замени с нещо много по-добро (и вкусно!), още повече повишава достойнствата на бонбоните.

И въпреки че е много трудно да оцелеят дълго време, ако успеете да ги опазите от наобикалящото ги час по час домочадие, ще бъдете заслужено възнаградени – като престоят 2-3 дена, стават още по-хубави!